РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Пловдив, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300500749 по описа за 2024 година
Образувано е по въззивна жалба на „*********, чрез адв.Л. Г. от САК
срещу решение № 224/11.01.2024г. по гр.д. № 7385/2022г. на РС Пловдив,
ХХІ-ти гр.с., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
********** против С. Х. М., ЕГН **********, обективно съединени искове,
за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на
следните суми: 84,68 лева – месечни такси и ползвани услуги за периода
05.09.2019г. – 04.12.2019г. по договор за мобилни услуги от 28.05.2017 г.,
изм. с доп. споразумение от 10.09.2019 г.; 42,85 лева – месечни такси и
ползвани услуги за периода 05.09.2019 г. – 04.12.2019 г. по договор за
мобилни услуги от 11.02.2018 г.; 39,85 лева – месечни такси и ползвани
услуги за периода 05.09.2019 г. – 04.12.2019 г. по договор за мобилни услуги
от 03.12.2018 г.; 114,43 лева – месечни такси и ползвани услуги за периода
05.09.2019 г. – 04.12.2019 г. по договор за мобилни услуги от 28.06.2019 г.;
74,97 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от
05.04.2018 г.; 355,90 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски по
договор за лизинг от 03.12.2018 г.; 356,83 лева – предсрочно изискуеми
1
лизингови вноски по договор за лизинг от 28.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумите от постъпване на заявлението в съда – 01.02.2022 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 1715/08.03.2022 г. по ч.гр.д. № 1468/2022 г. на ПРС, VI гр.с.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се,
че ответникът имал качеството на абонат по описаните договори за мобилни
услуги. Начинът, по който е формиран размерът на претенцията е подробно
описан по периоди и договори в т.5 от исковата молба. Сочи се, че съдът си
противоречи, като от една страна има валидни договори за мобилни услуги, а
от друга страна сочи, че не се установява дължимост на суми по такива
договори. Сочи се, че договорите за лизинг са безспорно сключени между
страните, има формирана остатъчна стойностна актива. Сочи се, че
плащането е на основа на чл.77 и чл.27 от Общите условия на дружеството.
Издадени са фактури, които не са оспорени от ответника за дължимост на
тези суми. Договорите за мобилни услуги са прекратени валидно и
едностранно на основание чл.75 и чл.19б, б. „в“ от Общите условия, а в
заключителните фактури е обобщено и задължение за минал период на
ответника с начислен ДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Г., с който
решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е установил, че между страните „********* и С. Х. М. са
били налични валидни правоотношения по договор за мобилни услуги от
28.05.2017г., изменено с допълнително споразумение от 10.09.2019г. и
2
описаните договори за мобилни услуги от 11.02.2018г., 03.12.2018г. и
28.06.2019г., със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на
твърдените мобилни услуги за исковия период, които са потребени, но не са
платени. Както и сключени между страните по делото на договори за лизинг
от 05.04.2018г., 03.12.2018г. и 28.06.2019г. със сочените предмети, които са
предадени на ответника, при което е възникнало задължение за плащане на
дължимите вноски; постигнати уговорки за плащане на – конкретни цени за
предоставени и ползвани телекомуникационни услуги и месечни абонаменти,
техния размер за съответните периоди; настъпване на падежа за плащане на
сумите; предпоставки за предсрочна изискуемост на вноските по договорите
за лизинг, за която ответникът е уведомен.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „*********, че съдът
си противоречи, като от една страна приема налични и валидни договори за
мобилни услуги, а от друга страна сочи, че не се установява дължимост на
суми по такива договори. По делото са представени договорите между
страните за представяне на мобилни услуги, като по отношение на тях няма
възражения от страната на ответника, за тяхната валидност. Но още с
отговора на исковата молба особения представител на ответната страна С. М.
- адв.Г. прави възражение за недоказаност на исковите претенции. РС
Пловдив с проекто-доклада по делото /л.165/ на основание чл.146 ал.2 от ГПК
е указал на ищеца, че не сочи доказателства за реално предоставяне на
твърдяните мобилни услуги, размера на всички неплатени периодични
плащания по договорите за мобилни услуги и за неплатени суми по
договорите за лизинг. Този доклад е бил приет без възражения от страните в
първото съдебно заседание /л.190/. Като едновременно с това не са постъпили
никакви искания от ищеца за събиране на нови доказателства по посочените
недоказани факти с доклада от РС Пловдив. Делото е решено без събиране на
никакви нови доказателства. Ето защо първата инстанция е била в правото си
да приеме, че по това дело не е доказано предоставянето на мобилни услуги и
размера на неплатените суми по тези договори. Наличието на валидни
договори, не доказва тяхното изпълнение или неизпълнение от страните по
тези договори. Именно това изпълнение и неизпълнение на договорите не е
доказано по делото. Изводите на РС Пловдив в тази насока са правилни и
законосъобразни.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „********, че
3
договорите за лизинг са безспорно сключени между страните, има формирана
остатъчна стойност на актива. Сочи се, че плащането е на основа на чл.77 и
чл.27 от Общите условия на дружеството. ОС Пловдив приема, че ищецът е
бил задължен да представи на първата инстанция доказателства за това какво
е плащано и какво не е плащано по тези договори и за какви периоди.
Доказателства за това не са искани и събирани по това дело. Клаузите на
чл.77 и чл.27 от Общите условия на дружеството съдът не може да обсъди
във връзка с доказателствата по делото, защото същите не са представени и
приети като писмено доказателство по делото, нито в заповедното
производство, нито в исковото производство. Вярно е че са издадени фактури
от „********* и същите не са оспорени от ответника. Но разглежданото дело
не е търговско, а е свързано с физическо лице - потребител на услугите на
търговец. Налице е хипотезата на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП и ответницата е
физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Казусът е потребителски, тоест в настоящия казус няма приложение
правилото на ТЗ, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване - Решение № 30
от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК. Физическите лица –
потребители, не водят счетоводство и не отразяват там фактури на
търговците. В казуса изобщо няма данни фактурите на жалбоподателя
„*******” ЕАД изобщо да са стигнали до знанието на потребителя, особено
при условие, че делото е разгледано в условията на чл.47 ал.6 от ГПК, при
назначен особен представител на ответницата. Ето защо в казуса исковите
претенции са недоказани. Решението е правилно и следва да се потвърди.
Спечелилата страна няма направени разноски по делото и такива не се
присъждат.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №224/11.01.2024г. по гр.д. № 7385/2022г. на
РС Пловдив, ХХІ-ти гр.с.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5