Решение по дело №751/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20194120100751
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е   

                                                                                                                                   427

                                                                                            гр.Горна Оряховица,  10.10.2019г.

 

                                     В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на втори октомври  през две хиляди и  осемнадесета година, в състав:                                                                                                      

                                                            Председател: Еманоел Вардаров

при участието на секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№751/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.200 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД и чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът „Енерго-Про Продажби”АД(чрез юрисконсулт В. М.), твърди в исковата си молба, че С.В.В. е клиент на „Енерго-Про Продажби“АД, с клиентски№*****, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен№*****, находящ се в гр.Г.О.. Облигационните отношения се регламентирали от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби”АД и били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава  да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете били регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към “Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. В тази връзка, ищецът депозирал  заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред  ВТРС. След образуване на ч.гр.дело№2401/2018г. е била издадена Заповед№1165/31.07.2018г.  за изпълнение на парично задължение на С.В.В. към „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК*****, за: сумата 342.10лв., представляваща неизплатено задължение за консумирана ел.енергия за обект с адрес: гр.Г.О.(с клиентски№*****, за обект с абонатен№*****) по издадени фактури в периода: 20.02.2018г.-19.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението – 19.07.2018г. до окончателното и изплащане;  сумата 8.60лв., представляваща лихва за забава  до 06.07.2018г.; сумата 75.00лв., представляваща направените по делото разноски (ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 07.12.2018г. ВТРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. Моли съда, да приеме за установено по предявен иск от страна на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК*****, против С.В.В., че С.В.В. дължи на „Енерго-Про Продажби”АД  с ЕИК*****, по Заповед№1165/31.07.2018г.   за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№2401/2018г. на ВТРС: сумата 342.10лв., представляваща неизплатено задължение за консумирана ел.енергия за обект с адрес: гр.Г.О.(с клиентски№*****, за обект с абонатен№*****) по издадени фактури в периода: 20.02.2018г.-19.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението – 19.07.2018г. до окончателното и изплащане;  сумата 8.60лв., представляваща лихва за забава  до 06.07.2018г. Претендира и направените в исковото производство разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК).

            Ответната страна С.В.В. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.Р. К.В. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Липсвали доказателства за възникване на твърдяната от ищеца облигационна връзка между страните(ответникът да се явява потребител по смисъла на чл.4 от ОУДПЕЕ,  в т.ч. да е собственик или ползвател на обекта, за който се претендира консумация на ел.енергия). Липсвали доказателства, че за процесния период в обекта е консумирана ел.енергия с посочените стойности. Не било изяснено какво  количество ел.енергия е доставено и как е остойностено. След като електрозахранване е било  прекъснато и не била платена сумата за възстановяването му, счита, че не са налице предвидените в чл.21 от ОУДПЕЕ предпоставки за възстановяването на ел.захранването в обекта, за което съответно и да се претендира такса за възстановяване. След като е било прекъснато захранването до процесния обект, а и не било възстановено, след датата на прекъсване липсват данни за консумация на ел.енергия. При това положение, включената такса за възстановяване не се дължи.  Оспорва се начинът, по който е  била измерена и отчетена такава консумация, в т.ч. и годността на СТИ/електромер(задължителната първоначална и периодична проверка за годност от Българския институт по метрология). Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на дружеството-ищец.

            След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:

            С.В.В. е потребител на ел.енергия и   клиент на „Енерго-Про Продажби“АД, с клиентски№*****, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен№*****, находящ се в гр.Г.О.. Логичен извод за това следва да се направи въз основа освен на справката НБД“Население“, така също и от приложеното Заявление№1207665/10.12.2012г. за снабдяване и разпределение на ел.енергия за физически лица от страна на ответника В.(с описание на имота и вписани клиентски и абонатни номера), също от Протокол за монтаж  на СТИ/електромер от 13.08.2008г.(монтиране на СТИ/електромер №7085232) и Протокол за демонтаж на СТИ/електромер от 09.05.2018г.(демонтиране на на СТИ/електромер№7085232 и монтиране на СТИ/електромер №1127031800276197) – подписани от ответника.

          Облигационните отношения се регламентирали от ОУДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби”АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби”АД и били одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17 т.2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава  да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.26 ал.6 изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към “Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Ищецът е издал: фактура№**********/20.02.2018г. на стойност 134.94лв.; фактура №**********/20.03.2018г. на стойност 153.94лв.; фактура №**********/10.04.2018г. на стойност 19.00лв.(такса за възстановяване на захранването);  фактура №**********/19.04.2018г. на стойност 34.22лв.

            Приложени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про Продажби”АД/, приети на основание на чл.98а от ЗЕ от УС на „Е.ОН България Продажби”АД с протокол№12/28.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, както и от Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/, приети на основание на чл.98б от ЗЕ, утвърдени от УС на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/ с протокол№14/27.06.2007г. и одобрени с Решение№ОУ-060/07.11.2007г. на ДКЕВР и изменени/допълнени с Решение№ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР. В чл.46 ал.1 от Общите условия на „Е.ОН България Продажби”АД/понастоящем „Енерго-Про Продажби”АД/ и в чл.64 ал.1 от Общите условия на „Е.ОН България Мрежи”АД/понастоящем „Енерго-Про Мрежи”АД/ е предвиден реда за влизане в сила на същите, а именно 30 дни след първото им публикуване в един централен, в един местен всекидневник или Интернет страницата на съответното дружество.

            По заявление на „Енерго-Про Продажби”АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ВТРС е било образувано ч.гр.дело№2401/2018г. и е била издадена Заповед№1165/31.07.2018г.  за изпълнение на парично задължение на С.В.В. към „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК*****, за: сумата 342.10лв., представляваща неизплатено задължение за консумирана ел.енергия за обект с адрес: гр.Г.О.(с клиентски№*****, за обект с абонатен№*****) по издадени фактури в периода: 20.02.2018г.-19.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението – 19.07.2018г. до окончателното и изплащане;  сумата 8.60лв., представляваща лихва за забава  до 06.07.2018г.; сумата 75.00лв., представляваща направените по делото разноски(ДТ и юрисконсултско възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

            По делото  е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че съществуват неплатени задължения по фактури, издадени периода: 20.02.2018г.-19.04.2018г. за консумирана ел.енергия от страна на ответника, както и за такса за включване на ел.захранването, както следва: фактура №**********/20.02.2018г. на стойност 134.94лв.; фактура №**********/20.03.2018г. на стойност 153.94лв.; фактура№**********/10.04.2018г. на стойност 19.00лв.;  фактура №**********/19.04.2018г. на стойност 34.22лв. Вещото лице изчислило лихвата за забава върху неплатените суми по фактурите за периода от падежа на всяка фактура - 8.60лв. Според вещото лице количествата ел.енергия по процесните фактури, са правилно остойностени, съобразно утвърдените от ДКЕВР за съответният период цени. Също, според вещото лице не съществува документ, обосноваващ изготвянето на фактура №**********/10.04.2018г. за сумата 19.00лв,, начислена на основание „възстановяване на захранването“.  Съдът кредитира заключението на  вещото лице като обективно и обосновано. Същото не е оспорено от страните.

            Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:

            Съгласно фикцията, установена с чл.110 ал.2 от ЗС, електрическата енергия следва статута на движимите вещи. С приемането на чл.98а от ЗЕ(ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г.) се въвежда нов принцип спрямо определени сделки, сключени при  т.н. Общи условия, различен от този по чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, а именно: „Публикуваните Общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане”, като в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на ел.енергия заявление, в което да предложат специални условия. С тази разпоредба се определя моментът, от който общите условия стават задължителни за потребителите - от публикуването, а не от приемането им. Така  Общите условия са част от правоотношението между „ex Lege”, по силата на факта на публикуването. Съгласно чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава  да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете били регламентирани в чл.26 от ОУ на ДПЕЕЕ, като в чл.26 ал.6 от ОУ на ДПЕЕЕ изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, т.е. потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕ, „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго-Про Продажби”АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Продажбата на ел.енергия се възстановява след като клиентът заплати на „Енерго-Про Продажби”АД цена, съгласно ценоразпис в който са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.енергия. В случая основанието за прекъсване на продажбата на ел.енергия е неплащане на дължимите суми за доставена ел.енергия - чл.34 от ОУ  на ДПЕЕЕ. От анализа на чл.37 от ОУ на ДПЕЕЕ следва извода, че заплащането на разходите за прекъсване на продажбата на ел.енергия/което заплащане е условие да се възстанови продажбата на ел.енергия/ се дължи от абоната-клиент, в случай че той поиска възстановяване на продажбата на ел.енергия за обекта му. По-конкретно,  ищецът следва да установи при условията на пълно доказване, че в качеството си доставчик на ел.енергия е доставил реално определено количество ел.енергия,  за което са издадени съответните фактури. От своя страна, ответното дружество-клиент следва да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, в т.ч. и извършено плащане по фактурите за неизплатената доставена ел.енергия.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства установяват наличието на доставено и потребено количество ел.енергия по редовен отчет, от една страна и неизпълнено от абоната задължение за заплащане на същото. Възраженията за недължимост на суми за потребление са неоснователни. Като потребител на ел. енергия ответникът е страна по договор за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи”АД, поради което същият е обвързан от ОУ на ДПЕЕМ и на  ОУ на ДПЕЕЕ, който са действали към отчетния период. Съгласно същите потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел.енергия в определените в ОУ срокове и начин, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от него ел.енергия в посоченото в справката количество и същата подлежи на заплащане съгласно правилата за продажбата по чл.200 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕЕ в изпълнение на договорни задължения от страните. Твърдението за неизпълнение на парично задължение за заплащане стойността на консумираната ел. енергия от потребителя-ответник, е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са събрани. Ответникът дължи  сумата 323.10лв., представляваща неизплатено задължение за консумирана ел.енергия за обект с адрес: гр.Г.О.(с клиентски№*****, за обект с абонатен№*****) по издадени фактура №**********/20.02.2018г., фактура №**********/20.03.2018г.,  фактура №**********/19.04.2018г.  в периода: 20.02.2018г.-19.04.2018г.

            Относно вземането, предмет фактура №**********/10.04.2018г. за сумата 19.00лв., начислена на основание „възстановяване на захранването“ ищцовата страна не е представила доказателства, които да удостоверяват реално извършване на тази дейност към конкретен момент. По този начин не е установено, дали съответното основание за начисляване на  сумата 19.00лв. е реализирано изобщо. Съгласно чл.123 от ЗЕ и чл.20 ОУ на ДПЕЕ крайният снабдител може временно да преустанови снабдяването с ел.енергия при неизпълнение на задължението на  потребителя за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с ел.енергия. С  чл.20 ал.2 от ОУ на ДПЕЕ  се  вменява задължение на дружеството да отправи писмено предизвестие до потребителя, с което да укаже, че ако не последва изпълнение в предвидения в ОУ срок, ще последва прекъсване на снабдяването с ел.енергия. По делото не бяха представени доказателства за изпълнението на това задължение от страна на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че ако доставчикът е извършил прекъсването на  снабдяването в нарушение  на ОУ. Съгласно чл.21 от ОУ на ДПЕЕ и чл.124 от ЗЕ възстановяването на снабдяването с ел.енергия се извършва след отпадане на основанията за прекъсването. Ако последното е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след заплащане на направените разходи за прекъсване и възобновяване/чл.21 от ОУ на ДПЕЕ in fine/. Не се представиха доказателства и за постигнато споразумение между ищеца и ответника за разсрочване на дължимата сума или заплащане на последната от ответната страна. Следователно основанието, на база на което е извършено прекъсването на  снабдяването не е отпаднало и таксата за възстановяване е неправомерно начислена. Впрочем, не бе доказано дали действително е  преустановявано и впоследствие възстановено снабдяването на процесния имот. Напротив, от представената справка за потреблението към 19.12.2018г. и извлечение за фактури и плащания(листи 8-11 от делото) се установява, че след датата на издаване на последната фактура№**********/19.04.2018г.  не е имало потребление  на ел.енергия и са издавани фактури с нулеви стойности. Тези констатации налагат извод за неоснователност на исковата претенция в частта относно вземането по фактура№**********/10.04.2018г. за сумата 19.00лв.

            Основателни се явяват претенциите на ищеца по отношение на лихвата за забава. Купувачът на доставената ел.енергия(със статут на движима вещ) изпада в забава, ако не изплати покупната цена, когато ел.енергията е доставена, респ. консумирана от потребителя-купувач по аргумент от чл.327 ал.1 от ТЗ. Предвид изложеното претенцията за сумата 8.60лв., представляваща  общ размер на мораторна лихва върху главницата от 323.10лв. за периода от датата на падежа на вземането по всяка една фактура за забава  до 06.07.2018г., както и за законната лихва върху главницата 323.10лв., считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело№2401/2018г. на ВТРС – 19.07.2018г. до окончателното и изплащане.

            При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът  следва да заплати на ищеца направените по делото разноски.  В настоящия случай една част от разноските представляват юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв., а също така и: ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК  - 75.00лв.; възнаграждение за вещо лице – 140.00лв. Според чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Според чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна сложност на делото, като в цитираната норма става въпрос за адвокатско възнаграждение. Осъществената от пълномощника(юрисконсулт) на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и участие в едно съдебно заседание, като не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или правно несложно, за да се определи минимално възнаграждение. По реда на чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ(за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00лв. до 300.00лв.), съобразявайки се с осъществената защита от страна на упълномощения от ищеца юрисконсулт, то съдът определя размер на възнаграждението от 100.00лв.(такова възнаграждение е и претендирано от ищцовата страна)   На основание  чл.78 ал.1 от ГПК,  ответната страна  следва да заплати   на ищцовата страна сумата 315.00лв., представляваща направени разноски в производството по гр.дело№751/2019г. на ГОРС – съразмерно на уважения/уважените иск/искове. Ответникът следва да заплати на ищцовата страна и сумата 300.00лв., представляваща възнаграждение за особен представител, която сума следва да се включи в разноските по исковото производство.

Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по  чл.410 от ГПК  и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.10 от  Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№2401/2018г. на ВТРС в размер на 75.00лв.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

                                             Р          Е          Ш          И:

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск  от страна на Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,  район „Владислав Варненчик”  Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а именно: П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., против С.В.В. с ЕГН**********,***.Търново, с настоящ адрес:***, че С.В.В. дължи на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК*****, по Заповед №1165/31.07.2018г.   за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело №2401/2018г. на ВТРС: сумата 323.10лв., представляваща неизплатено задължение за консумирана ел.енергия за обект с адрес: гр.Г.О.(с клиентски №*****, за обект с абонатен №*****) по издадени фактура №**********/20.02.2018г., фактура №**********/20.03.2018г.,  фактура №**********/19.04.2018г.  в периода: 20.02.2018г.-19.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението – 19.07.2018г. до окончателното и изплащане;  сумата 8.60лв., представляваща лихва за забава  до 06.07.2018г.

             OТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,  район „Владислав Варненчик”  Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а именно: П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., против С.В.В. с ЕГН**********,***.Търново, с настоящ адрес:***, че С.В.В. на „Енерго-Про Продажби”АД с ЕИК*****, по Заповед №1165/31.07.2018г.   за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело №2401/2018г. на ВТРС за сумата 19.00лв., представляваща неизплатено задължение за възстановяване на захранването  на ел.енергия за обект с адрес: гр.Г.О.(с клиентски№*****, за обект с абонатен№*****) по издадена фактура№**********/10.04.2018г.

 

            ОСЪЖДА С.В.В. с ЕГН**********,***.Търново, с настоящ адрес:***,, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”АД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,  район „Владислав Варненчик”  Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик”№258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му съвет, а именно: П.С.С., Я.М.Д.и Г.К.: 615.00лв./шестстотин  и петнадесет лева/, представляваща направени разноски в производството по гр.дело№751/2019г. на ГОРС; сумата 75.00лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направените разноски в производството по ч.гр.дело№2401/2018г. на ВТРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Да се изпрати препис от решението на страните.

                                                           

                                                                                                   Районен съдия: