№ 379
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110155319 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК, иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че между „..“
ЕАД, в качеството му на кредитодател и ответника бил сключен договор за потребителски
кредит № ../07.08.2016 г. по електронен път по реда на ЗПФУР. По силата на договора на
кредитополучателя била отпусната в заем сума на стойност 600 лева, при фиксиран лихвен
процент в размер на 41,24 % и ГПР в размер на 50 %, със срок за връщане на отпуснатия
кредит до 20.08.2017 г. Твърди наличието на неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответника. В отношенията между страните било договорено, че
кредитополучателят ще дължи законна лихва за забава върху всяка забавена погасителна
вноска. На 26.09.2016 г. ответникът сключил договор за предоставяне на поръчителство с
дружеството „..“, по силата на който същото следвало да придобие качеството на солидарен
длъжник по кредита. В тази връзка, на същата дата между „..“ ЕООД и кредитодателя бил
сключен договор за поръчителство, по силата на който дружеството се задължило наред с
кредитополучателя по процесния договор за кредит. По искане на кредитодателят „..“ ЕООД
заплатило всички изискуеми задължения на ответника по договора за кредит на 23.03.2021
г. На същата дата дружеството – поръчител изпратило уведомление до ответника, с което го
1
информирало за извършеното плащане на задълженията му, както и относно дължимото от
него възнаграждение за предоставеното поръчителство в размер на 531,24 лева, ведно със
сумата от 210,44 лева, представляваща мораторно обезщетение върху посоченото
възнаграждение. На 02.03.2021 г. въз основа на сключен договор за цесия, „..“ ЕАД и „..“
ЕООД прехвърлили на ищеца в качеството му на цесионер вземанията си към ответника., за
което обстоятелство същият бил уведомен на 01.04.2021 г. По силата на извършената цесия
„..“ ЕАД прехвърлило в полза на ищеца вземанията си към ответника на стойност 1302,88
лева, произтичащи от договора за паричен заем № ... Ответникът не изпълнил в срок
задълженията си по договора за кредит, поради което същият следвало да заплати на ищеца
сума в общ размер на 1958,44 лева, от които: 1/ 600 лева - главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателното погасяване на вземането; 2/
531,24 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 3/ 142,32 лева -
договорна възнаградителна лихва върху главницата, дължима за периода 31.08.2016 г. –
31.07.2017 г.; 4/ 294,06 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода
31.08.2016 г. – 23.02.2021 г.; 5/ 210,44 лева – законна лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство за периода 23.02.2021 г. – 02.03.2021 г.. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.
Оспорва наличието на облигационни правоотношение по повод сключен договор за
потребителски кредит с „..“ЕАД от 07.08.2016 г., както и валидно сключен договор за
поръчителство с „..“ ЕООД. Оспорва твърдението на ищеца относно качеството му на
цесионер по отношение на процесните вземания. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност, в случай че бъде
установено наличието на валидна облигационна връзка между страните, навежда доводи
относно неравноправни клаузи по процесните договори, въз основа на които ищецът
претендирани заявените акцесорни вземания, надвишаващи почти двукратно стойността на
заетата сума. Счита, че иска относно възнаграждението за предоставено поръчителство има
за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от исковите претенции. Претендира
разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 06.11.2023 г. е прекратено
производството досежно сумите 531.24 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 210.44 лв. законна лихва върху същата.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит с №.. от
2
07.08.2016 г. между ответника и „..“ АД ведно с Общи условия и Приложение №1.
Представени са уведомление за извършена цесия и пълномощно.
Представена е разписка за изплатена сума в размер на 600 лв. в полза на ответника.
В кориците на приложеното дело №74267/2021 г., СРС, 169ти с-в, се съдържат
следните документи: Договор за потребителски паричен кредит с №.. от 07.08.2016 г. между
ответника и „..“ АД ведно с Общи условия, Приложение №1 и Стандартен европейски
формуляр, договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 02.03.2021 г.,
ведно с извадка от Приложение №1, както и уведомление за извършена цесия.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
Съдът като съобрази доводите и възраженията на страните, както и събраните по
делото доказателства, намира, че исковите претенции следва да се отхвърлят изцяло като
неоснователни.
Ищецът е цесионер по рамков договор за цесия от 02.03.2021 г., по силата на който
цедентът „..“ АД прехвърля на цесионера своите вземания по договори за потребителски
кредити. В този рамков договор не са описани приложенията относно индивидуализацията
на прехвърлените вземания.
В приложена по ч. гр. д. №74267/2021 г., СРС, 169ти с-в, присъединено по
настоящото, извадка от приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне на
вземания /без номер и дата/ са отразени под номер 3742 задължения спрямо ответника.
Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната
препис, т. е. преписът следва да възпроизвежда пълното съдържание на документа. Ищецът
основава претенциите си, респ. качеството си на кредитор, на рамков договор за цесия от
02.03.2021 г. и на приложение № 1, но е представил препис-извлечение (извадка) от това
Приложение № 1, което е двустранно подписано – в него се съдържа избрана от него част от
волеизявленията на страните по горепосочения рамков договор. Отделно от това върху
същия е положен печат за „вярно с оригинала“, но без да е положен подпис за лицето, което
удостоверява това обстоятелство. В разглеждания случай, съдът намира, че
доказателствената стойност на представения по делото препис-извлечение от приложение
№1, който е частен документ и не се ползва с материална доказателствена сила относно
обективираното в него, не е достатъчна за установяване на подлежащия на доказване факт в
настоящия процес. Следва да се добави и обстоятелството, че в него липсва пълна
идентичност между прехвърлените вземания и претендираните такива. Още повече, че
3
ответникът изрично оспорва съществуването на такъв документ.
По делото не са събрани други доказателствени средства, а вземанията са оспорени,
поради което съдът прави извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в
обективната действителност.
Исковата претенция следва да се отхвърли, а на процесуалния представител на
ответника да се присъди сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на „..“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, .., срещу М. Ю. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. .., за установяване
дължимост на следните суми: 600 лева - главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва от 29.03.2022 г. до окончателното погасяване на вземането; 142,32 лева -
договорна възнаградителна лихва върху главницата, дължима за периода 31.08.2016 г. –
31.07.2017 г.; 294,06 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 31.08.2016
г. – 23.02.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 29.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „..“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, .. да
заплати на адв. П. на основание чл. 38 ЗАДв вр чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв.
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4