Определение по дело №1963/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3550
Дата: 27 септември 2022 г. (в сила от 27 септември 2022 г.)
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20223100501963
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3550
гр. Варна, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г. Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова

Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501963 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.417 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 51673/28.07.2022
г. подадена от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез
пълномощника юриск. С.С., против разпореждане № 23216/01.07.2022 г.,
поправено с разпореждане № 33095/13.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
6713/2022 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено частично подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Г. И. Ц. - М.
за сумата от 121.09 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата при лихвен процент от 50,93 % за периода 05.01.2022 – 11.05.2022
г., поради противоречие с чл.33 от ЗПК.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното
разпореждане. Твърди се, че РС-Варна неправилно е приел, че искането за
присъждане на обезщетение за забава противоречи на чл.33 от ЗПК.
Жалбоподателят моли за издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за горепосочената сума, както и в частта относно
разноските.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез
надлежния й процесуален представител, срещу акт, който подлежи на
1
обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 6713/2022 г. по описа на Районен съд -
Варна е образувано по заявление на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Г. И. Ц. –
М. С уточняваща молба от 23.06.2022г. е уточнено, че обезщетението за
забава е начислено при лихвен процент от 50,93 %, включващ договорна
лихва и законна лихва.
Заповедният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК в полза на заявителя „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД срещу длъжника Г. И. Ц. - М. за заплащане на сумата от 853,19
лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№ **********/26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 27.05.2022 г. до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 58,12 лв., представляваща
възнаградителна лихва върху главницата за периода 05.01.2022 г. – 05.03.2022
г., както и сумата от 66,20 лв., представляваща сторените в заповедното
производство разноски.
Заявлението е отхвърлено за сумата от 121.09 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент от 50,93 % за
периода 05.01.2022 – 11.05.2022 г.
Обжалваното разпореждане е правилно в отхвърлителната си част.
Съдът извършва проверка за действието и ефекта на повелителните
норми от общ интерес в рамките на отредената му от закона дискреция.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според
ал.2 на чл.33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Искането за заплащане на обезщетение за забава върху главницата при
2
лихвен процент от 50,93 % е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.33,
ал.2 ЗПК, въвеждаща забрана обезщетението за забава да надхвърля размера
на законната лихва. Респективно, на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заповед
за изпълнение за тази сума не следва да бъде издавана, тъй като искането
противоречи на закона. Поради това в полза на заявителя не може да бъде
издадена заповед за сумата от 121.09 лева.
По гореизложените причини заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за сумата от 121.09 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата при лихвен процент от 50,93 % за периода
05.01.2022 – 11.05.2022 г., е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за частична
неоснователност на заявлението, разпореждането на ВРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23216/01.07.2022 г., поправено с
разпореждане № 33095/13.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 6713/2022 г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлено частично подаденото заявление от "ТИ
БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника Г. И. Ц. - М. за сумата от 121.09 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата при лихвен процент от 50,93 % за
периода 05.01.2022 – 11.05.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3