№ 7134
гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110169727 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „***“ АД.
Ищецът твърди, че на 22.04.2024г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит № 660928 за сумата от 300лв. със срок на погасяване до
22.05.2024г., като не му били предоставени изискуемите документи по чл. 10 ЗПК. В
чл. 1 от приложение № 5 към договора било предвидено, че най-късно до следващия
ден кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, което да
отговаря на редица изисквания. В чл. 4 било предвидено, че ако не го стори, същият
дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план – 1,97лв. средно на ден, но не
повече от 1% на ден от главницата по кредита. В погасителния план било посочено, че
дължи 1 вноска от 399,10лв., включваща 300лв. главница, 10лв. възнаградителна лихва,
30лв. такса преференциално обслужване и 59,10лв. неустойка.
Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22
ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа действителният размер на
разходите по кредита. Ищецът счита, че и клаузата за дължимост на неустойка е
нищожна, тъй като цели да заобиколи максималния предвиден размер на ГПР и с нея
единствено се цели допълнително възнаграждение за кредитодателя, тоест има
характер на скрита възнаградителна лихва. Поддържа, че същата противоречи и на
добрите нрави, като излиза извън присъщите й функции. Посочва, че е нищожна и на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Към договора било подписано и приложение № 3, с
което се уговаряли „условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване“.
Ищецът счита, че същото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като това били действия,
които по принцип били безвъзмездни.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признат
за нищожен договора за потребителски кредит, а евентуално да бъдат признати за
нищожни клаузите на чл. 4 от приложение № 5 към договора и приложение № 3 към
договора, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5лв. като
част от вземане в общ размер от 89,10лв., представляваща получена без основание
сума.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Счита, че установителните искове са недопустими, тъй като за
ищеца липсва правен интерес от тях. Признава, че между страните е сключен сочения
1
договор за кредит с описаните приложения и на ищеца е отпусната сумата, но отрича
той и описаните клаузи да са нищожни. Излага подробни съображения за
неоснователност на претенциите. Прави искане за съединяване на настоящото дело с
други дела по описа на СРС.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът намира следното:
Предявените установителни искове са допустими, като за ищеца е налице
правен интерес от установяване действителността/недействителността на договора,
евентуално клаузи от него, пораждащи задължение за плащане на парични суми, с
оглед отричане възможността на кредитора да ги претендира. Ето защо, доводите на
ответника в обратна насока са неоснователни.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба
съдържание, както и на приложенията към него; противоречие на описаните клаузи със
закона и добрите нрави, както и заобикаляне на закона; плащане на сума по договора в
полза на ответника.
В тежест на ответника е да докаже: валидно обвързващи страните договорни
клаузи или индивидуалното им уговаряне, както и годно правно основание за
получаване на сумите.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е
сключен описания договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, ведно с приложенията към него, както и че уговорената сума е отпусната
на ищеца.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи копие от договора
за кредит, погасителни планове, приложения и т. н. е неоснователно, тъй като същите
са представени и от двете страни по делото.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи
пред БНБ е неоснователно. Други договори между страните нямат отношение към
настоящия спор, а и ищецът може самостоятелно да се снабди с информацията от БНБ
без да му е необходимо съдействие от съда.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, изискващи специални
знания, следва да бъде допусната поисканата от ищеца експертиза.
Искането на ответника за съединяване на настоящото дело с други 7 дела по
описа на СРС е неоснователно, тъй като настоящото дело е предпоследно образувано
и евентуалното съединяване следва да бъде извършено по по-ранните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2025г.
от 10:20ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв., вносими от
ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него
информация и документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на
чл. 161 ГПК, а именно ще приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3