ПРОТОКОЛ
№ 16
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Стефани Костадинова Черешерова
Сложи за разглеждане докладваното от Величка П. Белева Въззивно
гражданско дело № 20215000500672 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:42 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец Н. КР. Т. не се явява. Вместо него се явява адв.
Р.Р. – К. адвокатска колегия, който представя пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 17.01.2022 г.
За П.Р.Б. се явява прокурор Ч..
Адв.Р.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
С решение от 21.10.2021 г. по гр.д. № 435/2021 г. на Окръжен съд П.,
П.Р.Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на Н. КР.
Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и
поддържано срещу него незаконно обвинение в размер на 14 000 лв., като за
1
разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лв. искът е отхвърлен;
както и обезщетение на същото основание за имуществени вреди, както
следва: сумата 1300 лв., съставляващи изплатени от ищеца адвокатски
възнаграждения по воденото незаконно наказателно производство, като за
разликата от 1300 лв. до пълния предявен размер от 2300 лв. искът е
отхвърлен; обезщетение в размер на 814.31 лв., представляващо пропуснати
ползи и конкретно законната лихва върху внесената от ищеца парична
гаранция по наказателното производство от 2000 лв., която лихва в
горепосочения размер, дължима за периода 20.11.2013 г. – 22.11.2017 г., като
за разликата от пълния предявен размер от 825.97 лв. и за периода след
22.11.2017 г. до 13.12.2017 г. искът е отхвърлен; обезщетение в размер на 50
лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за
извозване от служебен паркинг на Главна дирекция „НП“ на веществено
доказателство лек автомобил „С.“, подробно описан. С така постановеното
решение е отхвърлен изцяло искът за имуществени вреди от 500 лв.,
представляващи претърпяна загуба от заплащане стойността на закупен л.а.
„Ф.“, подробно описан.
Жалбоподателят-ищец обжалва решението в частта, с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 14 000 лв. до предявените
40 000 лв.; искът за имуществени вреди, съставляващ изплатен адвокатски
хонорар по наказателното производство, е отхвърлен за разликата от 1300 лв.
до 2000 лв. и в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди в
размер на 500 лв. – претърпяна загуба от заплащане стойността на лек
автомобил „Ф. голф“. Изложени са доводи за неправилност на решението в
обжалваните отхвърлителни части, с искане за неговата отмяна в тези части и
уважаване и на тези претенции.
Към жалбата са приложени разпечатки за средна брутна месечна заплата
на наети лица по трудови и служебни правоотношения, за индекс на
потребителски цени и съдебно решение по аналогичен случай.
Жалбоподателят-ответник обжалва решението в частта, с която
претенциите за неимуществени и имуществени вреди са уважени. Изложени
са съображения за неправилност в тези части, искане за отмяна и отхвърляне
на исковете срещу прокуратурата. Доказателствени искания не са заявени и
не са приложени към тази жалба.
2
По жалбата на въззивника-ищец не е депозиран отговор на
прокуратурата.
По жалбата на прокуратурата е депозиран отговор от въззиваемия ищец
за нейната неоснователност, като към този отговор е приложено също друго
съдебно решение на СГС по аналогичен казус, статия от електронно издание
на Mediapool.bg, снета от 15.11.2001 г., със заглавие „Годишната инфлация
стигна 6 %“.
Адв. Р.: Поддържам жалбата. Приложенията към жалбата и към отговора
заявявам, че са приложения само за сведение, за информация на съда.
Доказателствени искания нямам. Поддържам отговора. Оспорваме отговора
по жалбата на ответника. Представям списък на разноски по чл. 80 ГПК за
разноски пред настоящия съд, съставляващи адвокатско възнаграждение.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам въззивната жалба. Считаме, че тяхната
жалба е неоснователна. Нямаме доказателствени искания. Правя възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии! И двете въззивни жалби - и нашата,
и на П.Р.Б. по същество са относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в полза на работодателя Н.Т.. Нашата жалба е в посока
да бъде увеличено това обезщетение, а на прокуратурата, обратно, да бъде
намалено. Няколко са обстоятелствата, които съществено определят начина,
по който се определя и формира размерът на обезщетението. Те са най-
важните в тази посока, а именно тежестта на повдигнатото и поддържано от
прокуратурата обвинение, от една страна, и продължителността и
интензитетът на наказателния процес, воден срещу подсъдимия - сега
жалбоподател, в целия период на осъществяване на този процес.
Престъплението, за което той е обвинен и прокуратурата го е поддържала, е
за тежко, бих казал много тежко престъпление, за което се предвижда
3
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и кумулативно
глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв.
Искам да кажа, че всъщност първоинстанционният съд не ги е оценил в
достатъчна степен тези обстоятелства и в този смисъл определеният размер
на обезщетението, а именно 14 000 лв. се явява прекомерно занижен. Следва
да бъде увеличен до предявения размер от 40 000 лв. Моля да постановите
решение, с което да отмените решението на първоинстанционния съд в
отхвърлителните му части и да постановите друго решение, с което да
увеличите размера на обезщетението до предявения от 40 000 лв., като
допълнително осъдите прокуратурата за тази разлика, както и в другите две
отхвърлителни части по отношение на 700 лева разлика от 1300 лева до 2000
лева и 500 лева за въпросната кола. Моля да постановите решение в този
смисъл, като присъдите и направените деловодни разноски. Представям
писмени бележки с препис за другата страна.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме въззивната
жалба, изготвена от прокурор от Окръжна прокуратура П., с направените с
нея искания към вас, както и съображенията във връзка с тези искания. Извън
това искам да добавя следното: запознавайки се с решението на Окръжен съд
П., считам, че първоинстанционният съд не е отчел следните факти, които са
от съществено значение за решаване на въпроса за обезщетението, за което
П.Р.Б. е осъдена да заплати на ищеца, а именно окръжният съд в мотивите си
е посочил, че наказателното производство срещу ищеца е продължило над 6
години. Само че съдът не е отбелязал, че само около 1 година и 5 месеца
наказателното производство е било във фазата на досъдебното производство.
След година и пет месеца то е навлязло в съдебна фаза, където прокуратурата
е само страна в процеса и съответно тя не определя нито насрочването на
делата, нито кога ще приключи делото. Считам, че този факт е изключително
важен, а окръжният съд само го е споменал, без да го анализира и съответно
да направи изводи, че отговорността на П.Р.Б. не следва да е в такъв голям
размер. Освен това, съдът не е взел предвид при определяне размера на
обезщетението, че ищецът е бил задържан с прокурорски акт единствено за 72
часа. След това, именно с решение на прокурора, спрямо обвиняемият към
онзи момент в наказателното производство е била взета мярка за
неотклонение Гаранция, която е втората по тежест, след подписката това е
4
следващата, малко по-тежка мярка. Съдът, също така, е посочил в своите
мотиви, че ищецът е търпял негативни преживявания със засилен интензитет
от опасността да бъде осъден. Тук пак има съществен факт, който не е
отчетен. Както споменах, 1 година и 5 месеца след образуване на досъдебното
производство, същото е внесено с обвинителен акт и само 3 месеца по-късно,
през юни 2015 г. е прочетена от Окръжен съд Х. първата осъдителна присъда.
А след този момент всеки един подсъдим и то представляван от защитник, е
наясно, че прокуратурата, след като не е изготвила протест срещу условна
присъда, няма как да го грози опасност да влезе в затвора. Така че
аргументите, които съдът сочи и е възприел ищецът за тази интензивна
уплаха от осъждане за тежко умишлено престъпление, според мен,
неправилно съдът е преценил, че важи за целия период от над 6 години от
образуването на наказателното производство до приключването му с влязла в
сила присъда. Интензитетът след постановяването на условна присъда, без
протест от страна на прокуратурата, е ясно, че е по-слаб, тъй като по никакъв
начин без протест не може въззивният съд да ти увеличи наказанието и от
условно да стане реално. Този факт изобщо е убягнал от вниманието на
окръжния съд.
Освен това, съдът не е отчел и другия факт, че по цялото наказателно
производство има прочетени две осъдителни присъди и те са прочетени от
съда, а не от П.Р.Б., включително и едно въззивното решение на Апелативния
съд, с което първата осъдителна присъда е потвърдена. По никакъв начин
съдът не е коментирал този факт, т.е., че на три пъти - два
първоинстанционни и един въззивен съд са се произнасяли, че ищецът по
настоящото дело е извършил престъплението, в което той е обвинен и след
чуване на тези присъди и, съответно въззивно решение, той, ако е търпял
някакви негативни емоции относно признаването му за виновен, те не се в
резултат на действията на прокуратурата.
Неправилно, според мен, окръжният съд е осъдил П.Р.Б. да плати
разноски във връзка със заличаване на полицейска регистрация.
Министерството на вътрешните работи е в изпълнителната власт, а П.Р.Б.
няма никакви правомощия нито да контролира полицейските регистрации,
нито да ги заличава, нито да ги разпорежда, така че считам, че този иск
неоснователно и неправилно е насочен към прокуратурата. Ответник по тези
5
претенции би трябвало да е друго ведомство. Затова считам, че този иск, с
който П.Р.Б. е осъдена за полицейската регистрация, е абсолютно недопустим
срещу нас като страна.
Към жалбите и още към отговорите са представени две съдебни
решения. Едното е на ВКС. Считам, че към конкретния казус има съществена
разлика от произнасянето на ВКС и наказателното производство, водено
срещу ищеца. В решението на ВКС се касае за обвиняемо лице, срещу което е
имало 4 обвинения, като 3 от тях са били за тежки умишлени престъпления.
Едното от тях е предвиждало наказание от 10 до 20 години лишаване от
свобода. И другият съществен факт, който се различава от свързания с
настоящия иск, е, че онова наказателното производство е продължило повече
от 10 години, а нашето производство е приключило в един значително по-
кратък срок.
Относно другото решение, приложено към отговора от страна на
пълномощника на ищеца - решение СГС от 17.03.2016 г., първото, което
искам да кажа, е, че няма никакви доказателства, че това решение е влязло в
сила. И отделно считам, че практиката на СГС не е задължителна нито за
Пловдивския окръжен съд, нито за Пловдивския апелативен съд.
Другото, което бих добавила по това решение е, че онова наказателно
производство на СГС е имало отново две обвинения за две тежки умишлени
престъпления, а по нашето наказателно производство, касаещо настоящата
претенция, спрямо ищеца е имало едно единствено обвинение за тежко
умишлено престъпление. Затова считам, че решенията, приложени като
практика, която се различава от решението, постановено по настоящия иск, са
неотносими и моля да не ги взимате предвид.
Предвид всичко изложено, моля да отхвърлите исковете срещу П.Р.Б.,
алтернативно, да намалите уважените части в размерите, в които са уважени
за неимуществени вреди. Считам, че жалбата на ищеца е неоснователна.
Правилно окръжният съд е присъдил обезщетение само за един адвокат,
противното би било злоупотреба с права. Не може да се търси претенция за
всички адвокати. Считам, че правилно окръжният съд е отхвърлил и иска за
500 лв. за това, че той си купил нова кола. Това е негово решение. От една
страна се иска от прокуратурата да плати обезщетение за иззетата кола, от
друга страна, той си купува нова кола, която си е негова, продължава да си я
6
ползва. И считам, че е неоснователна и тази претенция, която правилно е
отхвърлена от окръжния съд.
Още веднъж възразявам за разноските, техният размер е изключително
завишен. Моля да се произнесете!
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви дата за постановяване на решението 02.03.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14.05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7