Решение по дело №639/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260046
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20205320200639
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

       

                                                      № ...................

 

                                              гр. К., 10.06.2021г.

 

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Карловският районен съд                      трети наказателен състав,

на седми юни                                            две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЮРАЙ МУРАДОВ

 

 

при секретаря Цветана Чакърова, като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 639 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 20-0281-000837 от 31.08.2020 г. на Началник група към ОДМВР П., Р.К.н.П.Л.С. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно, но не излага аргументи.

 

Жалбоподателката, първоначално е била редовно призована за с.з. на 21.12.20202г. но не се явила, не се и представлявала. В последствие, след отлагане на делото по обективни причини и насрочване за следващо разглеждане е била потърсена на адреса посочен в жалбата и на който е била редовно призовавана, но не била открит там от съответното длъжностно лице, отговарящо за връчване на призовки и съобщения, като видно от направеното отбелязване, лицето, по сведение на брат й е в чужбина. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената справка от ОДМВР П. за задграничните пътувания на С., от която се установява, че тя е напуснала Р.Б. на 10.12.2020г. и няма данни да се е завърнала, поради което не е била призована. В случая, не са били налице основания С. да бъде търсена на друг адрес и за това съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, разгледал го и го обявил за решаване.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е неоснователна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Б.Н. и Д.Ж., както и приобщените писмени доказателства - АУАН серия АА и бл. №629097 от 28.07.2020 г., наказателно постановление № 20-0281-000837/31.08.2020 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019г., Заповед № 8121к-14578/31.12.2019г., Заповед № 8121к-14581/31.12.2019г., справка за водач/нарушител, талон за изследване с бл. № 071208 и номер на МВР 071208.1. от 28.07.2020 г., удостоверение за периодична проверка на анализатор на алкохол в дъха,  справка /извадка/ от масивите на КАТ за собственост на МПС, съдът намира за установено следното:

На 28.07.2020 г., около 21.00 ч. полицейските служители св.Б.Н. и св.Д.Ж. изпълнявали служебните си задължения по пътен контрол, като се движили с обозначен полицейски автомобил по маршрут из с. В.Л., общ.К., обл.П., когато забелязали мотоциклет, движещ се с посока юг - север по ул. „2-ра“ в селото, като моториста бил без поставена защитна каска. Застигнали го и го спрели със стоп палка. Установили водачът на мотоциклета, а именно жалбоподателката. При извършената щателна проверка се установило, че тя е неправоспособен водач. С. била изпробвана за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARВА - 0091, който отчел 0,64 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. На водача С. бил издаден талон за изследване с бл. № 071208 и номер на МВР 071208.1. от 28.07.2020 г., но тя отказала кръвна проба и заявила, че приема показанията на техническото средство и подписала талона. Мотоциклетът бил и без поставена табела с регистрационен номер, на определеното за това място. По номера на рама установили, че същият е регистриран на територията на Р.Б., не е спрян от движение, като за същия нямало договор за сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, към момента на проверката. За констатираните от тях нарушения били съставени 4 броя АУАН, които й връчили и тя нямала възражения по тях. Единият от съставените АУАН е този, въз основа на който е издадено обжалваното в настоящото производство НП. С този АУАН актосъставителя Н. приел, че жалбоподателката е осъществила нарушение на разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като на 28.07.2020 г., около 21.20ч. в село В.Л. община К. управлява  М. Я. ДТ ***Р, оранжев на цвят с номер на рама 10 V-*****, собственост на А.И.М.с ЕГН**********, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARВА - 0091, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, а именно 0,64 промила на хиляда. Водачът лъха на алкохол. Водачът отказал кръвно проба и приел показанието на техническото средство. Издаден талон за изследване с бл. № 071208 от 28.07.2020 г.

         Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателката без възражения.

         Въз основа на така съставения АУАН, компетентният орган - Началник група към ОД на МВР П., РУ - К., е издал атакуваното наказателно постановление, с което при идентично описани с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и данни за извършителя, на П.Л.С. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лв.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката на 28.09.2020 г., като жалбата срещу него е депозирана на 02.10.2020 г. – в срок.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, които са логични, последователни и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените доказателства по делото, надлежно приобщени от съда.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.

Тъй като акта се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели - Н. и Ж..

С оглед гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично доказано, че жалбоподателката С. е осъществила вмененото й във вина нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазила задължението си, визирано в посочения текст на закона да не управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. С. е управлявала МПС на процесната дата с концентрация на алкохол в кръвта в количество 0,64 промила на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARВА- 0091, като е приела показанията му и е отказала да даде кръвна проба за изследване.

Размерът на наложеното наказание на жалбоподателката - глоба в размер на 500 лв. /без лишаване от право да управлява МПС, тъй като не притежава СУМПС/ е съобразено с посочения фиксиран размер в разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, която се явява относимата санкционна разпоредба към извършеното нарушение.

Деянието не осъществява признаците на маловажен случай, предвид и количество алкохол установено в настоящия случай - 0,64 промила на хиляда. Значителна е и обществената опасност деянието и възможните неблагоприятни последици вследствие управлението на МПС с алкохол, и то в количество 0,64 промила на хиляда. Жалбоподателката е имала възможност да постави под съмнение резултата от техническото средство и в тази връзка да даде кръвна проба по предвидения за това ред. Същата обаче не го е сторила, като се е съгласила с отчетения резултат, установяващ безспорно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.

 

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-000837 от 31.08.2020 г. на Началник група към ОДМВР П., РУ К., с което на П.Л.С. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

 

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

 

С.А.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: