Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София, 29.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова гражданско
дело № 12856/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 11648/14.08.2019
г. на длъжника по изпълнението Ч.Р.Б. АД, ЕИК *******срещу определените
в покана за доброволно изпълнение
изх.№ 29486/07.08.2019г. разноски
по изпълнително дело № 20198500400590 по описа на ЧСИ А.Б., с район на
действие СГС в размер на 1458 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и определените
такси по изпълнението в размер на 5902,32 лв.
Доводите в жалбата са, че разноските
за адвокатско възнаграждение са прекомерни, тъй като длъжникът е платил
незабавно след получаване на поканата за доброволно изпълнение и без прилагане
на принудителни способи, а упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил
никакви действия по представителство по делото, освен подаването на молбата за
образуването му, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да
се намалят до минималния размер от 200 лв.,а при съобразяване на това намаление
и таксата по следва да се намалят до 5300 лв. Претендира разноски.
Взискателят Г.Н.Г.изразява становище за неоснователност на жалбата на длъжника с доводите, че определеният
хонорар е съобразен с минималните размери, които следва да се изчислят при
кумулиране на възнаграждението по т.1 и т.2 от чл.10 на Наредбата на
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неясна, тъй
като длъжникът не сочел кое адвокатско възнаграждение оспорва дали това по
изпълнителното дело или това по изпълнителния лист. На следващо място сочи, че
при определяне на възнаграждението е взето предвид, че освен образуването на
делото са извършени редица действия, които са възложени от адвоката на
взискателя на съдебния изпълнител, а няколко дни след образуване на делото била
подадена и молба за пристъпване към изпълнение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486,
ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Съгласно т.2 от ТР 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК на
обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноски по изпълнението, като в мотивите
изрично е посочено, че не съществува задължение съдебния изпълнител да определя
с нарочен акт окончателен размер на разноските, още повече, че същите могат са
се изменят в зависимост от приложените изпълнителни способи и поведението на
длъжника.
Жалбата
не е неясна, противно на доводите на ЧСИ, тъй като се оспорват именно
определените от него разноски за адвокатско възнаграждение, посочени в поканата
за доброволно изпълнение, а в изпълнителния лист разноски за съдебно
производство не са посочени.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 06.08.2019 г. по
гр.д.№ 4508/2018 на САС, с който Ч.Р.Б. АД е осъдено да заплати на Г.Н.Г.
сумата от 50000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва от
27.07.2012 г.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 07.08.2019 г.
от адвокат Н.Д.с представено към нея пълномощно за представителство по
изпълнително дело, с което адвокатът е упълномощен да води изпълнително дело и
да получава сумите, като в договора не е уговорено възнаграждение, а е
посочено, че представителството се осъществява на основание чл.38, ал.2 ЗА. С
молбата за образуване на изпълнително
дело адвокат Н.Д.е оправомощил съдебния изпълнител с правата по чл.18 ЗЧСИ и е
направил искане за присъждане на разноски в размер на 1458 лв., като към
молбата е представен договор за правна защита и съдействие.
В деня на образуване на изпълнителното дело -07.08.2019
г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, което е получена на
датата на изпращането й, изпратени са запорни съобщения и искания за справки.
На 08.08.2019 г. посочените в поканата за доброволно изпълнение суми са
преведени по сметка на ЧСИ А.Б. по нареждане на длъжника, като на 09.08.2019 г.
длъжникът е поискал изменение на определените разноски от съдебния изпълнител,
по което искане е постановен отказ.
Съдът намира, че доколкото единственото
извършено от адвоката на взискателя действие по представителство в
изпълнителното производство до събиране на дължимите суми е подаването на
молбата за образуване на изпълнителното дело, то и няма основание да се присъждат
разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на
изпълнителни действия, тъй като такива не са извършвани, а длъжникът е платил
доброволно в срока за доброволно изпълнение, поради което и на адвоката следва
да се определи възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл.10, т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Що се отнася до оспорените такси по
изпълнението настоящият съдебен състав намира, че при определяне на дължимите
такси по изпълнението, независимо дали са за сметка на взискател или на
длъжника, съдебният изпълнител е длъжен
да посочи не само общия им размер, а и по отделно всяко задължение с посочване
на основанието за начисляване на таксата
и нейния размер. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ,
която разпоредба е обща, касае всички такси, предвижда връчване на сметката на
„задълженото лице“, а не на взискателя. Същото важи и по отношение на
разноските на взискателя, които се определят от съдебния изпълнител и по отношение
на които намира приложение разпоредбата на чл.81 ГПК, която се намира в Част
първа „Общи положения“ и се прилага и по отношение и на изпълнителния
процес.
Нещо повече, този извод следва и от
предвидената законова възможност за обжалване на всеки акт на съдебния
изпълнител, с който се определят разноски, като непосочването на основанието на
отделните такси и разноски и техния размер пряко нарушава гарантираното право
на защита на всяка страна в изпълнителния процес.
Независимо от тези съображения само по себе
си неизпълнението на задължението на съдебния изпълнител да посочи по основание
и размер отделните такси и разноските на взискателя, не може да доведе до
отмяна на акта за определяне на разноски по реда на съдебния контрол, в
случаите в които от съдържащите се в изпълнителното дело документи се
установява, че таксите и разноските са правилно определени.
Съдът намира, че дължима е таксата по
т.1 за образуване на изпълнителното дело
и таксата по т.5 от изпълнителното дело за връчване на покана за изпълнението,
доколкото не се установява да настъпило изпълнение поради приложен от съдебния
изпълнител способ или общо простите такси са в размер на 44 лв. с ДДС.
Доколкото сумите не са събрани принудително
такса по т.26 ТТРЗЧСИ не се дължи изобщо, но съдът с оглед диспозитивното
начало е обвързан от искането на длъжника в жалбата, поради което и
постановлението за разноски в частта относно таксите по изпълнението следва да
се отмени само за разликата над 5300 лв., с каквото искане и сезиран съда.
Не следва да се присъждат разноски на
жалбоподателя в настоящето производство, тъй като направените такива са в
резултат на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността за съдебни разноски се основава
на действия, изразяващи се в неоснователно предизвикан съдебен спор. В случая
макар и взискателят да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният
съдебен изпълнител е този, който е приел
искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от длъжника по
изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на постановлението за
разноските е отказал неговото изменение. Следователно именно неговите действия
са породили правния спор пред съда в производството по обжалване на действията
му, които е установено да са незаконосъобразни и са отменени и той носи
отговорност за вредите от тези действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки
акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога
се присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени,
тъй като не е допустимо да се претендират в отделно производство, но този
принцип е приложим в отношенията между страните по делото, но не и по отношение
на трети за спора лица и от него са въведени изключения дори и в отношенията
между страните /такива са например хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с
направените разноски в обезпечителното производство, разноските направени в
охранителни производства пред съда и др./.
В
случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с незаконосъобразно
действие на съдебния изпълнител, поради което и не следва да бъдат възлагани на
взискателя.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
постановлението, с което са определени разноски в покана за доброволно
изпълнение изх.№ 29486/07.08.2019г. по изпълнително дело № 20198500400590 по описа
на ЧСИ А.Б. в обжалваната част за разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство над 200 лв. и обикновени и пропорционални такси по
изпълнението над 5300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: