№ 61
гр. Пазарджик, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500730 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Панагюрище е сезиран с искова молба,подадена от Р. В. К., ЕГН ********** от гр. Панагюрище ,
ул. „И. С. „ №18, против „Асарел Медет „ АД гр.Панагюрище , ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление на дейността гр. Панагюрище , 4500 ,м. „Асарел“ ,представлявано от изпълнителния директор на
дружеството Д.С.Н..
С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ .
С Решение № 260042 / 30. 09.2022г. на районен съд Панагюрище, постановено по гр. д. № 337/2020г. по описа на
същия съд предявените искове са уважени. Присъдени са разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ,
подадена , чрез пълномощника на страната .Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалването решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и нарушение на процесуалните
правила . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят предявените искове. Прави се искане за присъждане
на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови
доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника на
страната , адвокат Ц. А. Ч. от Адвокатска колегия Пазарджик . В отговора се оспорва въззивната жалба . Моли
съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови
доказателствени искания. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във
въззивното производство .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови
доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
1
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения
отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата
на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
От доказателствата по делото се установява ,че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради
наложено дисциплинарно уволнение със Заповед № 71/12. 06. 2020г. на изпълнителния директор на дружеството
. Според задължителната съдебна практика на ВКС , постановена по реда на чл. 290 от ГПК( виж Р. № 665/ 01. 11.
2010г. по гр. д. № 242/ 2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 216/ 03. 07. 2014г. по гр. д. № 64/ 2014г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. №
459/ 27. 10. 2011г. по гр. д. № 1532/ 2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 158/ 01. 07. 2013г. по гр. д. № 1008/ 2012г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС; Р. № 23/ 02. 02. 2016г. по гр. д. № 4553/ 2015г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;Определение №906/ 29. 09. 2017г. по гр. д. №
1834/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), при спор относно законосъобразността на уволнението по чл. 344 ал. 1т.1 от КТ ,
съдът , който разглежда спора няма право да се произнася по основания за незаконосъобразност на
уволнението, които не се посочени , като обстоятелства , на които се основава предявения иск. В исковата
молба ищеца е длъжен да изложи обстоятелства относно незаконосъобразността на уволнението , които
представляват част от изискването за редовност на исковата молба по чл.127 ал.1т. 4 от ГПК. Съдът е длъжен да
се произнесе само по основанията за незаконосъобразност на уволнението , които са посочени в исковата молба .
Посочените от ищеца основания могат да бъдат допълвани след предявяване на иска и в хода на съдебното
производство с нови факти , на които те се основават. Нови основания за незаконосъобразност на уволнението
, които не са посочени в исковата молба не могат да се правят в хода на производството пред
първоинстанционния съд. Такива основания не могат да се навеждат за първи път във въззивната жалба или в
хода на въззивното производство .
В исковата молба са посочени следните основания за незаконосъобразност на уволнението :
1/ Обстоятелството ,че ищеца не е извършил нарушението , което е посочено в уволнителната заповед ;
2/ Неспазване изискванията на чл.189, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ ;
Това са основанията за незаконосъобразност на уволнението , които следва да се разгледат от съда .
І. По възражението за неизвършване на дисциплинарното нарушение ( нарушение на трудовата дисциплина .
Възражението е неоснователно .
Според текста на чл. 186 от КТ дисциплинарното нарушение представлява виновно неизпълнение на трудовите
задължения.Според съдебната практиката на ВКС обема на трудовите задължения се определя от длъжностната
характеристика на работника или служителя .
Според чл. 187 ал. 1 т. 2 от КТ нарушение на трудовата дисциплина представлява явяването на работника или
служителя на работа в състояние , което не му позволява да изпълнява възложените задачи.
Дисциплинарното наказание е наложено за това ,че на 08. 08. 2019г. работника се е явил на работа след
употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта 0,33 промила при първа проба, извършена в 6,30ч. и
0,24 промила при втора проба, извършена в 6, 45 ч.
Дисциплинарното нарушение е установено по безспорен начин в проведеното от работодателя дисциплинарно
производство .
Употребата на алкохол е установена чрез лицензиран и технически изправен апарат „Дрегер Алкотест 7410“.
По делото е приложен Протокол за констатиране употребата на алкохол и/или отказ от проверка от
08.08.2019 г., от който се констатира, че в изпълнение на РИ от ИСУ „Проверка за алкохол, наркотични и
упойващи вещества в дружеството“ е извършена проверка за алкохол на ищеца Р. В. К., на длъжност „Багерист“, в
рудник „Асарел“, с техническо средство, модел „ALCOTEST 7410“, с № ARLL-0628. Извършеният контролен тест
включва двукратни измервания през около 15 минути. В 06,39 часа показанията на апарата са 0,33 промила, а в
06,45 часа - 0,24 промила. Положени са подписите на проверяващия и на проверявания Р. В. К..
2
По делото е приложен Правилник за вътрешния трудов ред, № РИ-ИСУ 02.06.00.00.00/5-1. В чл. 16 ал. 2 на
Правилника е посочено ,че работниците и служителите в дружеството нямат право да се явяват и през работно
време да внасят, държат и употребяват алкохол или да приемат упойващи средства и вещества.
По делото е приложена Работна инструкция трето ниво към Процедура от Интегрираната система за
управление на качеството, околната среда, здраве и безопасност при работа, № РИ-ИСУ 06.08.01.08.00.04-2016
от 09 12.2016 г.,за проверка за алкохол, наркотични и упойващи вещества в дружеството. В инструкцията е
посочено ,че лицата, които желаят да влязат и да се намират на територията на дружеството подлежат на проверка
по всяко време на денонощието, на всяко място на територията, ежесменно, в стаите за назначение ,по цехове,
отдели и звена или на работното място - постоянна проверка, както и на контролно-пропусквателните пунктове,
след влизане на територията на дружеството, на работното им място или на друго място на територията - внезапна
проверка.
Неправилно в исковата молба ищеца се позовава на разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, относно
допустимата концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС.
Посочената правна норма касае участниците в движението по пътищата и е неотносима към правното положение
на работника или служителя при изпълнение на трудовите му задължения по индивидуалния му трудов
договор. Правното положение на работника или служителя при изпълнение на трудовите му задължения се
регламентира от нормите на КТ , от Правилата за вътрешния трудов ред , които са установени от работодателя и
от индивуалния трудов договор.
ІІ. По възражението за нарушение на чл. 189, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ.
На първо място , следва да се отбележи ,че в исковата молба не са изложени никакви обстоятелства, с които
да се мотивира възражението за нарушение на посочените правни норми . Според утвърдената практика на ВКС
формалното посочване на правните текстове от закона без мотивиране на възраженията не задължава съда да ги
разгледа . Като се отчете обаче спецификата на съдебното производство ( възникване , съществуване и прекратяване на
трудово правоотношение)съдът счита ,че следва да разгледа посочените възражения .
►Неоснователно е възражението за това ,че наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено с
критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ.
При определяне вида на наказанието работодателя е съобразил тежестта на нарушението ( явяването на работа след
употреба на алкохол) , обстоятелствата , при които е извършено ( при упражняване на специфична професия – машинист на
еднокофов багер) и поведението на работника ( обясненията на работника ,в които той не признава извършеното нарушение с
обяснението за консумацията на други продукти, които съдържат производни на алкохола ) .
►Няма нарушение на разпоредбата на чл. 193 от КТ.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателя е поискал от работника писмени обяснения за
констатираното нарушение и е получил такива обяснения .
►Няма нарушение на разпоредбата на чл. 195 от КТ.
Дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, която съдържа реквизитите по чл. 195 ал.
1 от КТ. Заповедта е връчена срещу подпис на работника .
►Основателно е възражението за нарушение на чл. 194 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание.
Според посочената правна норма дисциплинарното наказание следва да се наложи в срок от два месеца от
откриване на нарушението , но не по – късно от една година от извършването му .Според утвърдената съдебна
практика двумесечния срок дерогира приложението на едногодишния срок , когато нарушението е открито в
двумесечния срок от извършването му . Едногодишният срок е приложим ,само когато нарушението е
констатирано след изтичане на двумесечния срок и в рамките на едногодишния срок .В конкретния казус е
приложим двумесечния срок по чл. 194 ал. 1 от КТ, тъй като нарушението е открито в рамките на този
срок .
Сроковете по чл. 194 ал. 1 от КТ са преклузивни и за тях съдът не следи служебно .
В чл. 194 ал. 3 от КТ е посочено ,че сроковете не текат докато работника или служителя се намира в
законоустановен отпуск или участва в стачка.
От доказателствата по делото(виж основното и допълнителното заключение на приетата по делото ССЕ) е установено ,че
дисциплинарното нарушение е констатирано на 08. 08. 2019г. Двумесечният срок по чл. 194 ал. 1 от КТ изтича на
08. 10. 2019г. Установено е по делото ,че след 08. 08. 2019г. ищеца е бил на работа само на 09. 08. 2019г. , след
3
което е ползвал 238 дни отпуск поради временна нетрудоспособност , платен и неплатен годишен отпуск.
Дисциплинарното наказание е било възможно да бъде наложено на 09. 08. 2019г. , когато ищеца е бил на работа.
След тази дата сроковете за налагане на дисциплинарното наказание са прекъснати( не текат) поради ползването на
законоустановен отпуск от работника. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 02. 06.
2020г. Дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на срока за налагането му , а именно на 12. 06.
2020г. На тази дата заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на работника, откогато се счита за
наложено дисциплинарното наказание ( виж чл. 194 ал. 3 от КТ). При положение,че фактическите констатации и
правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция , решението на районния съд, на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ,като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78 ал. 3 и ал. 5 от ГПК ( при направено
възражение от ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца ) във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 1 от
Наредба № 1/ 09. 07. 2004г. ( с последващи изменения) за минималните размери на адвокатските възнаграждения , ще
следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 650 лв.(размер на
минималната работна заплата за 2020г. , когато е сключен договора за правна помощ) , представляваща възнаграждение на
един адвокат за въззивното производство .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260042 / 30. 09.2022г. на районен съд Панагюрище, постановено по гр. д. №
337/2020г. по описа на същия съд .
ОСЪЖДА „Асарел Медет „ АД гр.Панагюрище , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на
дейността гр. Панагюрище , 4500 ,м. „Асарел“ ,представлявано от изпълнителния директор на дружеството
Д.С.Н., да заплати в полза на Р. В. К., ЕГН ********** от гр. Панагюрище , ул. „И. С. „ №18, сумата 650 лв. ,
представляваща възнаграждение на един адвокат за въззивното производство .
На основание чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК решението по исковете по чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4