Протокол по дело №4789/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1228
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Бетина Богданова Бошнакова
Дело: 20211100604789
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1228
гр. София, 25.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов

Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно
частно наказателно дело № 20211100604789 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 12:30 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ и ЖАЛБОПОДАТЕЛ по настоящето
производство И.А. И. – редовно призован, явява се лично.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ И.И.: Нямам повереник. Не желая да
упълномощавам такъв, нито да ми се назначава.
ПРЕДАДЕНОТО НА СЪД ЛИЦЕ Н. Е.И. – редовно призован, явява
се лично и с АДВОКАТ А.П. – от САК – надлежно упълномощен
процесуален представител на предаденото на съд лице, с представено по
делото пълномощно пред настоящата въззивна инстанция.
Адв.П.: Представям към пълномощното и договор за правна помощ с
оглед разноските, извършени от моя доверител.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ самоличността на ПРЕДАДЕНОТО НА СЪД ЛИЦЕ Н. Е.И. въз
1
основа на представения от него документ за самоличност – лична карта:
Н. Е.И. – роден на **** година в гр.Мездра, обл.Враца, ЕГН –
**********, българин, с българско гражданство, женен, неосъждан, със
средно специално образование, месторабота към момента – като автомонтьор,
жител и живущ в гр.Мездра, ул.“****.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на предаденото на съд лице във водения
наказателен процес.
ПРЕДАДЕНОТО НА СЪД ЛИЦЕ Н.И.: Разбрах правата си.
СТРАНИТЕ (поотделно): Няма да правим отводи.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена частна жалба от
частния тъжител И.А. И., против разпореждане от 22.10.2021 г. на СРС, НО,
112 състав, постановено по НЧХД № 16 889 от 2020 година, с което е
прекратено наказателното производство по цитираното НЧХД.
ДОКЛАДВА и депозирано писмено възражение от предаденото на съд
лице Н. Е.И., чрез неговия процесуален представител – адв. А.П. – от САК,
против така подадената частна жалба от частния тъжител И.А. И., срещу
постановеното първоинстанционно разпореждане.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ И.И.: Поддържам жалбата. Няма да соча
нови доказателства.
Адв.П.: По жалбата имаме възражения. Поддържаме възражението.
Нямаме доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че нямат да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна,
2
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ И.А. И.: Моля да уважите изцяло подадената
жалба от мен. Считам, че първоинстанционният съд не се е съобразил със
събраните достатъчни доказателства за извършено престъпление по чл.286
НК от Н.И. и по същество би следвало да се произнесе с изпращане на делото
по компетентност към Районна прокуратура – София. Това не е извършено и
не е разпоредено в издаденото разпореждане от първата инстанция, за което
Ви моля делото да бъде изпратено по подсъдност на Районна прокуратура, за
съставяне на обвинителен акт. Обжалвам акта на СРС и твърдя непълнота на
този акт, не е допълнен от съществено значение, че са събрани достатъчно
доказателства за изпращане на делото компетентната Прокуратура. Има
престъпление, което е доказано. Искам да бъде отменен актът на първата
инстанция и да бъде изпратено делото по компетентност за постановяване на
обвинителен акт от Районна прокуратура – София. Това им е искането – да се
изпрати делото на компетентния прокурор за съставяне на обвинителен акт
срещу Н.И. за престъплението, по което съм пострадал.
Адв.П.: Аз ще бъда малко по-конкретен. Така или иначе, ние сме
депозирали по делото възражение на основание чл.322 от НПК с вх.№ 888 от
10.01.2022 година на СГС. В него подробно е изложено становището ни
относно въззивната частна жалба от И.А. И. против разпореждане на СРС,
НО, 112 състав от 22.10.2021 година, постановено по НЧХД № 16 889 от 2020
година. Считаме същата за неоснователна, необоснована и неправилна, като
както посочих, подробно сме изложили съображенията си в тази насока,
които, с цел икономия на процесуално време, не считам, че следва да бъдат
посочвани отново в настоящето съдебно заседание. Ще подчертая само някои
обстоятелства, а именно, че въпросният частен тъжител е депозирал няколко
идентични частни тъжби както в Районен съд – Перник, така и две в
Софийски районен съд. От друга страна, към настоящия момент в 3 РУ-СДВР
и в РПУ – гр.Мездра, са в процес на разследване две досъдебни производства
– съответно едното за осъществен състав на документно престъпление, а
другото за измама, и двете образувани по жалба на Н.И..
3
Видно и от посоченото в депозираното по настоящето производство
възражение е, че спрямо Н.И. от страна на И.А. И., незнайно поради какви
причини, се осъществява непрекъснато психическо въздействие и тормоз чрез
депозиране на жалби с едни и същия искания, които съгласно съдебната
практика в тази насока, видно и от мотивите, изложени в цитираните съдебни
актове по образуваните съдебни производства, се прекратяват.
От друга страна, в жалбата на И.А. И. до СГС, с която обжалва
разпореждането, номер да не го цитирам пак, на 112 състав на СРС, по НЧХД
№ 16 889 от 2020 година, освен, че съдържанието й е неясно и неправилно
обосновано, не става възможно и да се установи какви са конкретните му
искания, както и кой е точният адресат – Прокуратурата или Съда.
Недоумение буди и фактът, че въпреки неприключилите разследвания по
цитираните досъдебни производства, И.И. в жалбата си позволява да посочи
и подчертае, цитирам: „Съдебният състав (112 на СРС) е констатирал
несъставомерно деяние по чл.286 от НК, извършено от Н. Е.И. в
продължително време“, както и в друг абзац от жалбата, цитирам пак:
„Съдебният състав на 112 състав към СРС съдия Н.У. е констатирал всички
доказателства и е определил наказуема квалификация по чл.286 от НК, която
съставомерно е извършена от Н. Е.И.“ и нататък приключвам с цитата.
Посочените цитати в жалбата на частния тъжител са обективно
подвеждащи и не кореспондират с посоченото от съдия У. в обжалваното
разпореждане. Видно от въпросното разпореждане е, че
първоинстанционният съд, цитирам: „Намира, че изложените твърдения за
осъществено престъплеине „Набедяване“, не могат да бъдат разгледани от
съда в дело от частен характер, защото набедяването по смисъла на чл.286 от
НК е престъпление от общ характер и не се наказва по тъжба на
пострадалия“, край на цитата, това е цитат от разпореждането, което се
атакува от частния тъжител.
Видно от посоченото дотук е, че въззивната жалба е неоснователна,
необоснована и неправилна, тъй като не са налице достатъчно доказателства,
въз основа на които да се направи обосновано предположение за осъществен
престъпен състав, визиран в чл.286 от НК, което от своя страна да е и
основание за образуване на наказателно производство за престъпление от
общ характер.
4
Въпреки това, относно процесната въззивна частна жалба, предмет на
разглеждане по настоящето съдебно производство, следва да посоча, че във
връзка и на основание разпореждане № 2735 от 06.08.2021 година на СРС,
НО, 10 състав, постановено по НЧХД № 12 313 от 2020 година, е образувана
прокурорска преписка № 33 992 от 2021 година по описа на СРП, по която в 4
РУ – СДВР, се води разследване по досъдебно производство по чл.286 от НК.
Цитираното разпореждане съм приложил към възраженията, които са към
делото.
Трябва отново да отбележа, че незнайно поради какви причини,
подзащитният ми И. по никакъв начин не е бил уведомяван свовеременно за
образуваните и водените в СРС съдебни производства, за двете съдебни
производства – едното, с което се обжалва разпореждането и другото, което
също е прекратено, което цитирах преди малко, а единствено за тях е разбрал
след като е получил по пощата крайния съдебен акт по тези две производства.
Това е, което имам да кажа и като заключение, предвид посоченото,
считам, че не е налице необходимост от допълване на обжалвания съдебен
акт, а именно разпореждане на СРС, НО, 112 състав от 22.10.2021 година,
постановено по НЧХД № 16 889 от 2020 година за прекратяване на
наказателното производство и считаме, че следва да бъде потвърдено
цитираното разпореждане.
Освен това, като заключение, моля да се произнесете и относно
разноските, свързани със заплащане на адвокатския хонорар на адвокат А.П.,
посочени в договора за правна помощ и съдействие в размер на 600 лева,
които да бъдат възложени на въззивника И.А. И..
ПРЕДАДЕНОТО НА СЪД ЛИЦЕ Н. Е.И. (в своя защита): Подкрепям
казаното от защитника ми.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на предаденото на съд
лице Н. Е.И.: Да се потвърди разпореждането на Районния съд.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание, за да постанови своя акт.
СЪДЪТ след съвещание, обсъждайки аргументите на страните по
същество на делото и запознавайки се с депозираната частна въззивна жалба
от частния тъжител И.А. И. против разпореждане на СРС, НО, 112 състав,
постановено по НЧХД № 16 889 от 2020 година, с което е прекратено
5
производството по цитираното НЧХД № 16 889 от 2020 година по описа на
същия съд, на основание чл.250, ал.1, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81 от НПК и
чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, СЧИТА, че в конкретния случай
настоящото въззивно производство, следва да бъде прекратено поради
следните съображения:
Както в така депозираната частна жалба от частният тъжител И.А. И.,
предмет на разглеждане по настоящото въззивно производство, така и в
днешното съдебно заседание, частният тъжител И. отправя изрично искане
към въззивната инстанция за допълване съображенията на първия съд,
съдържими в атакувания акт, с който е прекратено производството по
образуваното пред СРС НЧХД № 16 889 от 2020 година по описа на 112
състав, НО, и за изпращане на делото на компетентната Прокуратура,
предвид наличието на достатъчно обосновани, според частният тъжител,
доказателства за извършено от предаденото на съд лице Н. Е.И., престъпление
по чл.286 от НК.
С изложените от първата инстанция съображения относно данни за
осъществено престъпление „набедяване“, по смисъла на чл.286 НК, частният
тъжител изцяло се солидаризира, като възприема тезата на СРС, изразена в
атакувания акт, че с оглед претендираните за изказани от предаденото на съд
лице Н. Е.И. инкриминирани чрез тъжбата изрази и описаните в тази посока
твърдения от частният тъжител, същите не могат да бъдат разгледани от съда
в производство от частно-правен характер, доколкото твърдяното от частният
тъжител И.А. И. посегателство е свързано с престъпление от общ характер,
което не може да се образува по тъжба на пострадалия.
В частната жалба, подадена от И.А. И., не се сочат каквито и да било
искания за отмяна на първоинстанционния акт поради негова
незаконосъобразност, необоснованост или неправилност на същия. Напротив,
изложените съображения от частният тъжител И.А. И., са изцяло в синхрон с
тези, обосновани от първоинстанционния съд, в посока наличие на данни за
извършено престъпление от общ характер, с оглед на съдържимите в частната
тъжба твърдения и факти, очертаващи деяние, което не може да се субсумира
под състава на престъплението по чл.147 от НК и респ. да представлява
основание за ангажиране на наказателната отговорност на предаденото на съд
лице Н. Е.И. по този текст, на което основание всъщност е и прекратено
6
производството по НЧХД № 16 889 от 2020 година по описа на СРС, НО, 112
състав, с мотиви, подробно изложени от този съд в обжалвания акт.
Съгласно разпоредбата на чл.320, ал.1 от НПК, във въззивната жалба, с
която се сезира въззивната инстанция във всяко едно въззивно производство,
свързано с контрол на правилността на актовете на първата инстанция, следва
да се посочат освен съда, до който тази жалба се подава и от кого, така и
конкретните искания, обусловени от съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на постановения акт от първостепенния съд,
респективно – основания за определяне на справедливо наказание. Наред с
това, във въззивната жалба следва да се посочат и неизяснените от първия
съд обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от
въззивният съд.
В процесния случай, с оглед така депозираната частна жалба от
частният тъжител И.А. И., предмет на разглеждане по настоящото въззивно
производство, както и предвид днес изразеното становище от същия,
въззивният съд ПРИЕМА, че всъщност частният тъжител И. не претендира
неправилност, незаконосъобразност или необоснованост на
първоинстанционния акт, който е обжалвал, а единствено отправя искане за
неговото допълване в насока изпращане на делото на съответната
компетентна Прокуратура, за съставяне на обвинителен акт срещу
предаденото на съд лице Н. Е.И., предвид данни за престъпление от общ
характер, с който всъщност аргумент на първата инстанция, частният тъжител
изразява изцяло своето съгласие и против който не възразява, възприемайки
между впрочем и като правилно процесуалното основание за прекратяване на
НЧХД № 16 889 от 2020 година по описа на СРС, НО, 112 състав.
В днешното съдебно заседание, искането на частния тъжител И. беше
изрично заявено в посока допълване на постановеното от СРС разпореждане
и изпращане на делото на компетентната Районна прокуратура, за съставяне
на обвинителен акт, приемайки, че обжалвания от него акт на СРС е непълен
само на основание, че доколкото са събрани достатъчно доказателства за
извършено от Н. Е.И. престъпление от общ характер, по смисъла на чл.286
НК, следва първия съд да изпрати делото на съответния компетентен
прокурор, за да бъде съставен обвинителен акт.
Съобразявайки рестроспекцията на изложените по-горе фактически
7
положения във връзка с развитието на воденото производство,
съдържимостта на подадената от частният тъжител И.А. И. частна жалба
срещу постановеното от СРС, НО, 112 състав разпореждане по НЧХД №
16 889 от 2020 година, както и изразеното в днешното с.з. становище от
същия по същество, настоящата съдебна инстанция ПРИЕМА, че не е
правилно и законоустановено сезирана, доколкото отсъства искане за
проверка правилността, законосъобразността или обосноваността на
обжалвания първоинстанционен акт – разпореждане от 22.10.2021 г. на СРС,
НО, 112 състав, постановено по НЧХД № 16 889 от 2020 година, с което е
прекратено наказателното производство по цитираното НЧХД, като
подадената от частният тъжител И. частна тъжба, не отговаря на законовата
регламентация относно изискващо се съдържание. Изрично процесуалният
закон визира, че за да възникне правомощие на контролиращия съд да
провери правилността на обжалвания първоинстанционен акт, е необходимо
да бъде сезиран с допустима и редовна по смисъла на закона жалба или
протест, които са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановен срок, от легитимирана страна с правен интерес и с
предписаното в процесуалния закон съдържание. В конкретния случай,
частната жалба от частния тъжител И.А. И., е подадена действително от
легитимна страна, в законоустановения срок, но с оглед изложените по-горе
съображения, същата не е изпълнена откъм необходимото за пределите на
въззивната проверка съдържание и в този смисъл не поражда процедурна и
допустима възможност за проверка правилността, законосъобразността и
обосноваността на обжалвания първоинстанционен акт, доколкото тя не
отговаря на изискванията, визирани в нормата на чл.320, ал.1 от НПК.
В конкретика на този случай, първата инстанция е следвало да изпълни
дължимата процедура по реда на чл.323, ал.1 от НПК и да върне жалбата на
частния тъжител И.А. И. за допълване на своите аргументи, следващи да
бъдат съобразени с процесуалния регламент относно достатъчно ясно и точно
съдържание, и конкретно отправено искане – за отмяна или изменение на
атакуваното първоинстанционно разпореждане, респ. на какво основание,
което всъщност да породи възможността за надлежна проверка на
обжалвания първоинстанционен акт по реда на въззивния съдебен контрол.
Така подадената от частния тъжител И.А. И. частна въззивна жалба,
въззивният съд приема, че не е годен процесуален способ за иницииране на
8
въззивен съдебен контрол върху атакувания съдебен акт постановен на
22.10.2021 г. по НЧХД № 16 889 от 2020 година на СРС, НО, 112 състав,
поради което тази жалба следва да бъде върната.
С оглед на тези съображения, СЪДЪТ НАМИРА, че настоящето
производство по ВНЧД № 4789 от 2021 година по описа на СГС, НО, І
въззивен състав, следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРС,
НО, 112 състав за изпълнение на процедурата по чл.323, ал.1, т.1 от НПК, в
хода на която частният тъжител И.А. И. следва да изложи съображения
относно правилността, обосноваността и законосъобразността на обжалвания
от него акт, и да отправи своите конкретни искания, с оглед съответствието
на сезиращия въззивната инстанция акт с изискващото се съгласно чл. 320,
ал.1 НПК, съдържание.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ВНЧД № 4789 от 2021 по
описа на СГС, НО, І въззивен състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС, НО, 112 състав, за съобразяване и
изпълнение на процедурата по реда на чл.323, ал.1, т.1 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:00
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9