Р Е Ш Е Н И Е
№ 260372
гр.Пловдив, 12.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 16.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 2903/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А.Г.А. против решение № 260710/05.10.2020г. по гр.д.№ 14024/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което е признато за установено, че той дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 3073,27 лева- главница по договор за стоков кредит № 260673/24.04.2017г., сключен от А. с „Банка ДСК“ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на въззиваемата страна по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 11.04.2018г., сумата от 522,28 лева- договорна лихва за периода 10.01.2018г.- 24.04.2019г., обезщетение за забава за периода от 10.01.2018 г. до 08.05.2019 г. в размер от 210,95 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019г., до окончателното й заплащане, като е осъден да заплати и съдебни разноски. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като РС погрешно не е възприел възражението на жалбоподателя за недействителност на договора за потребителски кредит, от който следва да произтичат вземанията по причина на некоректно посочване на годишния процент на разходите и на цялата дължима сума по договора за кредит. Изложени са подробни съображения за това. Иска се отмяна на решението на РС в обжалваната част и постановяване на друго такова, с което да бъдат отхвърлени съответните искове.
От въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че всички констатации на РС са правилни и законосъобразни. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството
по гр.д.№ 14024/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с. е образувано по искова молба от
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД против А.Г.А., с която са предявени
обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за
това да бъде признато за установено по отношение на ответника, че той дължи на
ищеца сумата от 3073,27 лева-
главница по горепосочения договор за стоков кредит; договорна лихва за периода
от 10.01.2018г. до 24.04.2019г. в размер от 522,28 лева; обезщетение за забава
за периода от 10.01.2018г. до 08.05.2019г. в размер от 232,09 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019г., до окончателното й
заплащане. Твърди се, че по договора за стоков кредит «Банка ДСК»ЕАД е
отпуснала на ответника- жалбоподател в настоящето производство, сумата от
4325,29 лева чрез превод по сметка на тъговеца, от който кредитополучателят е
закупил посочените в договора стоки. Договорен бил фиксиран лихвен процент на
възнаградителната лихва, която за целия срок на договора възлизала в размер на
1138,94 лева. Общата стойност на плащанията била в размер от 5464,23 лева.
Кредитът следвало да бъде върнат на 24 броя месечни вноски, първите 23 от които
в размер от по 230,39 лева, а последната в размер от 165,26 лева. Срокът на
договора изтекъл на 24.04.2019г.. Към момента на подаване на исковата молба
били платени 1868,68 лева, като със същите били погасени 616,66 лева от
възнаградителната лихва и 1252,02 лева от главницата. На 21.08.2018г. била
подписано Приложение № 1 към горепосочения договор за продажба и прехвърляне на
вземания, по силата на които «Банка ДСК»ЕАД прехвърлила в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД непогасената
част от вземанията си по договора за стоков кредит. За тези вземания била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която жалбоподателят
подал възражение в срок.
С подадения от А.А. отговор на исковата молба
същият е оспорил исковете, като е заявил възражение за недействителност на
договора за стоков кредит.
Безспорно между страните е, а и от събраните по
делото на ПдРС се установява, че между «Банка ДСК»ЕАД и жалбоподателя е сключен
договор за стоков кредит № 260673/24.04.2017г., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя сумата от 4325,29 лева за срок от 24 месеца.
От приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо
лице М. М., се установява също така, че отпуснатият кредит е усвоен от А.А., че
са извършени плащания
за погасяване на задълженията по договора, са останали неплатени 3073,27 лева-
главница 536,49 лева- възнаградителни лихви, а обезщетението за забавено
плащане на главницата е в размер от 210,95 лева, до който размер с обжалваното
решение е уважен искът по чл.420 от ГПК, вр. Чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.т.7, 8, 9, 10 и 11 от ЗПК, в договора за потребителски кредит, какъвто е и този, сключен между „Банка ДСК“ЕАД и жалбоподателя, задължително следва да бъдат посочени общия размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в брой, когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Заверено копие от договор за стоков кредит № 260673/24.04.2017г. е налице на л.5 и сл. по първоинстанционното дело. Видно от съдържанието му, са спазени изискванията на чл.11, т.т.7, 8, 9 от ЗПК, като общият размер на кредита е посочен в т.1, условията за усвояването му- в т.3, стоките и тяхната цена- в т.1, букви „а“ и „б“, а лихвеният процент от 24,79%, който изрично е определен като фиксиран- в т.6. Годишният процент на разходите е посочен в т.7 от договора и е в размер от 27,84%. Записано е, че може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия на кредитодателя, които се считат за неразделна част от договора. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са описани обстойно на стр.7 от договора. Погасителният план е на стр.6 от договора. В същия, освен информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, е посочено ясно каква част от главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка една от месечните вноски. Посочено е и в какъв размер е остатъкът от главницата след плащане на всяка една от вноските.
В отговора на исковата молба жалбоподателят е
заявил и твърдения за допуснати нарушения на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като
в договора липсвала информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и
информация в погасителният план относно дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания с разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Както беше
посочено по- горе, налице в договора за стоков кредит е налице погасителен план
с ясна разбивка на всяка погасителна вноска относно размера на съдържащите се в
нея плащания по главницата и възнаградителната лихва. Твърди се и неизпълнение
на изискването по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК за посочване на информация относно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29,
ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден. Лихвеният процент
на ден е посочен в т.6 от договора- 0,0689 %, а правото на отказ от договора е
уредено в т.18 и т.19. В т.8 е уредено и правото на кредитополучателя за
предсрочно погасяване на договора. При положение, че не се констатира
неизпълнение на което и да било от задължителните изисквания на закона относно
съдържанието на договора за потребителски кредит, не е налице основание
сключеният между жалбоподателя и „Банка ДСК“ЕАД договор за стоков кредит да
бъде приет за недействителен. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемата страна
бъде присъдено юрк.възнаграждение в размер от 150 лева за процесуално
представителство във въззивното производство.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260710/05.10.2020г. по гр.д.№ 14024/2019г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което е признато за установено, че той дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от 3073,27 лева- главница по договор за стоков кредит № 260673/24.04.2017г., сключен от А. с „Банка ДСК“ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на въззиваемата страна по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 11.04.2018г., сумата от 522,28 лева- договорна лихва за периода 10.01.2018г.- 24.04.2019г., обезщетение за забава за периода от 10.01.2018 г. до 08.05.2019 г. в размер от 210,95 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019г., до окончателното й заплащане, като е осъден да заплати и съдебни разноски.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН: **********,*** да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 150 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: