№ 47204
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110126500 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 26500/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба от 04.08.2025 г. ищецът е поискал допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установява на обстоятелства свързани с осигуряването на работно място на ищеца, както и
изпълнение на трудовите му задължения, съответно условията за изпълнението на
последните осигурени от ответника.
Подадено е становище от ответника от 15.08.2025 г., като ответникът е посочил, че
няма да изразява становище по доказателственото искане.
С молба представена в о. с .з. от 29.09.2025 г., ищецът е направил доказателствени
искания за допускане и приемане на писмени доказателствени средства.
С протоколно определение от о. с. з. от 29.09.2025 г., съдът на основание чл. 144 ГПК
е предоставил едноседмичен срок на ищеца и на ответника за изразяване на становище по
доказателствените искания направени и поддържани от страните, вкл. в молбата от
29.09.2025 г.
Подадено е становище от 06.10.2025 г., като изрично е посочено, че свидетелските
показания не са необходими с оглед останалите представени по делото доказателства.
Поддържа, че за същите обстоятелства, ако се допусне свидетел на ищеца, то свидетел
следва да се допусне и на страната на ответника. Навежда доводи, че поддържа
доказателствените си искания за допускане събирането на гласни доказателствени средства
1
направени с отговора на исковата молба за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установява на
обстоятелства свързани със сключването на трудовите отношения между страните, както и
работната обстановка, както и изпълнението на задълженията от ищеца.
С молба от 06.10.2025 г. ищецът е заявил, че поддържа доказателствените си искания,
като на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК поддържа, че поисканите от ответника са
процесуално допустими, като развива съображения и за приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3
ГПК. Излага съображения, че в случай, че се уважи доказателственото искане на ответника,
то с оглед принципа на равнопоставеност, моли да се допусне още един свидетел за
посочените обстоятелства, при режим на довеждане.
Със становище от 31.10.2025 г. ответникът е посочил, че поддържа доказателственото
си искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел за посочените в отговора на исковата молба обстоятелства. Уточнено е, че
свидетелските показания са поискани не за факти за установяване на трудовото
правоотношение или сключените между страните договори, а за факти свързани с
предпоставките провокирали промяната на трудовото правоотношение между служителя и
дружеството, като поддържа и искането си за допускане събирането на гласни
доказателствени средства за обстоятелствата посочени от ищеца.
Съдът, като взе предвид направените доказателствени искания, както и с оглед
становището на страните намира следното:
В действащия ГПК са въведени различни видове процесуални преклузии. Едната от
тях е т. нар. доказателствена преклузия, която погасява възможността на страните за
попълване на делото с факти. Логиката на преклузията е обаче, правният спор да бъде
концентриран във връзка с твърдените от страните обстоятелства, съответно да се отдели
спорното от безспорното, да се укаже на всяка от страните кое или кои обстоятелства следва
да установи, респ. кои факти не се нуждаят от доказване – арг. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
При това положение, доказателствената преклузия не може да настъпи нито с подаването на
исковата молба (за ищеца), нито с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131,
ал. 1 ГПК (за ответника). Следователно, доказателствената преклузия настъпва след края на
първото открито съдебно заседание, но само при положение, че по делото е изготвен пълен,
правилен и изчерпателен доклад, чието минимално съдържание изиска да се посочени
обстоятелствата на които страните основават исканията и възраженията си и правилно
разпределена доказателствена тежест. Тоест, трябва да са изпълнени разпоредбите на чл.
146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Изложеното до тук от съда, следва от граматическото,
систематично и телеологическо тълкуване и приложение на чл. 146, ал. 3 ГПК, във вр. чл.
145 ГПК, във вр. чл. 143 ГПК, във вр. чл. 144 ГПК. Тоест, доказателствените искания на
страните не са преклудирани.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне и приеме представените от
ищеца с молбата от 29.09.2025 г. писмени доказателствени средства, тъй като същите са
процесуално допустими, относими и необходими.
По отношение доказателствените искания на ищеца и ответника за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели, при режим на
довеждане, настоящият съдебен състав намира следното:
- По отношение доказателственото искане на ищеца за разпит на един свидетел при
режим на довеждане за установява на обстоятелства свързани с осигуряването на работно
място на ищеца, както и изпълнение на трудовите му задължения, съответно условията за
изпълнението на последните осигурени от ответника (вкл. с оглед направеното уточнение),
съдът счита, че същото е направено своевременно и не попада в някоя от абсолютните или
относителните забрани по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, но същото е неотносимо към предмета
на правния спор в една си част, а в другата не необходимо – вкл. с оглед разпределената
2
доказателствена тежест и предмета на правния спор в т. ч. с оглед ползваното основание за
процесното уволнение, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
- По отношение доказателственото искане на ищеца за разпит на един свидетел при
режим на довеждане за факти свързани с предпоставките провокирали промяната на
трудовото правоотношение между служителя и дружеството (вкл. с оглед направеното
уточнение), съдът счита, че същото е направено своевременно и не попада в някоя от
абсолютните или относителните забрани по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, но същото е
неотносимо към предмета на правния спор.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася
по исканията на страните за допускане на други свидетели, тъй като същите се поддържат
очевидно, ако за определени обстоятелства се допусне събирането на гласни доказателствени
средства на насрещната страна, като в случая съдът оставя без уважение доказателствените
искания за допускане събирането на гласни доказателствени средства и на двете страни.
Съвсем отделен е въпросът, че нито една от страните не сочи обстоятелства за провеждането
на насрещно доказване (което по правило не е пълно и главно), а се мотивира с принципа на
равнопоставеност. Принципът на равнопоставеност, както го конципират страните
представлява всъщност, принцип на равенство в гражданският процес. Според нормата на
чл. 9 ГПК съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им
права. Той прилага закона еднакво спрямо всички. Тоест, съдът има задължение да осигури
равни процесуални възможности за упражняване на правата, а не за всяко доказателствено
искане да се допуска идентично доказване от насрещната страна. Доказването е
производство по установяване на релевантните по делото факти, като принципно страната,
която носи доказателствената тежест следва да процесуално активна, за да установи
обстоятелствата за които е възложена процесуалната тежест (доколкото доказателствената
тежест е особен вид процесуална тежест, с оглед неблагоприятните й последици) – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК. Тоест, възможността за насрещно доказване не води до равнопоставеност на
страните, защото насрещното доказване следва да разколебава тезата на страната или
доказателствените средства на същата, която страна носи доказателствената тежест. Това не
означава, че за едни и същи факти и на двете страни следва да се допускат едни и същи
доказателствени средства. Или казано иначе, равенството на страните предполага равество
на „оръжията“ – според израза и практиката на ЕСПЧ, а не идентичност на последните – вж.
Решение № 435 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 749/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 315
от 7.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3555/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 219 от 14.02.2012 г.
на ВКС по т. д. № 837/2010 г., II т. о., ТК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените към молбата на ищеца от 29.09.2025 г.
писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане
събирането на гласни доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за допускане
събирането на гласни доказателствени средства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4