РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Сандански, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно
дело № 20241250200163 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. Б. , ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***ул.“***“
№*** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система № 00082429 на ОД на МВР Благоевград, с
който на жалбоподателя за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Оспорва се
извършеното нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателs, редовно призован не се явява, представлява
се от упълномощен представител който поддържа жалбата. В ода на съдебните прения
пледира за изтекла абсолютна давност за ангажиране на административно наказателна
отговорност и иска отмяна на електронния фиш. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Благоевград, редовно призована не се представлява в
съдебно заседание. В писмото придружаващо административно наказателната преписка е
направено искане жалбата да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за
прекомерност на разноските, ако такива се претендират от жалбоподателя.
Съдът, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На***г. в *** ч. от автоматизирано техническо средство с №***, експлоатирано от ОД на
МВР Благоевград е установено нарушение, извършено от водач на лек автомобил марка и
модел „***“ с рег. № ***, собственост на М. Д. Б. от град ***, ул. „***“ №***. Нарушението
е извършено на ПП1, Е79, км.369, като е установено, че описания автомобил се е движел със
скорост от 92 км/ч. при разрешена скорост от 60 км/ч. Описаното нарушение било
квалифицирано като такова на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Въз основа на записа на
автоматизираното техническо средство бил издаден електронен фиш с №***9 с който на
1
собственика на превозното средство било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 150 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните
събрани по делото писмени доказателства: Електронен фиш № ***; справка за нарушения;
фотоснимки на ППС; справка за Нарушение № ********** – заверено ксерокопие; справка
за техническа годност на автоматизираното устройство, справка за регистрация на МПС,
удостоверение за одобрен тип техническо средство,.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз
основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата
на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен
анализ на доказателствата по делото.
При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от
правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално
допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от
легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея електронен
фиш следва да бъде отменен.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в §1, т.1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП, съгласно която електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен
състав, приема че се установява следното:
С Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС е прието, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в
правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на
обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-
тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на
обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл
институтите на давността в двете и разновидности – т. нар. преследвателна давност, т. е.
давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да
реализира правомощията си по административно наказателното правоотношение, и давност
за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна
санкция, намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали
имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни
нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите
на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат
изрична уредба в административно наказателния процес /чл.11 от ЗАНН/, следва че нормите
на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно
наказателния процес.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението – чл.80, ал.3 от НК и тече до реализиране на
наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в
административно наказателното производство.
2
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за
преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл.81, ал.2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното /административно наказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл.81, ал.3 от НК. В
чл.34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената
погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални
давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно
едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН
и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на
административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото
следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй
като за действието по връчване на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е
предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл.80, ал.1, т.5
от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена
погасителна давност в размер на 3 години. В случая не може да намери приложение
двугодишният срок по чл.82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване
между двата основни вида давност – преследвателна и изпълнителна. Преследвателната
давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с
влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл.82 от ЗАНН започва да тече от влизане в
сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. Следователно, за да е
приложим срокът по чл.82 от ЗАНН, НП следва да е влязло в сила. Предпоставка за влизане
в сила на НП е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не
тече изпълнителната давност по чл.82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по НК.
С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН
за връчването на НП следва да тече обикновена тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК
и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл.81, ал.3
от НК.
В процесния случай ес оглед изминалия период от време е без значение датата на създаване
на електронния фиш и последващите действия на АНО относно реализиране на
административно наказателната отговорност. От датата на нарушението – ***г. до датата на
подаване на жалбата – ***г. – да изминали повече от 12 години, поради което се изтекли
всички възможни срокове за законосъобразно санкциониране на констатираното нарушение.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният ЕФ следва да
се отмени, тъй като административно-наказателната отговорност е погасена поради изтекла
погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд
страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата
такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за
заплащане на сторените разноски за заплатена държавна такса пред АС Благоевград и
адвокатско възнаграждение, за което не са представени доказателства за плащане, тъй като
адвокатската помощ е предоставена безплатно на основание чл.38, ал.1т.3 от ЗА.
По делото е направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като е посочено, че с оглед решение на ЕЕ е
възможно определяне на възнаграждение по минимални праг.
Съдът намира направеното възражение за основателно. Самото производство е образувано
по абсолютно бланкетна жалба, в която не са посочени никакви реални основание за
отмяната на атакувания акт – дори и изтекла абсолютна давност. Такова възражение – и то е
единственото – е направено в съдебно заседание, като участието на защитника се свежда
именно до това – написване на бланкетна жалба и позоваване в съдебно заседание на
изтекла давност. Така установеното – и с оглед след постановеното решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-428/22 – мотивира съдът да приеме, че дори
3
определения в тарифата за адвокатски възнаграждение и в закона за адвокатурата минимум
за адвокатско възнаграждение е прекомерен, поради което и на жалбоподателя следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лева, като въззиваемата страна заплати и
сторените от жалбоподателя деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Районен
съд Сандански,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №***на ОД на МВР Благоевград за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с което на М. Д.
Б., ЕГН********** с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ №*** за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Благоевград да заплати на М. Д. Б., ЕГН********** с постоянен
адрес в град ***, ул. „***“ №*** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 100.00 /сто / лева и 30.00 /тридесет/ лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС Благоевград по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4