№ 584
гр. Сливен, 03.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
частен характер № 20242230201433 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Частният тъжител Д. П. Г., редовно призован, не се явява. Представлява
се от адв.П. Н. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Подсъдимият К. С. Т., редовно призован, се явява лично и с адв.Д. И. от
АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Свидетел пор.№ 3 – Д. П. К., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 4 – П. С. Д., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 5 – М. М. М., редовно призован, се явява лично.
В 14,33 часа в залата се явява частният тъжител Г..
Адв.Н.: Моля да дадете ход на делото, няма процесуални пречки.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Да се гледа делото.
Адв.И.: Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
Д. П. К. – 48 г., български гражданин, със средно образование, женен,
1
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
П. С. Д. – 53 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
М. М. М. – 59 г., български гражданин, с висше образование, женен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите Д. и М. от залата.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид.К..
СВИД.Д. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като ст.полицай в Участък „Петолъчката“
към РУ-Сливен. Не помня точната дата, може да има три-четири години.
Бяхме на работа заедно с колегата П. С. и получихме сигнал от дежурния,
който е бил подаден на тел.112, че няколко деца са притеснявали на някакъв
адрес до магазин „Елит“ в с.Т., са блъскали и са викали пред къщата, след
което от къщата е излязъл сина на жена, която била болна и единия от
съседите бил ударил едно от децата, като също посочиха на кой адрес да
отидем да намерим детето, което било ударено. Отидохме на място,
намерихме адреса, установихме лицата – господина, който подава сигнала
(подсъдимия) и който след проведена беседа с него разбрахме, че детенцето
му било ударено, като същият каза, че бил ударен по главата и за момент
загубил съзнание. Видимо детето беше в съзнание. Предложихме на
господина (посочва подсъдимия) да повикаме екип на ЦСМП да окажат
лекарска помощ, но той отказа. Каза, че ако по-късно се наложи ще го заведе в
болницата. След което проведохме беседа с подсъдимия, при което той
обясни, че това лице Д. било ударило детето му. След което отидохме до това
момче Д., установихме го, проведохме разговор с него и той ни каза, че тези
деца няколко пъти са го правили това нещо, че тормозят не само съседите. Д.
отричаше да е ударил детето, но в тоя момент мисля, че подсъдимият и той
дойде до адреса и се скараха. Ние ги разделихме да не стане нещо по-
сериозно. Съставихме по един протокол за предупреждение, като взаимно
двамата занапред да си търсят правата по законов ред, след което им
разпоредихме да си отиват по домовете. Докладвахме на дежурния и си
2
продължихме работата. Не си спомням някой да е казал, че има наранявания.
Докато бяхме там, между страните нямаше съприкосновение, имаше само
словесни обиди. Подсъдимият каза за детето си, че ще си търси правата и ще
го съди, а това момче Д. каза, че не бил ударил детето. Докато ние бяхме там,
страните не са използвали обидни думи или квалификации, нито да се
заплашват.
Адв.Н.: Считам, че свидетелят не си спомня факти и обстоятелства,
които е заявил при предходно разглеждане на делото пред друг състав. В този
смисъл е налице основанието по чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК и правя искане
да бъдат прочетени показанията му, които са дадени по НЧХД № 1484/2022 г.
в частта относно моят доверител дали е имал оплаквания, какви впечатления е
имал свидетелят от неговото състояние.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм.
Адв.И.: Няма пречка да бъдат прочетени.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
следва да бъдат прочетени показанията на свид.Д. К. в тяхната цялост, дадени
при предходно разглеждане на делото, тъй като свидетелят заяви, че не си
спомня нещо.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Д. П. К., дадени пред друг състав на
съда при предходно разглеждане на делото, находящи се на л.47 – л.48 от
НЧХД № 1484/2022 г. по описа на СлРС.
СВИД.Д. К.: „Познавам страните от случая, който посетихме“ - да.
„Бяхме на дежурство с колегата С. и получихме сигнал на тел.112, като
господина (сочи подсъдимия) подава сигнал, че детето му било ударено от
друг от с.Т.“ - да. „Господина и съпругата му казват, че детето му е било
ударено от това лице, което излезе защото е по къси панталони“ – това не мога
да се сетя. „Мисля, че се казва Д.“ – да, затова се сещам. „Установихме лицата,
данните и обяснихме на господина дали желае линейка, понеже на детето му
3
се виело свят“ – да, вярно е, дори поисках да извикаме ЦСМП. „Той каза, че
детето ще го заведе с негов личен превоз до спешния кабинет“ – точно така.
„След като установихме лицата тръгнахме до адреса, като той ни обясни къде
живее лицето“ - да. „Попитахме лицето, което е ударило тяхното дете за какво
е станал целия случай“ – да, става дума за Д.. „Д. ни обясни, че няколко дни
вечерно време в тъмната част на денонощието се събирали деца в хранителния
магазин и децата започвали да удрят по вратите на хората по улицата, след
което бягали“ - да. „Всяка вечер го правили това нещо“ - да. „Попитахме го
какво е станало и той каза, че е настигнал това дете и му е ударил един шамар,
след което по-късно бащата е отишъл с детето да пита защо е ударил неговото
дете“ – точно така. „Каза, че подсъдимия с детето и майката са отишли до тях,
посегнали да го удрят, но ние не сме видели нищо“ – точно, ние не сме били
там. „Предупредихме лицата с протоколи за предупреждение, снели сме
сведения, докладна“ - да. „Докладвахме на дежурния за самия случай и
продължихме работата по района“ – точно така. „От детето разбрахме, че за
момент е загубило съзнание, но при нашето пристигане беше в съзнание“ – да,
точно така. „Д. каза, че му е ударил шамар в областта на лицето след като го е
настигнал на улицата“ - да. „Част от децата тръгнали към центъра на селото, а
друга част към западната част“ - да. „Д. каза, че единия пръст му бил подут“ –
не се сещам дали му е бил подут, може и така да е било. „Движеше си ръката
Д., зачервена беше, но точно къде не мога да кажа“ – да, понеже беше в
тъмната част. „Мисля около пръстите, но нямаше кръв“ – да, нямаше кръв.
„На бащата на детето, на подсъдимия и на Д. съставихме протоколи за
предупреждение“ – да, на двама съставихме протоколи – на бащата на детето,
който е подсъдимия, и на Д.. „Д. обясни, че между тях е имало обидни думи“ –
по-рано е имало, преди нашето пристигане. „Каза, че са се заплашвали един
друг с бащата на детето“ – да, Д. ни го каза, но ние не сме били тогава там.
„Помежду си двамата са се заплашвали, словесни закани е имало между тях“ –
да, Д. и подсъдимия ни го казаха това, още като бяхме до адреса на
подсъдимия. „Повечето закани са били псувни и цинизми“ – така те ни казаха.
„Според мен лицето което е отвън Д. беше леко почерпен“ – мисля, че Д. беше
леко почерпен. „Подсъдимия не ми изглеждаше да бъде почерпен“ - да.
„Други хора нямаше там“ - не. „Съседа, който живее срещу Д. излезе и каза, че
има болен човек и всяка вечер се думкало“ – точно така, каза че се грижи за
майка си, но не мога да се сетя точно, грижи се за жена. „Д. леко лъхаше на
4
алкохол, не мога да кажа, че е бил пиян“ - да. „Усетих го“ - да. „Д. каза
„нормално е и аз да съм го обидил““ - да. „Пред нас не се караха, не се
псуваха, бяха се успокоили“ - да. „Снехме сведения и на двете страни“ – точно
така.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.И.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.Д. К..
СВИД.П. Д.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Сега работя към ГД „Охрана“ ОЗ – Сливен. Август
месец 2022 г. бях ст.полицай в РУ-Сливен. Доста време мина, не мога да си
спомня случая. Мисля, че страните са от с.Т.. Сигурно сме посещавали
инцидент. Не мога да си спомня конкретно, мисля че за някакви деца беше.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.И.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
следва да бъдат прочетени показанията на свид.П. Д., дадени при предходно
разглеждане на делото, тъй като свидетелят заяви, че не си спомня случая.
Адв.Н.: Съгласен съм. Налице са формално основанията поради факта,
че не се сеща.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм.
Адв.И.: Да, нека се прочетат.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
5
ПРОЧИТА показанията на свид.П. С. Д., дадени пред друг състав на
съда при предходно разглеждане на делото, находящи се на л.48 от НЧХД №
1484/2022 г. по описа на СлРС.
СВИД.П. Д.: „По време на инцидента работех като полицай в РУ-
Сливен, участък „Петолъчка““ - да. „Точната дата не помня“ - да. „Сигнала
беше за с.Т.“ - да. „Трябва да има сведение и докладна“ - да. „Получихме
сигнал за нанесен побой на дете“ - да. „Посетихме сигнала с колегата Д. К.,
който беше старши на екипа, а аз водач на патрулен автомобил“ - да. „Заявиха
ни, че детенцето било бито от някакъв господин“ - да. „Лично не познавам
господина, разбрах кой е господина от родителите на детето“ - да. „Родителите
на детето са (сочи подсъдимия като баща)“ - да. „Той ни каза къде живее
човека, който е ударил сина му“ - да. „Като отидохме при този човек се оказа,
че е човека, който отстранихте от залата“ – най-вероятно е така. „Пред дома
му отидохме и там се срещнахме в с.Т.“ - да. „Има срещу тях хранителен
магазин“ - да. „Каза, че децата играели, вдигали врява, пречели“ - да.
„Смущавали околно живущите“ - да. „Излязъл, направил им забележка“ - да.
„Те се смеели или нещо такова, избягали и това беше“ - да. „И на двете страни
разяснихме законовия ред“ - да. „Мисля, че на двете страни съставихме
протоколи за предупреждение“ - да. „На малкия свалихме сведения, но за
господина не се сещам“ - да. „Докато бяхме пред дома на този господин
комшии бяха излезли“ - да. „Някаква баба каза, че много гюрултия вдигали
децата и не можели да си почиват, нещо такова“ - да. „Като съставихме
протоколите разяснихме законовия ред и си тръгнахме“ - да. „Не мога да кажа
дали някой беше пил след като не съм го изпробвал“ - да. „Не мога да си
спомня някой да е казвал дали е имало инцидент докато са били двамата“ - да.
„Не съм гледал дали има нещо по Д.“ - да.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.И.: Нямам въпроси към свидетеля. Нека бъде освободен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.П. Д..
СВИД.М. М.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
6
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като пол.инспектор в Участък „Петолъчка“
към РУ-Сливен. Много смътно си спомням случая, защото аз съм гледал
преписката, не съм посещавал на място инцидента, но съм викал двете страни,
разпитвал съм ги, на който е трябвало съм съставил предупредителни
протоколи, след което съм изпратил преписката в РП-Сливен. Бегло се сещам,
че някакви деца бяха хвърляли камъни по някаква входна врата на къща в с.Т.,
близо до хранителния магазин в центъра на селото. Собственикът на тази
къща, доколкото си спомням, гледаше болен човек – жена си или майка си.
Това се е случило според него, доколкото се сещам, няколко пъти. Излиза на
улицата, вижда няколко деца и там, доколкото си спомням, с едното дете са
имали някаква саморазправа, но точно какъв беше изходът, не мога да се сетя.
По-късно бащата на детето, мисля, отива при този човек, който е потърпевшия
в случая и двамата влизат в някакъв спор, и това е, което си спомням по
случая. За детето казаха, че било ударено, не мога да си спомня дали имаше
медицинско на детето. Бащата на детето е (посочва подсъдимия К.), а Д. е
комшията, който претендираше, че К. го е ударил (посочва тъжителя), но за
медицински не се сещам дали имаше представени.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.И.: Нямам въпроси към свидетеля, но моля да бъдат прочетени
показанията му при предходното разглеждане на делото, тъй като има
противоречия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм.
Адв.Н.: Съгласен съм.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса и с тяхно
съгласие на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.М. М. М., дадени пред друг състав на
съда при предходно разглеждане на делото, находящи се на л.48 от НЧХД №
1484/2022 г. по описа на СлРС.
7
СВИД.М. М.: „В самата проверка не съм участвал“ – аз не съм ходил на
инцидента, а правих след това проверка. „Написал съм докладна на база на
техните сведения“ – да, аз свалих сведенията. „Трябваше да направя
проверка“ – да, беше ми възложено. „Може би аз съм ги разпитвал“ - да.
„Може и да е имало и други мои колеги“ – в стаята сме доста хора, може и да
са присъствали. „Спомням си, че оплакванията бяха, че някакви деца ритали
по вратите на хора, живеещи там в близост до хранителния магазин в с.Т.“ –
да, знам че имаше някаква интервенция по вратата, но не помня точно дали са
ритали вратата или са хвърляли камъни. „От едната къща беше излязъл човек,
който е ударил едно от децата“ – да, както споменах. „Детето беше приложило
съдебно медицинско удостоверение“ – да, значи е приложило. „Нямаше средна
телесна повреда, а лека детето“ - да. „Хората, които идваха да ги разпитвам,
единият ми спомена, че жена му е болна, лежаща на легло и е трябвало да се
пази тишина да си почива жената“ – да, както споменах за тази жена. „На него
му е писнало и е излязъл“ – точно така. „Доколкото си спомням твърдеше, че
всяка вечер децата излизали, вдигали шум, ритали по вратите“ – да, така
споменах преди малко. „Би трябвало да съм разпитвал тъжителя, нямам
спомен в момента за физиономия“ - да. „Не мога да си спомня да е имало
инцидент между двамата“ - да. „Може да е казал, но в момента нямам спомен“
– точно, да. „Ако го е писал може да е споменато, но не представи никакъв
медицински документ“ – значи не ми е представил наистина. „Обиди, закани
пред мен не е имало“ – не, пред мен нямаше. „Отдавна беше случая и не се
сещам“ - да.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.И.: Нямам въпроси към свидетеля. Нека бъде освободен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.М. М..
Адв.И.: Моят подзащитен желае да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Знам защо съм тук. Не се признавам за виновен.
Мога да разкажа какво стана. Във въпросната вечер на 20.08.2022 г. към 21,30-
22,00 часа синът ми се обади, че са го били на центъра на село Т.. Със
съпругата ми взехме велосипедите и отидохме в центъра на селото. Синът ми
беше на земята седнал, очевидно в стрес, каза, обясни кои хора са го били – Д.
8
и свидетеля от предното заседание М.. М. и Д. живеят едно срещу друго, на
около 150-200 м от центъра на селото. Хранителният магазин, който е до
домовете на Д. и на М. е на около 30 м от тях. Съпругата ми остана при
детето, аз тръгнах сам към дома на Д. с колелото, но не помня дали го тиках
или го карах. След около минута стигнах до дома на М.. Те бяха там – М.,
дъщерята на М., а Д. беше от другата страна на улицата, защото той живее
срещу тях. Основната ми разправия беше с М., да го питам защо са били
детето ми, той не го е хранил, че да го бие. Д. каза, че бил видял как детето ми
ритало вратата на М.. Когато започнахме разправията, съпругата ми и детето
ми бяха дошли. После мина и К. Н.. Неговият внук също е бил на центъра,
където е ставал побоя, детето се е обадило на дядо си и той е дошъл с колата
да го прибере, и прибирайки се, също мина покрай дома на Д. и М.. К. беше с
кола. Той спря, каза да се прибираме, да няма разправии, да не стане нещо по-
лошо. Не съм използвал обидни думи спрямо Д. и М.. Не съм ги заплашвал.
Не съм докосвал Д. и не съм му причинил телесна повреда. Не съм му дърпал
пръстите. Не съм му извивал ръката. Не съм чул Д. да казва на полицаите, че
пръста му е подут и има проблем. Бях на около 200 м от къщите на Д. и М.
когато тръгнах с колелото от центъра на селото.
Адв.Н.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Нямам въпроси.
Адв.И.: Нямам въпроси.
Адв.Н.: Нямам искания за доказателства, считаме делото за изяснено,
моля да дадете ход на съдебните прения.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си.
Адв.И.: Нямам доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам доказателствени искания.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като не е изискана справка за
съдимост на подсъдимия, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от Бюро „Съдимост“ при СлРС справка за съдимост на
9
подсъдимия.
С оглед допуснатите доказателства съдът счита делото за неизяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 16.05.2025 г. от 10,30 часа, за която дата и
час частният тъжител и неговият повереник, подсъдимият и неговият
защитник да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ИЗИСКА допуснатата справка.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 15,17 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10