№ 29156
гр. София, 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110166190 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е въз основа на Молба, вх. № 209915/16.06.2025г. на СРС, подадена от
адв. М. М. – процесуален представител по делото на ищцата П. Т.. Иска се да бъде изменено
постановеното по делото Решение № 10276/02.06.2025г., като в полза на ищцата и нейния
процесуален представител бъдат присъдени разноски по делото, като подробно се
обосновава основателността на искането и неприложимостта на нормата на чл. 78, ал. 2
ГПК. Ответникът „Макроадванс“ АД чрез юрк. Татяна Величкова е подал Отговор, вх. №
234868/04.07.2025г. на СРС, в който подробно обосновава неоснователност на претенциите
на ищцата и процесуалния ú представител за разноски, като иска настоящото дело да бъде
спряно на основание чл. 631 ГПК до приключване на дело С-744/2023г. на СЕС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното.
Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и при наличие на списък по чл. 80
ГПК, поради което е допустимо.
Разгледано по същество то е неоснователно.
Разноските по делото са правилно разпределени съобразно фактическата, правната,
процесуалната и професионалната сложност на спора и естеството на делото, както и
процесуалното и извънпроцесуалното поведение на страните по него. Формулираният в
постановеното по делото решение извод в съответната насока не се разколебава от доводите,
изложени в подадената молба по чл. 248 ГПК. Допълнително следва да се има предвид, че за
съда не е налице нито задължение, нито основание, да присъжда сума за данък върху
добавената стойност върху посочената сума. Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената
стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко
възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната,
извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало
задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни
средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно
вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни
стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, което не е регистрирано по ЗДДС, както и вносът на стоки. Видно от законовата
уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност.
Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва по реда на
чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е безплатна и по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС представлява
безвъзмездна доставка на услуга, а по аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС и чл. 2, § 1, б. „в“ от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. безвъзмездните доставки на услуги не
подлежат на облагане с данък върху добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за
възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става
впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в
нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатната правна помощ адвокат. Това е така, тъй като, съгласно чл. 25, ал. 2
ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Последващи
този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение.
Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или
1
услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има
само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да
бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли
ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв, въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Не следва
нещо различно и от разпоредбата на § 2а НВАР. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на
услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването
на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова
съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да
овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. Това
становище се възприема изрично и в практиката на Върховния касационен съд –
опр.917/02.05.2023г.-ч.гр.д.1323/2023г.-ВКС, IVг.о.
Доколкото по настоящото дело не е отправяно преюдициално запитване, то не е
налице основание по чл. 631, ал. 1 ГПК за спиране на производството .
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба, вх. № 209915/16.06.2025г. на СРС, за
изменение на постановеното по делото Решение № 10276/02.06.2025г. в частта за
разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството
по делото.
Определението в частта си, с която е оставена без уважение подадената молба по чл.
248 ГПК, подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с жалба, подадена чрез
Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението. В останалата си част
определението не подлежи на обжалване.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК, да се съобщи на
страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2