Р Е Ш Е Н И Е
№…………..../17.05.2021г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в закрито заседание на седемнадесети май през две
хиляди и двадесет и първа гoдина, в
състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12596 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от ЗАД О.З. АД с искане за поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение №260781/08.03.21г. , като сочи противоречие между
мотиви и диспозитив, като следва в диспозитива да се присъди сумата от 200 лева за
неимуществени вреди вместо сумата от 1000 лева.
Постъпила е молба от ответника В.И.И.,
представляван чрез адв. В.В.
от САК с искане за изменение на
решението в частта за разноските, като се присъдят на ответника разноски 1450,96
лв. В молбата сочи, че поради даване ход на делото на 10.02.21г. ответникът не
е могъл да направи възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар,
поради което прави това възражение с подадената молба.
Постъпила е молба от ищцата Ц.Н., представляван чрез адв.
Т. П. от ВАК с искане за изменение на
решението в частта за разноските, като сочи, че по делото е направено изменение
на иска по чл.214 от ГПК, а не оттегляне или отказ. Възразява ,че липсват
доказателства от които да се установи, че е приложим чл.38 от ЗА.
В срока за отговор, ищцата Ц.Н. изразява становище за неоснователност на
искането за изменение на решението в частта за разноските, както и за поправка
на очевидна фактическа грешка.
В срока за отговор ЗАД О.З. АД изразява становище за основателност на
молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските и за
неоснователност на молбата на Ц.Н..
Ответникът изразява становище за
неоснователност на молбата на Ц.Н. за изменение на решението в частта за
разноските.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съдът
констатира, че е допусната грешка изразяваща се в погрешно посочване в диспозитива на постановеното съдебно решение размера на
присъдената сума за неимуществени вреди.
В мотивите на Решение №260781/08.03.21г. съдът
изрично по справедливост е определил размера на обезщетението за претърпените
от пострадалата неимуществени вреди за психическите преживявания в размер от
200 лева, като е посочил, че съответно искът следва да се отхвърли за горницата
над 200 лева до претендираните 1000 лева, като
неоснователен.
Предвид
естеството на конкретната допуснатата от съда грешка, то съда намира, че
страните не следва да се призовават за открито съдебно заседание.
Очевидно е налице несъответствие между волята на
съда и нейното външно изразяване, което следва да бъде поправено по реда на
чл.247 от ГПК .
По
направеното искане вх. № 278039/15.03.2021г. от ответника В.И.И. за изменение решението в частта за разноските, то
съдът намира същото за неоснователно.
Установено е по безспорен и несъмнен
начин в съдебната практика, че когато по делото е имало открити съдебни
заседания и страната, която прави възражение за
прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви
искането си по чл.
78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на
устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли
заявено, следва да се остави без разглеждане. / В този смисъл са Определение №
22 от 27.01.12 г. о т. д. № 628/10 г. на I ТО; определение № 337 от 03.10.11 г.
по гр. д. № 1101/10 г. на II ГО, определение № 265/04.07.13 г. по ч. гр. д. №
3923/13 г. на II ГО, Определение № 207 от 25.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1360/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, и др./ Само ако разноските са присъдени в
производство, по което страните не са призовани в открито съдебно заседание
/например по чл.
288 ГПК, чл.
274 ГПК/, възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение би могло да бъде направено в производството по чл. 248 ГПК - в този смисъл са Определение № 265/30.05.12 г. по гр. д. № 1419/11 г.
на IV ГО, Определение № 113 от 07.03.13 г. по ч. гр. д. № 1414/13 г. на II ГО и
др.
Присъдената сума в полза на ищцата за
разноски е определена точно съобразно представения списък за разноски и
извършените такива, поради което искането следва да се отхвърли.
По
направеното искане вх. № 278810/18.03.2021г. от ищцата Ц.Н., представляван чрез
адв. Т. П. от ВАК за изменение решението в частта за
разноските, то съдът намира същото за неоснователно.
Неоснователно
е възражението, че не следва да се присъждат разноски съобразно направеното
изменение на исковете от ищцата, предвид направения отказ. С протоколно
определение от 17.06.2020г., производството по делото е частично прекратено и
на осн.чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски. Неоснователно е и възражението за липсата на предпоставки за
определяне на адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА. От
една страна такова възражение е следвало да се направи до последното по делото
заседание. В случая договора за правна
защита и съдействие с уговорка за безплатна правна помощ е представен още с
отговора на исковата молба /л.89 от делото/. От друга страна присъденото
възнаграждение е съобразно нормативно предвидения минимум и не би могло да бъде
намалено под него. С оглед на което искането следва да се отхвърли.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА
ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, в Решение № 26078/08.03.2021 г. по гр.д. № 12596/2019 г., като в доспозитива
вместо ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, м-ст Прибой, ул. 33-та, № 41 ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 1000 лв. (хиляда
лева) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
следствие на ПТП от 27.04.2019г., изразяващи се в причинени на ищцата
неудобство поради лишаване от ползването на лекия автомобил BMW per.NoB6329HH, преживян стрес, притеснения, емоционален дискомфорт, психическо напрежение, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на иска в съда - 07.08.2019г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД вр. с
чл.52 от ЗЗД, да се чете ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********, с адрес ***,
м-ст Прибой, ул. 33-та, № 41
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.К.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 лв. (двеста лева) обезщетение за неимуществени вреди, претърпени следствие на ПТП от
27.04.2019г., изразяващи се в причинени на ищцата неудобство поради лишаване от
ползването на лекия автомобил BMW per.NoB6329HH,
преживян стрес, притеснения, емоционален дискомфорт,
психическо напрежение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на иска в съда - 07.08.2019г. до окончателното й изплащане, на основание
чл.45 от ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД, като
отхвърля иска за горницата над сумата от 200 лв. до претендираните 1000 лева, на основание чл.247 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника В.И.И.,
чрез адв. В.В. от САК за
изменение на Решение № 26078/08.03.2021 г. по гр.д. № 12596/2019 г. в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата Ц.Н., чрез адв. Т. П. от ВАК за
изменение на Решение № 26078/08.03.2021 г. по гр.д. № 12596/2019 г. в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВОС.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: