№ 276
гр. Велико Търново, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Любка Милкова
ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20224100500150 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от ответника в
първоинстанционното производство „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. В. Търново, ул. „К.” №, 6А, магазин 6 въззивна жалба
против Решение № 44 от 11.01.2022г. постановено по гр.д. № 1085 по описа
за 2021 г. на Районен съд – гр. В. Търново.
С атакуваното решение, съдът е осъдил „***” ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. „К.”, № 6А, магазин 6, да
заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. „***”, № 8, ет.2, по сметка с IBAN: ***, сумата от 14 012,32лв.
/четиринадесет хиляди и дванадесет лева и тридесет и две стотинки/ -
главница, представляваща възнаграждение по договор за строителство от
24.08.2020г. за доставка и монтаж на хидроизолация с PVC-мембрана на
1
обект в гр. Г. Оряховица, ул. „***”, № 5, за което е издадена фактура с №
********** от 29.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 2 825,50лв. /две хиляди осемстотин двадесет и пет лева и
петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение останал ответникът в
първоинстанционното производство „***” ЕООД, ЕИК: ***, гр. В. Търново,
който обжалва изцяло цитираното решение на Районен съд – гр. В. Търново.
Твърди, че е неправилно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Поради необоснованост на фактическите
изводи, съдът приложил неправилно материалния закон, като приел, че
искът е основателен. Въз основа на изложеното моли съда да се произнесе с
акт, с който да отмени атакуваното решение в обжалваната част и
вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК такъв е постъпил.
Оспорва се изцяло въззивната жалба.
Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима – отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК; подадена е в срок, от
процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване
първоинстанционен съдебен акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от
въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата съдебна
инстанция доказателства намира, че обжалваното решение в атакуваната
част е правилно и обосновано, и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че
възприетата, формирана и изложена в мотивите на решението от
районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща
със събрания доказателствен материал, поради което изследвайки я
препраща към нея, като споделя и крайните правни изводи.
2
Първоинстанционният съд въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, е определил правната
квалификация на предявения иск, като такава по чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.79 от ЗЗД.
Депозираната искова молба формално отговаря на изискванията на
чл.127 и чл.128 ГПК, относно нейните задължителни реквизити по закон,
тъй като са точно формулирани фактическите твърдения и
обстоятелства, на които се обосновават претенциите. Посочен е и точния
размер на тези претенции. Направени са съответно доказателствени
искания и съдът приема, че е предявен иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.79 от
ЗЗД. Ищецът е направил доказателствени искания и е представил
доказателства.
От събрания доказателствен материал в разглеждания случай се
установява, че между страните са възникнали облигационни отношения
свързани с монтаж на хидроизолация на покрив на сграда, намираща се в гр.
Г. Оряховица, ул. „***” № 5, която ответникът се е задължил да монтира
съгласно сключения между него и собственикът й договор за извършване на
строителномонтажни работи. Облигационното отношение между
страните се установява от сключения между тях договор от 24.08.2020г.
като ищецът е изпълнил в срок задължението си съгласно чл.261 от ЗЗД, за
което свидетелстват събраните по делото гласни и писмени доказателства
и заключението на съдебно -техническата експертиза за реално извършване
на възложената работа в съответствие с изискванията на договора. В
резултат на това ответникът без основание не е изпълнил задължението си
по чл.264 от ЗЗД да приеме работата след изпращане на необходимите
документи от изпълнителя, а оттам и на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД да
заплати на последния дължимото възнаграждение за нея, включващо и това
за допълнително извършените дейности. По делото липсват доказателства
както за некачествено изпълнение на работата, така и че тя е извършен от
трето лице, а не от ищеца. При дължимо възнаграждение от 19 052,32лв. с
ДДС и след приспадане на аванса от 5 040,00лв. се достига до извод, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 14 012,32лв., за която е издадена
фактура № ********** от 29.09.2020г. С оглед на това, искът по чл.266,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД за заплащането й е основателен и следва да
3
бъде уважен. Предвид неизпълнението на парично задължение от страна на
ответника, за ищеца е възникнало и правото съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД да
претендира обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за
периода от подаване на исковата молба - 19.11.2020г., до окончателното
изплащане на задължението.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след
подробно обсъждане на доказателствата по делото, достига до същите
правни изводи като тези на районния съд, които от своя страна обуславят
уважаване на ищцовата претенция.
Първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е
правилно и законосъобразно, като такова следва да се потвърди.
Следва на ответник жалба да се присъдят направените разноски.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44 от 11.01.2022г. постановено по гр.д.
№ 1085 по описа за 2021 г. на Районен съд – гр. В. Търново.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. В. Търново, ул. „***“, № 3, ет.1, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „***”, № 8, ет.2
направените по настоящото дело разноски, общо в размер на 1 320,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4