№ 665
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501976 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 60/25.04.2024г, постановено по гр.д.№ 261/2022г по описа на Благоевградски
окръжен съд, е отхвърлен предявеният иск от А. Г. Т., с ЕГН ********** и В. Г. Т., с ЕГН
********** за осъждане на ответника „Групама Животозастраховане Експрес“ ЕАД, с ЕИК
********* да заплати на „Банска ДСК“, АД, с ЕИК ********* сумата от 68 000 лв., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2022 г. до окончателното й плащане.
Осъдени са А. Г. Т., с ЕГН ********** и В. Г. Т., с ЕГН ********** да заплатят на „Групама
Животозастраховане Експрес“, ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 200 лв, представяваща
юрисконултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от А. Г. Т. и В. Г. Т., чрез адв.А. Н. от САК. Възразяват срещу
приетото, че е налице непокрит риск от сключения договор за застраховка-причинена смърт
от Ковид 19, поради обявена пандемия. Поддържат, че неоснователно съдът не е приел
възражението за неравноправна клауза от общите условия-за приложения сертификат,
съдържащ изключение от застрахователното покритие поради наличие на заболявания,
предхождащи сключването на застрахователния договор. Сочат, че клаузата е твърде обща и
неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключения договор, че съгл. чл.143, ал., т.6 от ЗЗП същата позволява на търговеца да се
освободи от задълженията си по договор по своя преценка, като същата възможност не е
представена на потребителя. Позовават се на заключението на вещото лице по СМЕ, че
придружаващите заболявания на наследодателката им не са били от животозастрашаващите,
като непосредствена причина за смъртта е посочената остра сърдечна и дихателна
недостатъчност, настъпила вследствие на вирусната инфекция. Сочат още, че в общите
условия или сертификати не е посочено изрично, че се изключват застрахователни рискове-
заболявания, определени за пандемия.
Претендирали са да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата
1
претенция.
В писмената защита на процесуалния представител на въззивниците се поддържат
доводите, изложени във въззивната жалба.
Ответната страна-„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез юрисконсулт
Р.Ч., е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че решението на съда
е правилно с оглед на приетото, че причината за смъртта на застрахованото лице е
заболяване от вирус Ковид 19, обявено за пандемия по време на заразяването му и
настъпилата смърт е в причинна връзка със същото, поради което не влиза в покритието на
сключената застраховка /непокрит риск/, тъй като съгл. чл.14, т.1 от ОУ по групова
застраховка „Живот” на кредитополучател, това събитие е изключен риск. Поддържа, че са
правилни изводите, че процесната застраховка е доброволна и съдържа ясно и точно
посочване на покритите рискове и изключенията от застрахователното покритие. Позовава
се на чл.449, ал.2 КЗ, че по доброволните застраховки страните са свободни да договарят и
други основания за изключване на отговорността на застрахователя, разширяващи кръга на
предвидените. Със заявление на застрахованото лице Й. Т. изрично е договорено между
страните, че рискът от настъпила смърт на застрахованото лице, причинена от епидемия или
пандемия няма да се покрива от застрахователя.
Сочи, че са правилни изводите на съда, че посочената клауза от договора не е
неравноправна, тъй като същата не дава право на застрахователя да се освободи от
задължението си, обявяването на епидемията и пандемията се прави от независими от
застрахователя органи-международни организации, на които застрахователят не може оказва
влияние върху техните решения. Заболяването Ковид 19 е обявено за пандемия от СЗО на
11.03.2020г, в България на 13.03.2020г., и е отменено в средата на 2023г. Поддържа, че в ОУ
са посочени ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключените от
покритие и застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.
Касае се за застрахователен договор и уговореното като Общи условия е посочено в
застрахователен сертификат за присъединяване към него, което е валидно за страните.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното
решение.
Ответната страна –„Банка ДСК” ЕАД, представлявана от юрисконсулт М. И., е
ангажирала становище, че въззивната жалба е основателна. Сочи, че следва да се съобрази,
че процесният договор за кредит е сключен през 2018г, когато заболяването Ковид 19 не е
било известно, както и, че ще бъде обявено за пандемично, поради което релевантен следва
да е моментът на сключване на застрахователния договор, а не на настъпване на
застрахователното събитие.
Сочи, че банката не е дала повод за завеждане на иска, не е препятствала ищеца да
упражни неговите права, като е изложила доводи, че производството спрямо нея е
недопустимо и следва да се прекрати. При евентуалност заявява, че следва да се отмени
обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищците по делото-А. и В. Т.и са посочили, че „Групама Животозастраховане
Експрес“ е правоприемник на ЗАД ,,Сожелайф България“ АД, че са наследници на Й. С. Т.,
която е сключила договор за кредит от 26.10.2017г. със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД,
на стойност 100 000лв. Кредитът е ипотечен за погасяване на действащи кредитни
задължения измежду които и към Банка ДСК. Според договора за кредит наследодателят им
е бил длъжен и е сключил застраховка „Живот“ в полза на банката за целия срок на договора
със ЗАД „Сожелайф България“. По същия договор наследодателката им е заплащала
вноските по съответната застрахователна полица в банката кредитор по сметката, по която е
2
заплащала кредита. На 19.03.21г. Й. С. Т. е починала от Ковид 19 в болница. В законовия
срок уведомили банката и застрахователя за нейната смърт и поискали от застрахователя да
изплати кредита, тъй като е настъпило застрахователното събитие, което покрива този
застрахователен риск. Застрахователят отказал да заплати на банката неоснователно и
немотивирано. Встъпили в дълга на майка си, който към датата на смъртта й възлизал на 68
000 лв. лева. Навели са доводи за неравноправна клауза от застрахователния договор, която
дава право на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя
преценка при смърт, настъпила при всяка причина, поради общо формулирани въпроси при
липса на поставени. Претендирали са да бъде осъдено ответното дружество да им заплати
сумата от 68 000 лева, ведно със законната лихва за забава и за направените разноски.
Конституираната като съищец Банка ДСК е изразила становище за
незаконосъобразност на конституирането й да участва по делото, както и за неоснователност
на иска.
Ответното дружество-„Групама животозастраховане” ЕАД е заявило, че не оспорва,
че Й. С. Т. е включена в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка на
кредитополучатели/съдлъжници на „Експресбанк“ АД (сега „Банка ДСК“ АД) с
подписаното от нея Заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат.
Изложило е доводи, че смъртта на наследодателката на ищците е изключен застрахователен
риск, тъй като е резултат от епидемия или пандемия-Ковид 19. Сочи, че на 11.03.2020 г. СЗО
е обявило заразата със SARS-Co V2, т. нар. Covid-19 вирус за пандемия, като същата е
обявена и в България с решение на НС от 13.03.2020 г., както и със Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г. на Министерството на здравеопазването.
Алтернативно е изложило доводи, че смъртта на застрахования е настъпила в
резултат на предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, от което е
настъпила смъртта на застрахования.
Конституираната като съищец Банка ДСК АД е ангажирала становище, че
предявеният иск е недопустим, тъй като наследниците на длъжника по договор за банков
кредит нямат право на пряк иск по чл.382, ал.1 КЗ, съответно и на косвения иск по чл.134,
ал.1 ЗЗД, че банката е изпратила уведомление за настъпил застрахователен риск смърт по
застраховка „Живот” и не е налице бездействие от страна на банката. При евентуалност е
заявила, че исковата претенция е основателна, като е изложила доводи, че е налице
неравноправна клауза, в която покритите рискове смърт, пълна трайна неработоспособност и
временна неработоспособност са формулирани общо и позволява на търговеца да се
освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата не е предоставена
на потребителя, че терминът „косвено“ относно причина за настъпване на застрахователно
събитие, използван в т.14.1 от процесните ОУ, е неясен, че процесният договор за кредит е
бил сключен през 2018г, когато заболяването Ковид 19 не е било известно, както и, че ще
бъде обявено за пандемично.
С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция, като е прието, че
застрахователното дружество не носи отговорност, тъй като смъртта на наследодателката на
ищците е резултат от заболяване, което е обявено за пандемично и е непокрит
застрахователен риск съгласно застрахователния договор.
Не се спори между страните, че ищците А. Г. Т. и В. Г. Т. са наследници на Й. С. Т.,
което се установява и от удостоверение за наследници № 738/8.04.2021г, издадено от
Община Разлог.
Безспорно между страните по делото е, че е сключен договор за ипотечен кредит за
потребителски нужди № 312 /9.03.2018г между „Сосиете Женерал Експресанк” АД и Й. С. Т.
и В. Г. Т. за предоставяне на кредит в размер на 100 000лв. за погасяване на действащи
кредитни задължения на кредитополучателя към банкови институции, в който е уговорено,
3
че кредитополучателят е бил длъжен да сключи договор за застраховка „Живот със
застраховател ЗАД „Сожелайф България”, за което е подписал заявление за застраховане до
застрахователя.
В заявлението за застраховане, валидно като застрахователен сертификат от Й. С. Т.
до застрахователя, е посочено, че се покриват изброените рискове в срока на
индивидуалното застрахователно покритие, измежду които е и риска смърт на
застрахованото лице в резултат на злополука или заболяване. Изрично е посочено, че за
всички видове покритие, определени в договора, не са покрити преките или косвени
последствия и реултати от епидемия или пандемия, както и техните последствия. Според чл.
14, т. 1 от Общите условия по групова застраховка „Живот на
кредитополучатели/съдлъжници на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД изключените
рискове и лимитите на отговорността на застрахователя са посочени в заявлението за
застраховане, валидно като застрахователен сертификат. Правоприемник на „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД е Банка ДСК /съищец/, а на „Сожелайф България“, АД е
„Групама Животозастраховане “ ЕАД - ответник по делото.
На 19.03.2021г Й. С. Т. е починала в болница, като от медицинската документация-
Епикриза ДК-07-004 се установява, че окончателната диагноза е остра дихателна
недостатъчност, двустранна бронхопневмония, причинена от Covid 19, вирусна инфекция,
АХ-Дислипидемия, Тиреоидит на Хашимото.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че Й. Т. е била
приета за лечение на основно заболяване Ковид-19, вирусна инфекция, а като придружаващи
заболявания са установени Артериална хипертония I степен, Дислипидемия /нарушение на
мастната обмяна/, Тиреодит на Хашимото. Били са установени вирусна инфекция в активна
фаза възпалителни изменения на двата бели дроба-промени с вид на „матово стъкло”,
двустранни инхилтративни уплътнения в белодробната тъкан и на двата бели дроба, които
са били засегнали всички белодробни сегменти и са били вече в процес на консолидация.
Установените възпалителни изменения при приемането й са обхващали около 70% от
белодробната тъкан на двата бели дроба и не са били установени изменения по отношение
на сърцето и сърдечната дейност. Установено е намаление на насищане на кислород на
кръвта към единадесетия ден от престоя, което е наложило да бъде интубирана, за да се
извърши апаратна вентилация. На 25-тия ден от болничния престой е настъпило повторно
влошаване, извършена е била повторна интубация, но на 19.03.2021г е Й. Т. е починала.
Причината за смъртта е настъпилото обхващане на всички белодробни сегменти от
вирусната инфекция, невъзможност за насищане на кръвта с кислород, довела до дихателна
недостатъчност, засягане на другите, освен белия дроб, органи, спиране на сърдечната
дейност. Придружаващите заболявания не са били определяни като животозастрашаващи.
Непосредствена причина за смъртта на Й. Т. е остра сърдечна и дихателна недостатъчност,
настъпила вследствие на вирусна инфекция, като неин причинител е бил доказан с
антигенен тест Ковид -19. Между вирусната инфекция и настъпилата смърт има пряка
причинно-следствена връзка.
Не се спори, че в законовия срок ищците са уведомили банката и застрахователя за
нейната смърт и са поискали от застрахователя да изплати кредита, тъй като е настъпило
застрахователното събитие, което покрива този застрахователен риск, но застрахователят е
отказал.
Безспорно е, че на 11.03.2020 г. Световната здравна организация /СЗО/ е обявила
заразата със SARS-Co V2, т. нар. Covid-19 вирус за пандемия, тъй като заболяването е
засегнало повече от една страна на повече от един континент. Същата е обявена и в България
с решение на НС от 13.03.2020 г., както и със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
Министерството на здравеопазването.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от
4
правна страна:
По делото е предявен иск с правно основание чл.134, ал.2 ЗЗД и чл.382, ал.2 КЗ, с
който ищците претендират, като наследници на кредитополучателя по договор за кредит,
изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по договор за застраховка
„Живот”, поради бездействие на банката и неупражняване на имуществени права спрямо
застрахователя, към момента на настъпване на застрахователното събитие и до
застрахователната сума. Съгласно чл. 382 КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице-длъжник, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до
размера на застрахователната сума за непогА.ата част от задължението, за обезпечението на
което е сключен застрахователният договор. По повод изплащането на обезщетение по
застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи
обезщетението до размера на непогА.ата част от задължението. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба в случай на смърт на длъжник-застраховано лице по застрахователен договор по
повод негово имуществено благо кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър
стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на
застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. При твърдения, че
банката не е предприела действия по получаване на застрахователното обезщетение, с което
е накърнила интереса на ищците, встъпили в правата на застрахованото лице. Независимо от
изпратеното уведомление от 16.04.2021г с изх. № 2107-10-003602 от банката до
застрахователното дружество за настъпил застрахователен риск по отношение на
наследодателката на ищците и искане за заплащане на застрахователното обезщетение, при
липса на плащане и отказ за такъв от застрахователя, то са неоснователни възраженията на
банката за недопустимост на исковото производство. /Така Решение № 138/5.01.2016г на
ВКС по т.д.№ 1727/2014г, ТК./
Спори се между страните по делото дали смъртта на наследодателката на ищците е
покрит риск, дали същата се дължи на пандемично заболяване, дали е неравноправна
клаузата относно изключени застрахователни рискове и покритие поради неяснота на
същата.
Въз основа на заключението на вещото лице следва да се приеме, че смъртта на Й. Т.
е в резултат на остра сърдечна и дихателна недостатъчност, настъпила вследствие на
вирусна инфекция, като неин причинител е бил доказан с антигенен тест Ковид -19. На
11.03.2020г. Световната здравна организация /СЗО/ обявява заразата със SARS-Co V2, т. нар.
Covid-19 вирус за пандемия-разпространение на ново заболяване в световен мащаб. Поради
това следва да се приеме, че се касае за изключен застрахователен риск по причина
„пандемия“, като категорично вещото лице е посочило, че другите заболявания на Т. нямат
връзка с настъпилата смърт. /В този смисъл е определение № 957/17.04.2024г на ВКС по т.д.
№ 1479/2023г, II Т.О., ТК относно причината за настъпване на смърт поради вирусна
инфекция Covid 19./На съдебния състав е известна и съдебна практика – определение №
1781/26.06.2024г на ВКС по т.д.№ 296/2024г , II Т.ОV, ТК, но със същото е прието, че не са
формулирани надлежни въпроси за допускане до касационно обжалване.
По отношение на клаузата, за която се твърди, че е неравноправна по чл.14 от ОУ за
изключен риск за застрахователя, в която са изброени преките и косвени последствия и
позволяваща на застрахователя да се освободи от отговорност ,съдът приема, че не е
неравноправна. Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключван с
потребител във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. На основание чл.143, ал.1, т.6 ЗЗП неравноправна е клаузата,
която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора
по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да
5
задържи сумата, получена като престация, която не е извършил, когато сам прекрати
договора. При преценка на условията за обявяване на едно заболяване за пандемия от трето
независимо за договора за лице, а именно Световната здравна организация, и решение на
национален орган впоследствие, не може да се приеме, че застрахователят по собствена
преценка се е освободил от задълженията си по договора, за да се преценява дали и
потребителят е имал тази възможност. Относно клаузата, касаеща други заболявания, не
следва да се разглеждат наведените доводи, тъй като се установи, че същите не са причина за
смъртта на застрахованото лице. Въз основа на това следва да се приеме, че не е налице
недействителност на посочената клауза.
Поради приемането, че е налице изключен риск за застрахователя исковата претенция
по чл.134, ал.2 ЗЗД и чл.382, ал.2 КЗ е неоснователна и следва да се отхвърли, а обжалваното
решение да се потвърди поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции на осн.
чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат осъдени А.
Г. Т., с ЕГН ********** и В. Г. Т., с ЕГН ********** да заплатят на ответника „Групама
Животозастраховане Експрес“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 300лв. за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/25.04.2024г, постановено по гр.д.№ 261/2022г по описа на
Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК А. Г. Т., с ЕГН ********** и В. Г. Т., с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ответника „Групама Животозастраховане Експрес“ ЕАД, с
ЕИК ********* сумата от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6