ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260
гр. Габрово , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20214200500206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт
Р. И., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 571/2021 г. от Габровския районен
съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК поради неизправяне на нередовности на заявлението, на
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Твърди се, че съдебния акт е неправилен. В указания от съда срок, заявителя е
представил заверено копие на Договора за потребителски кредит в реален размер и няма
пречка да се прецени дали отговаря на законовите изисквания. Моли да се отмени
обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение против длъжника Л. Р. И..
Претендира разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Л. Р. И., за сумата от 631,52 лв. от които: неплатена главница в размер на
228,90 лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на38,99 лв., дължимо за периода
10.08.2019 г.-10.05.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
1
услуги в размер на 254,92 лв., дължимо до 10.05.2020 г.; неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лв., начислени на 25.08.2019 г.;
лихва за забава в размер на 42,06 лв. от 11.07.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава
по договор за потребителски кредит № ******* до 10.05.2020 г., като за периода 13.03.2020
г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП; законна
лихва в размер на 36,65 лв., дължима от 10.05.2020 г. – датата на изтичане на погасителния
план до 23.03.2021 г. като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с
оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП; законна лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит № ********* от
12.06.2019 г.
С разпореждане № 332 от 26.03.2021 г., заповедният съд е приел, че следва да се
остави без движение подаденото заявление и е дал указания, които да се изпълнят в
посочения три дневен срок: представяне в оригинал на договора, сключен с потребителя
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива, за преценка на това дали е изготвен на шрифт 12; писмено да се посочи да ли се
поддържа искането за присъждане на възнаграждения за допълните услуги и такси. Указал е
последиците от неизпълнение.
Съобщението е получено на 07.04.2021 г. от представител на „Профи Кредит
България“ ЕООД, като указания три дневен срок изтича на 12.04.2021 г. Видно от
отбелязването върху молба вх. № 1551 от 13.04.2021 г., пощенското клеймо е от 12.04.2021
г., поради което молбата е подадена в срок. Към нея „Профи Кредит България“ ЕООД е
приложил в заверено копие - Договор за потребителски кредит Стандарт№ *******,
декларация, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия
на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит – версия
**/10.06.19 г., погасителен план към Договор за потребителски кредит № ****** и сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, искане за отпускане на
потребителски кредит Стандарт№ *****, обратна разписка.
С разпореждане № 452 от 14.04.2021 г., съдът е приел, че заявителят не е отстранил
нередовностите по заявлението, след надлежно указание не е представил оригиналът на
договора, сключен потребителя, от който произтичат претендиралите вземания, заедно с
всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, поради което
издаването на заявление е отказано, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Указал е, че
може в едномесечен срок да са бъде заведен осъдителен иск за вземането на основание чл.
415, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3 от ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че заявителят е изпълнил дадените му указания и
макар представени в заверено копие, а не в оригинал, може да се направи преценката за
2
законосъобразност на подписаните с длъжника договори и съпътстващите го документи.
Безспорно първоинстанционния съд, няма правомощие в заповедното производство да се
произнесе по валидността на договора относно неговата форма, без да даде възможност на
заявителя да вземе становище по този въпрос, като представи договора по начина, по който е
подписан от страните. Това е сторено с приложените към молба вх. № 1551 от 13.04.2021 г.
документи.
Настоящият състав намира, че въпреки изложеното по - горе и доколкото процесният
договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното
искане.
В тази връзка съдът намира, че следва да се уважи подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение в частта за претендираната главница в размер на 228,90 лв. и
договорното възнаграждение в размер на 38,99 лв., а в останалата част обжалваното
разпореждане да бъде потвърдено по следните съображения, които са различни от тези на
заповедния съд.
Предвидено е в договора, потребителят да заплати възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, с което кредиторът цели да си набави допълнителни
плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват нищожни поради
противоречие с императивни законови разпоредби. Съгласно чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл.
21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря
условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато
такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се
обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.
Услугата се определя като приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски.
Относно искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали
кредитоискатели, е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски,
следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от
приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане.
Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин
идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по
потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.
По отношение на останалите услуги се установява, че предварително са разгледани
варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за
3
плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за
предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата
за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При главница на
кредита от 250,00 лв., таксата за пакета допълнителни услуги е в размер на 282,92 лв. Видно
е, че така направената уговорка за заплащане на тази такса изцяло попада и в хипотезата на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение в размер на над 50 % от предоставената главница срещу минимални
облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК,
противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради
неравноправност.
Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява отговорността на
потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по
неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.
Следва да се приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съгласно която
съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането: не противоречи на закона и
добрите нрави; се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Съгласно изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор. В чл. 411, ал. 2 от ГПК изрично е
създадена нова т. 3, която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение,
когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на
неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Нормата има
незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени
случаи, доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон.
Съдът служебно констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, и
същият не превишава своите правомощия, като е обсъжда обстоятелство по същество, което
следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство.
По отношение на договорната лихва в размер на 38,99 лв. за периода 10.08.2019 г.-
10.05.2020 г.
4
При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС
от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага
заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата
граница.
Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на тази
клауза, за да отхвърли искането за издаване на заповед за претендираната по нея сума. В
случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и
същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. С текста на чл. 9 от
ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от
непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на
ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не може да се направи извод в
едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна
лихва с добрите нрави. Поради което на заявителя следва да се присъди сумата от 38,99 лв.,
която заповедният съд не е присъдил и е отхвърлил.
На основание гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в
частта в която е отхвърлено искането за издаване на заявление по чл. 40 от ГПК за сумите
228,90 лв. – неплатена главница, ведно със законната лихви, считано от датата на подаване
на заявлението от 24.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
38,99 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода 10.08.2019 г. до 10.05.2020 г. и
да се разпореди на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за тази сума, посочена в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и направените разноски в
производството по гр.д. № 571/2021 г. по описа на ГРС, които не са присъдени с издадената
заповед и са дължими на заявителя предвид уважената част от заявлението по чл. 410 от
ГПК – сумата от 10,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 5,36 лв. държавна
такса.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 452 от 14.04.2021 г. по гр.д. № 571 г. по описа на
Габровски районен съд, В ЧАСТТА, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
******, гр.*****, бул.******* за издаване на заповед за изпълнение против Л. Р. И. за
сумите: 228,90 лв. – неплатена главница и 38,99 лв. - договорно възнаграждение, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********,
гр. ********, бул. ********* Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
5
ГПК срещу длъжника Л. Р. И., ЕГН **********, с адрес гр. ********, бул.************* за
сумите: 228,90 лв. /двеста двадесет и осем лева и 90 ст./– неплатена главница, ведно със
законната лихви, считано от датата на подаване на заявлението от 24.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 38,99 лв. /тридесет и осем лева и 99
ст./– неплатено договорно възнаграждение за периода 10.08.2019 г. до 10.05.2020 г., както и
за разноски в заповедното производство съобразно уважената част от заявлението в размер
на 5,36 лв. /пет лева и 36 ст./– неприсъдената част от държавната такса и 10,00 лв. /десет
лева/– неприсъдената част за юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6