№
гр. Кърджали, 28.02.2022 г.
Административен съд Кърджали в
закрито съдебно заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Айгюл Шефки
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 47/2022 г. по описа
на КАС и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.197 и сл. от АПК, вр.
чл.56, ал.4 АПК.
Образувано е по жалба от Х.М.Х. от ***, подадена чрез адв.Д.К., срещу Разпореждане
№2113-08-1525#4/31.01.2022 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване„ в ТП на НОИ-Кърджали. Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспореното разпореждане, като постановено в противоречие
с материално-правните разпоредби, несъответствие с целта на закона и
необоснованост. Счита, че длъжностното лице не е изпълнило задължението си да
се произнесе по подаденото от него заявление с вх.№2113-08-1525/08.10.2021 г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че влязлото
в сила Разпореждане № Ц2113-08-1523#8/03.02.2021 г. на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, с което му било отказано отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е било предмет на съдебен контрол и
спорът относно материалното право не бил разрешен със сила на присъдено нещо.
Сочи също, че административното правоотношение по упражняване и реализиране на
правото му на пенсия не е приключило, а правото му да подаде ново заявление за
отпускане на пенсия не е преклудирано. По изложените
съображения иска отмяна на оспореното разпореждане и връщане на преписката на
длъжностното лице в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на
подаденото заявление с вх.№2113-08-1525/08.10.2021 г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира деловодни разноски.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Със заявление с вх. № Ц2113-08-1523/07.10.2020 г. Х.М.Х. е поискал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл.
68, ал. 3 от КСО.
С Разпореждане № Ц2113-08-1523#8 / 03.02.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП
на НОИ – Кърджали, на заявителя Х. е отказано отпускането на лична пенсия за
ОСВ, поради това, че действителния му осигурителен стаж възлизал на 14 г. 02 м.
10 дни, поради което не били налице предпоставките за отпускане на пенсия за
ОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Няма данни за оспорване на горното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2,
т. 1 от КСО, поради което същото е влязло в законна сила.
Ha 08.10.2021 г. жалбоподателят Х. е подал ново заявление с вх. № 2113-08-1525/08.10.2021
г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.
68, ал. 3 от КСО, към което не приложил нови документи.
С Разпореждане № 2113-08-1525#4 /31.01.2022 г. на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящия спор, производството по
подаденото заявление е прекратено, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В
мотивите към оспореното разпореждане е прието, че към новото заявление не са
приложени нови документи и се иска отпускане на същия вид пенсия. Наличната
промяна във възрастта не оказвала влияние върху правото на пенсия по чл.68,
ал.3 КСО, поради което е прието, че въпросът е решен с влязъл в сила административен
акт и административното производство по заявление с вх. № 2113-08-1525/08.10.2021
г. е недопустимо и следва да бъде прекратено. На 03.02.2022 г., разпореждането
е връчено, на посочения от заявителя адрес.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, в предвидения от закона 14-дневен срок
и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
След
извършената на основание чл.
168, ал. 1 от АПК, служебна проверка съдът намира, че оспореното
разпореждане е издадено от компетентен орган- ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали. Съгласно чл.
98, ал. 1, т. 1, от КСО,
разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ, респ. на отказ по същество да
бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното
осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ. По аргумент от чл.
27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да се извърши проверката
за допустимост на административното производство. Разпореждането е издадено и в
предвидената в закона писмена форма, като съдържа и относимите
към случая фактически и правни
основания.
Налице е обаче
соченото и в жалбата неправилно приложение на материалния закон.
Установено е в случая, че с влязлото в сила Разпореждане № Ц2113-08-1523#8
/ 03.02.2021 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на лицето е отказано
отпускането на лична пенсия за ОСВ. Последното разпореждане не е било предмет
на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил
разрешен със сила на присъдено нещо.
Съгласно чл.
105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност.
Следователно, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на
което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото по реда на Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж. Респ., влязлото в сила разпореждане, с
което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не
съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.
27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново упражняване на правото, тъй като
правоотношението по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на
пенсия не е било преклудирано. По това заявление
компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да
се произнесе по пенсионните права на заявителя.
Предвид изложените съображения съдът намира, че изричният отказ да се разгледа
по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на
заявление с вх. № 2113-08-1525/08.10.2021 г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО.
С оглед изхода на спора, следва да
бъде уважено и искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски в
размер на 350 лв., съобразно представения ДПЗС №1/04.02.2022 г.
По изложените
съображения и на основание чл.
200, ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане
№2113-08-1525#4/31.01.2022 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване„ в ТП на НОИ-Кърджали, с което на основание чл.
27, ал. 2, т.1 от АПК, е прекратено образуваното производство по заявление с
вх. № 2113-08-1525/08.10.2021 г., подадено от Х.М.Х.
ИЗПРАЩА административната преписка
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ -
Кърджали, за разглеждане по същество на заявление с вх. № 2113-08-1525/08.10.2021
г., подадено
от Х.М.Х.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Кърджали, да
заплати на Х.М.Х.
от ***, ЕГН **********, деловодни разноски в
размер на 350 лева.
Определението
подлежи на обжалване по реда на чл.
200, ал. 2 от АПК пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я: