Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК С Решение №...от 19.07.2012г., постановено по гр.д.№.../2012г.Великотърновският районен съд е признал за установено по отношение на ”Б. П.” гр. В. Т.,ЕИК ...със седалищеи адрес на управление гр. В. Т. ул.”П.” № 11 В.”Д” .1 А.1,че същия дължи на „А. БГ”Е. гр. Д. с ЕИК ... със седалище и адрес гр. Д. ул.”П. Е. Т.”№ 1, представлявано от управителя А.Д. А. сумата 4 515.76лв. главница, представляваща облигационно задължение по договор за наем от 09.11.2009г.,във връзка с който е издадена фактура № */05.12.2011г., сумата 65лв. представляваща лихва за забава за периода 06.12.2011г. до 31.01.2012г.,ведно със законната лихва считано от 01.02.2012г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по Ч гр.д.№.../2012г. на ВТРС. Със същото решение е отхвърлил предявеният иск за установяване съществуване на вземането за главницата за разликата над 4 515.76лв. до предявения размер от 5 181.84лв. и за разликата над 65лв. до предявения размер от 85.32лв. за лихвата за забава , за които суми е издадена заповед за изпълнение по Ч гр.д.№.../2012г. на ВТРС. С решението е осъдил на ”Б. П.” гр. В. Т. да заплати на „А. БГ”Е. гр. Д. сумата 783.34лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, а също така е осъдил „А. БГ”Е. гр. Д. да заплати на ”Б. П.” гр. В. Т. сумата 76.89лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адв. Д. В. Д. от ВТАК в качеството му на процесуален представител на ”Б. П.” гр. В. Т.. С жалбата се атакува решението като неправилно и незаконосъобразно.В жалбата са направени следните доводи: 1/ В протокола от 16.11.2011г. погрешно били записани 80 отработени часа с наетите от ищеца машини, вместо действителните 56 часа, тъй като за тези дни фактически били отработени 56 часа , което правело по 8 часа на ден и следователно неправилно съдът уважил претенцията на ищеца за отработени часове за времето от 09.11.2011г. до 16.11.2011г. в повече със 600лв. 2/ Необосновано и в противоречие с доказателствата съдът бил приел,че ответника дължи за двата дни 15,16.11.2011г. цената за отработени 16 часа с наетите от ищеца машини,въпреки ,че ответника би представил копие от страница на личното му тефтерче от съдържанието на което било установено ,че на тези два дни изобщо не е работено и не са ползвани машините на ищеца.Следователно в резултат на този си извод съдът неправилно приел за установено ,че ответника за тези два работни дни дължи сумата 400лв. 3/Съдът неправилно бил приел за неоснователно възражението на ответника ,че за посочения период ищеца бил ползвал негова машина-мини багер на същия обект и за времето посочено в исковата молба за 5 по 8ч. или за 40 часа и отхвърлил претенцията му за сумата 1000лв. 4/Неправилно било решението и в частта с която е присъдена лихва за забава в размер на 65лв. Моли да се отмени обжалваното решение в обжалваната част и вместо него се постанови решение с което се отхвърли иска за съществуване на вземането над размера на сумата 2 135.76лв. до размера на 4 515.76лв. главница и изцяло за лихвата от 65лв. и му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от иска. С жалбата е направено доказателствено искане за разпит на св. И. Т.И. , който е бил допуснат до разпит от първоинстанционния съд но поради неоткриването му ответника се отказал от разпита му. В срока по чл. от ГПК е постъпил отговор на виззивната жалба от адв. И. С. -ВТАК в качеството и на пълномощник на ответника”А. БГ”Е.. С отговора се оспорва изцяло основателността на жалбата.Навеждат се доводи ,че възраженията за отработени по-малко часове за посочения период , за неизвършвана работа от наетите машини на 15 и 16.11.2011г. и за ползване на мини багер собственост на ответника от ищеца и следващо се обезщетение за това са голословни и не се основават на доказателства. Напротив същите противоречали на представените по делото подписани дневни актове и протоколи за извършена работа. По отношение на доказателственото искане за разпит на посочения от жалбоподателя свидетел заема становище,че искането за допускане на това доказателстве е преклудирано. Моли да се потвърди решението на районния съд . В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните заемат следните становища: Жалбоподателят се представлява от процесуалния си представител адв.Д.,който заявява ,че поддържа жалбата , оплакванията и доводите си направени в нея.Моли да се отмени решението. Ответник жалбата не са явява и не се представлява. Съдът,като съобрази направените в жалбата оплаквания ,съображенията и доводите на страните в жалбата и отговора на същата ,заетите становища в съдебно заседание, както и действието на законите ,намира жалбата за процесуално допустима , а разгледана по същество намира за неоснователна по следните съображения: Постановеното решение е допустимо и валидно. Настоящата инстанция на осн. чÙ.272 от ГПК въз основа на доказателствата и закона приема за установена фактическата обстановка приета от първоинстанционния съд, както и правните изводи и съображения на същия и препраща към мотивите на обжалваното решение. Несъстоятелни са доводите на ответник жалбата ,че съдът бил направил необосновани изводи относно отработените часове от наетите от ответника две машини на ищеца/валяк и малък челен товарач”Каматсу” както за периода 09.11-16.11.2011г. така и за периода 16.11.-25.11.2011г. и 29.11.2011г. Протокола за извършената работа от тези машини на ищеца , която е оформен като обр.19 за извършени СМР е подписан както от ищеца така и ответника и има изискуемата се доказателствена сила за отразените в него факти. Същите факти се потвърждават от съставените от съответния водач на машините и техническия ръководител на обекта,дневен акт.От представения договор между НВУ” В. Л.” и ”Б. П.” е видно че главен изпълнител на обекта е ответника,този факт веднага обуславя извода ,че техническия ръководител на обекта е негов служител и представител по смисъла на чл. 301 от ТЗ-по аргумент от чл.163а ал.1 и 4 от Закона за устройство на територията/ ЗУТ/. Следователно налице са последиците на удостоверяването на тези факти от техническия ръководител, щом като ответника веднага не се е противопоставил на представителната власт на подписалото ги лице. Същите съображения следва да бъдат отнесени и към доказателствената сила на дневните актове отнасящи се за неподписания от ответника протокол наименуван обр.19 за периода от 17 до 29.11-2011г.Правилно обаче основавайки се на показанията на свидетеля Б. Г. районния съд е коригирал допуснатите грешки в тези двустранно подписани документи с бележките на същия,за отработените часове които си е водил в качеството му на водач на мини-челния товарач и приел ,че за периода 17 до 29.11-2011г. действително отработените часове от двете наети машини на ищеца са 52 машино-часа за мини товарача, а не вписаните 57 в протокола и е приел ,че с тази машина са отработени за този период 52 машино-часа.Въз основа на така коригираните часове районния съд е приел ,че за отрабоените часове по протокола обр.19 за периода 17.-29.11.2011г. ответника дължи по договора за наемане на машините сумата 1300лв.Сумирана тази сума със сумата от 3935.76лв. дава сбор от 5235.76лв., но поради грешка в пресмятанията съдът е приел че сбора е 4 515.76лв., но тъй като не еобжалвано решението в отхвърлената част от ищеца съдът само констатира тази грешка. Несъстоятелна е претенцията на жалбоподателя ответник за заплатено от него гориво на стойност 380лв. за ползване машините на ищеца.Твърденията на ответника за такъв разход от негова страна са опровергани от обясненията на страните. След като ищецът е заявил ,че наемната цена по договора за ползване на машините включва предоставянето на машините със управляващия ги водач и необходимото гориво за отработените часове, ответника не е възразил ,че това не е така , а напротив признал е че така е било уговорено , но възразил ,че имало дни в които ищецът не бил зареждал машините и се налагало той да ги зарежда/ Виж протокола от СЗ на 30.05.2012г/.Но дори това му възражение е опровергано от свидетелите Б. Г. и В. Ц. водачи на тези машини, които категорично са установили ,че управляваните от тях машини са зареждани с гориво за отработените на ответника часове за сметка на ищеца.Освен това ищецът е представил писмени доказателства за закупуване от него гориво за машините за същия период от време. Несъстоятелно е възражението за прихващане направено от ответника с отговора/ повече от очевидно е че направено под тази форма не представлява насрещен иск/, за наличие на негово изискуемо вземане спрямо ищеца в размер на 1000лв., произтичащо от осъществено от ищеца ползване на негова машина- мини багер на същия обект за същото време по устна уговорка между тях.Твърденията на ответника ,че работници от фирмата на ищеца използвали тази негова машина за извършване на СМР от фирмата на ищеца не са доказани по реда предвиден в ГПК.Липсва договор или фактура издадена от ищеца в която да е отразено извършването на СМР на обекта изпълняван от ответника и възложен му от инвеститора ВУ”В. Л.” В. Т..Както вече се посочи по-горе от обясненията на двете страни по делото е изяснено ,че предоставянето на машините за ползване по сключения договор за наем включва самите машини , водача на машината и необходимото гориво, следователно този договор за наем е за предоставяне на машина и оператор на същата за нуждите на строителя за определено време- машиносмена, но не и за извършване на строително монтажни работи.Независимо ,че двата протокола са наименувани актове обр.19, с тях не са актувани извършени строителни работи а отработени часове машиносмени на двете машини.Следователно ако ответникът ползвател на машиносмените е използвал водача на някоя от машините да работи с неговия багер , то това не е отчитано като извършено СМР между страните.Освен това ако това беше така и имаше акт обр.19 за извършени строителни работи от ищцовото дружество с машината на ответника ,то задължително това щеше да бъде отразено в акта и този разход за дължим наем от ищеца на ответника за ползвана негова машина щеше да бъде начислен в стойността на извършеното СМР, а никъде в представените по делото документи няма актувано такова СМР извършено от ищцовото дружество със стойност над 1000лв. Ето защо въз основа на гореизложеното жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението в обжалваната му част като обосновано, правилно и законосъобразно да се потвърди. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №...от 19.07.2012г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д.№...по описа на съда 2012г.в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |