№ 2643
гр. Бургас, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120105809 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от М. С. С. против „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени главни искове за нищожност на договор за кредит
и евентуални искове за нищожност на клауза от същия договор.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцата не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на ответника (служебно известен факт на съда от гр. дело № ****/2024 г. по
описа на БРС е обстоятелството, че юрисконсулт Г. Г. е упълномощена да представлява
дружеството) депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На **** г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на заемодател, и М.
С. С., в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № **** (за краткост
Договора), по силата на който на С. е отпуснат заем в размер на 100 лева, при договорен
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,85 %. Заемателят се задължава да върне
заема в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, съобразно
чл.3.2. от Общите условия (за краткост ОУ). Лихвата е в размер на 0 лева, а лихвеният
процент е 0.
Според чл.5 от Договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„Фератум Банк“, в полза на заемодателя. Договорът за поръчителство се сключва не по-
късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от кредитора на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може
да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването
на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. Според чл.6 от Договора извън
1
тези индивидуални условия, за уреждане на взаимоотношенията между страните,
възникнали по повод предоставените от заемодателя на заемателя финансови услуги от
разстояние, се прилагат Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние на „Фератум България“ ЕООД. Ищцата посочва в Договора, че дава изрично
съгласие кодът за потвърждение, предоставен й от кредитора, който е електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, във взаимоотношенията й с кредитора да има силата на
нейн саморъчен подпис.
Според предоставената на ищцата преддоговорна информация чрез стандартен
европейски формуляр (СЕФ) сключването на договор за гаранция от С. не е задължително
условие за сключването на договор за кредит. Договорът за гаранция е допълнителна
възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Ако кредитополучателят
избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи
за кредитополучателя ще бъдат в размер на 30 лева. Тези разходи не се включват в ГПР по
кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита, съгласно пар.1, т.1 от ЗПК,
доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето
на кредита.
ОУ са представени от ответника, но по друго дело (гр. дело № ****/2024 г. по описа
на БРС), което дело и който документ са служебно известни на съда. Според ОУ под
„гарант“ следва да се разбира одобрено от кредитора юридическо или физическо лице, което
въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на кредитора да гарантира
изпълнението на задълженията на заемателя по Договора.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е главен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП за нищожност на
договор за кредит, евентуални искове за нищожност на договор за кредит с правно
основание чл.26, ал.1, предл.2 и предл.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, както и евентуални
искове по чл.26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП за обявяване на нищожност на
клауза от договор за заем, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение – поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответника, като неравноправна
клауза и неиндивидуално уговорена, както и като нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.2
и предл.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
По главния иск за нищожност на Договора:
В определение № ****/30.10.2024 г. съдът изрично е указал на страните, че следи
служебно за неравноправни клаузи в Договора, включително дали той е сключен в писмена
форма.
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че Договорът не е
подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва
съгласие.
Договорът е сключен за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според
чл.18, ал.2 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) за
електронните изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, в редакцията му към 2015 г.,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ
(в редакцията му към 2015 г.) електронен подпис е всяка информация в електронна форма,
добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство. Разпоредбите на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ дават определение на
усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис. В разпоредбата на
чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис
и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис,
2
когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните
на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв.
Ищцата е дала такова съгласие и Договорът е подписан с предоставен й код за
потвърждение.
Ето защо Договорът не е нищожен поради липса на съгласие.
Видно от Договора разпоредбата на чл.5 от същия не предвижда заплащане на сума
от потребителя при „неизпълнение“ на негово задължение. Тази разпоредба „задължава“
заемателя да сключи договор за поръчителство, но по него се дължи възнаграждение на
трето лице, а не „обезщетение или неустойка“ по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, поради
което Договорът не е нищожен на това основание.
Договорът обаче е нищожен поради следното:
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и пар. 13, т. 1
от ДР на ЗЗП. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК Договорът следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Договорът формално отговаря на това
изискване, доколкото в него е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. Размерите на тези величини, посочени в Договора, не съответстват на
действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения чрез договор за
поръчителство. По аргумент от чл.5 от Договора, след като заемът е одобрен, то е одобрено
и обезпечението (поръчителството) и уговорката, свързана с обезпечението, не може да се
отмени.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК в „общ разход по
кредита за потребителя“ попадат всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения.
Изрично в СЕФ е отразено, а и това се потвърждава от ответника в отговора на
исковата молба, че разходите за възнаграждение на поръчителя не се включват в ГПР по
кредита. Независимо че посочените разходи се дължат на друго лице, същите са пряко
свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
пар.1, т.1 от ДР на ЗПК следва да бъдат включени в Договора при изчисляване на ГПР.
Според разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Ето защо,
при сключването на Договора чрез предвиждане на гаранция под формата на поръчителство,
което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, представлява
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита. Тъй като посочените в Договора
размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, Договорът не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, отнасящи се до посочване по ясен и разбираем начин на ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
същият следва да се приеме за нищожен.
На следващо място, след като лихвеният процент по Договора е 0, т.е. ищцата следва
да върне само главница от 100 лева (колкото е получила), и според кредитора разходите за
възнаграждение на гаранта не се включват в ГПР, не става ясно защо стойността на
3
последния е 49,85 % и какво се включва като компоненти в него. Без съмнение, ако в ГПР се
включи и разходът за възнаграждение за поръчителя (30 лева според СЕФ), то той ще
надвиши 50 %, т.е. ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. От друга страна, според чл.9.5. от ОУ при връщане на сумата на заема и
заплащането на таксата за отпускане на заема, заемателят трябва да посочи номера на
Договора. Няма данни в Договора за размера на тази такса, а също така тя да е част от ГПР, а
тя следва да се включи в него, защото безспорно е „разход“.
Според Решение № **** от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № ****/2022 г., II т. о.
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора годишен лихвен процент
или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата
липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че Договорът е нищожен, поради противоречие със закона
– неточно посочване в Договора на ГПР.
На последно място, според т.55 и т.56 от решение на 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на
СЕС с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията
си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички
разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че „посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на
лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“ – така
Определение № 2582 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 653/2024 г., II т. о., което е
постановено по спор между потребител и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, при който също
поръчител е „Фератум Банк“, като върховните съдии споделят извода на въззивния съд, че
договорът за кредит е нищожен поради невключване в ГПР на разходите за възнаграждение
на поръчителя.
Ето защо, искът следва да бъде уважен. По аргумент от Решение № **** от
10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № ****/2014 г., IV г. о., когато са предявени искове за
недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на
ищеца. Всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като сделката не може да
бъде нищожна на повече от едно основание. След като Договорът е нищожен поради
противоречие със закона, той не би могъл да бъде нищожен поради заобикалянето му.
Тъй като Договорът е обявен за нищожен, съдът не следва да се произнася по
евентуалните искове за нищожност на клауза от Договора.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищцата, като тя представя
списък по чл.80 от ГПК преди последното заседание по делото, докладван от съда в същото
съдебно заседание, проведено на **** г., в който списък се включват платена сума за
държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с ДДС. По
аргумент от чл. 80 ГПК страната може да поиска присъждането на разноски най-късно до
приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция, като най-късно до
този момент следва да бъде направено и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК – в този смисъл
Определение № **** от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № ****/2023 г., II г. о. Ответникът не е
заявил възражение за прекомерност на изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Ето защо в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 1850 лева за разноски, защото
искът за обявяване на нищожност на Договора бе доказан, макар и на евентуално заявено
основание – аргумент от Определение № **** от 2.07.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
4
****/2024 г. и посочената в него съдебна практика, според която независимо от
отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца с оглед
на уважаването на евентуалния такъв.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. С., ЕГН – **********, против „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, установителен иск за прогласяване на договор №
**** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от **** г. за нищожен като
съдържащ неравноправни клаузи на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договор № **** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от
**** г., сключен между М. С. С., ЕГН – **********, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
– *********, поради неточно посочване в договора на годишен процент на разходите.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на М. С.
С., ЕГН – **********, сумата от 1850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева, представляваща
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5