№ 3186
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110152829 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. П. Б. срещу „Ф.Б.“
ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Съдът намира искането на ищеца по чл. 190 ГПК за допустимо и необходимо, поради
което следва да бъде уважено.
Искането за издаване на СУ е ненеобходимо и неотносимо, поради което следва да
бъде оставено без уважение.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.02.2025г. от 10:20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца -
препис от отговора на искова молба.
ЗАДЪЛЖАВА „Ф.Б.“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на определението
да представят копие от Договор № 581537 ог 13.01.2018г., както и договор за допълнителна
услуга, погасителен план и СЕФ. Непредставянето на документите ще се преценява от съда
съгласно чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Д. П. Б. срещу „Ф.Б.“ ЕООД пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че Договор за потребителски кредит № 581537 от 13.01.2018г. е
нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави.
При условията на евентуалност е предявен установителен иск за прогласяване за
нищожна на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1
581537 от 13.01.2018г. поради противоречие със закона и добрите нрави.
Ищецът Д. П. Б. твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 581537 от 13.01.2018г. Страните се съгласили отпуснатият заем да
бъде в размер на 400 лева при срок на погасяване на заема 6 месеца. Бил посочен годишен
процент на разходите в размер на 49,66 %. Поддържа, че в чл. 5 от договора било уговорено,
че кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на
ответника. Сочи, че при сключването на процесния договор никъде не бил посочен размер
на възнаграждението за предоставяна на гаранция. След като усвоил сумата, установил, че
освен заемната сума дължал и такса за обезпечение с поръчителство в размер на 200 лева.
Твърди, че процесният договор бил недействителен, не бил подписан нито с квалифициран,
нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Не бил подписвал
договор за поръчителство, както и такъв не му бил представян. Счита, че процесният
договор бил нищожен и на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма. Договорът бил недействителен и по смисъла на чл. 22 ЗПК,
тъй като противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на
изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същия, респ. каква била общо
дължимата сума по него. На следващо място, бил посочен грешен ГПР като сумата по
предоставяне на поръчител не била включена като разход по договора. Счита, че клаузата на
чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит била нищожна като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл. 10,
ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че твърдението, че
поръчителството от Мултитюд Банк /Малта/ било задължително условие за сключване на
кредитен договор било неоснователно. Кредиторът можел да избере свой поръчител или
този, предложен от кредитора. Предвид което сключването на договор за гаранция не било
задължително. Сочи, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция
били недопустими, тъй като били насочени срещу неправилна страна. Твърди, че Мултитюд
Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която
предоставяла услуги съгласно взаимното признаване на единния паспорт и била вписана под
№ 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно
правоотношение, по което Ф.Б. не бил страна. Поддържа, че ищецът сам бил избрал
Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за
дължимите такси бил подал заявление за кредит. Бил получил преддоговорната информация
по имейл, както и документи от Мултитюд Банк, вкл. договор за гаранция. След като бил
информиран, потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Поддържа, че не бил
въвел в заблуждение ищеца относно избора на поръчител или дължимите суми. Твърди, че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът по нея не се включвал в
ГПР, тъй като бил незадължителна услуга. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е да
докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите
нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава закона и добрите нрави и
че клаузите от него са индивидуално уговорени.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 581537 от 13.01.2018г. със соченото в исковата
молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
2
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални
представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3