№ 60
гр. Благоевград, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200501100 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Втората инстанция е сезирана с частна жалба от В. и В. Б.и, подадена чрез
адвоката им И.К., срещу частта от решение № 8539 от 18.10.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 1640 от 2019 г. на Районен съд Г.Д.,
имаща характер на определение, с която е прекратено производството по
предявения от тях отрицателен установителен иск за собственост, насочен
против К. и С. Б.и, досежно бръснарския салон от 41 кв. м. на първия етаж от
жилищната сграда, построена в УПИ XIV-174 от квартал 19 по плана на с. С.,
общ. С., обл. Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваната част от акта на
районния съд не е съобразена със закона. Решението по спора щяло да
рефлектира директно в правната сфера на ищците и да защити техните права.
Отричането на правото на ответниците водело до защита на правата на
ищците. Правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
бил породен от възникналия спор за обема на правата на собственост на
страните върху част от процесния имот, обозначена като бръснарски салон.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото в
първата инстанция за продължаване на процеса.
Подаден е отговор от К. и С. Б.и, чрез адвоката им Г.Б., в който се развиват
съображения за неоснователност на жалбата. Липсвал правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск спрямо ответниците.
1
Последните не претендирали да притежават правото на собственост върху
първия етаж на сградата към момента на подаване на исковата молба. С
насочването на иска само срещу праводателите на приобретателя, ищците
целели установяване на право на собственост към минал момент, което при
предявена претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК било
недопустимо. Моли се за оставяне на жалбата без уважение и присъждане на
направените по частното въззивно производство разноски за адвокатски
хонорар.
Окръжната инстанция констатира, че жалбата е редовна и допустима.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
За да прекрати производството по отношение на бръснарския салон,
районният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Лидия Иванова и
Стойчо Пейчев, и е приел, че дори да отрекат правата на ответниците
досежно въпросния обект, ищците пак няма да придобият свои права върху
него.
Окръжният съд счита, че обжалваната част от решението на първата
инстанция е правилна, но само като краен резултат. Мотивите на районния
съд не следва да бъдат споделени. Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Лидия
Иванова и Стойчо Пейчев, не дава отговор кой е надлежният ответник по
предявен отрицателен установителен иск за собственост. Няма колебание в
теорията и съдебната практика, че надлежни страни в процеса са лицата,
които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от
правния спор. Това разбиране е отразено и в мотивите на Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК,
докладвано от съдиите Лидия Иванова и Стойчо Пейчев. И ако в т. 3Б на
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г.,
ОСГК, докладвано от съдията Теодора Гроздева, се излага едно по-широко
становище, според което положителен установителен иск за собственост
може да се предяви не само срещу лицето, което последно е придобило
собствеността на имота, но и срещу неговите праводатели, които не се
легитимират като настоящи собственици, това разбиране не може да се
пренесе и в разсъжденията по отрицателния установителен иск за
2
собственост, по който надлежен ответник е единствено лицето, което твърди,
че е собственик на имота към момента на предявяване на иска. Няма
основание при отрицателните установителни искове за собственост да се
въведе по-широко разбиране за надлежния ответник, като се добавят и
праводателите на лицето, което последно се легитимира като собственик.
Това по дефиниция е невъзможно, тъй като с отрицателния установителен иск
ищецът цели да отрече правото на лицето, което се легитимира като
собственик към момента на предявяване на иска, но не и на лицата, които са
се легитимирали като собственици към един по-ранен момент. Отрицателен
установителен иск срещу праводатели не е процесуално допустим -
Определение № 627 от 23.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2717/2021 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева. В настоящия казус е налице
именно тази хипотеза. Към момента на предявяване на исковете, а и
понастоящем, ответниците К. и С. Б.и са праводатели на дъщеря им М.К.З.,
явяваща се приобретател на спорното право и неучастваща в съдебния
процес. Този факт е бил известен и на ищците, защото те изрично го сочат в
исковата молба /лист 33 от делото на първата инстанция/. При това
положение отрицателната установителна претенция, производството по която
е прекратено, насочена против праводатели, действително се явява
недопустима и правилно не е разгледана по същество от Районен съд Г.Д..
Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
На К. и С. Б.и трябва да бъдат присъдени направените разноски във връзка с
отговора по жалбата - заплатено адвокатско възнаграждение от 200 лева.
Воден от изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. и В. Б.и, подадена чрез
адвоката им И.К., срещу частта от решение № 8539 от 18.10.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 1640 от 2019 г. на Районен съд Г.Д.,
имаща характер на определение, с която е прекратено производството по
предявения от тях отрицателен установителен иск за собственост, насочен
против К. и С. Б.и, досежно бръснарския салон от 41 кв. м. на първия етаж от
жилищната сграда, построена в УПИ XIV-174 от квартал 19 по плана на с. С.,
общ. С., обл. Благоевград.
3
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН **********, адрес с. С., общ. С., обл. Благоевград,
ул. „****“ № 2, и В. Н. Б., ЕГН **********, адрес с. С., общ. С., обл.
Благоевград, ул. „****“ № 2, да заплатят на К. Л. Б., ЕГН **********, адрес с.
С., общ. С., обл. Благоевград, ул. „****“ № 2, и С. Н. Б., ЕГН **********,
адрес с. С., общ. С., обл. Благоевград, ул. „****“ № 2, сумата от 200 /двеста/
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за
изготвяне на отговор по частната жалба.
На страните, чрез адвокатите им, да се връчат копия на настоящото
определение, което може да бъде обжалвано от В. и В. Б.и пред Върховния
касационен съд, с частна касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград в едноседмичен срок, считано от връчването на копието на
въпросния съдебен акт.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4