№ 785
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500443 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№3845/16.12.2021г., подадена от С. О., чрез
юрисконсулт П.Т. - длъжник по изпълнително дело №20219230400233 по описа на
ЧСИ Г.Н., с рег.№923 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от
03.11.2021г. за разноски, с което се намалява размера на приети по делото разноски за
адвокатски хонорар на взискателя от 1000 лв. на 900 лв., както и срещу постановление
от 25.11.2021г. за разноски, с което се изменя постановление от 03.11.2021г. за
разноски като се намаляват възложените в тежест на длъжника разноски за адвокатско
възнагржадение на сумата от 200 лв. за образуване на изпълнително дело. В жалбата се
излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваните постановления за
разноски. Твърди се, че срещу постановление от 03.11.2021г. е постъпила частна
жалба, която е адресирана до СГС, като вместо съдебният изпълнител да я
администрира и изпрати на СГС, се е произнесъл по нея като е постановил
постановление от 25.11.2021г., с което е изменил постановление от 03.11.2021г. за
разноски като е намалил възложените в тежест на длъжника разноски за адвокатско
възнагржадение на сумата от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело. Твърди се,
че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско
възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в
размер на сумата от 200 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били
извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение
1
по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., алтернативно в случай, че съда прецени, че се
дължи хонорар за процесуално представителство, следва да се определи в минимален
размер, който съответства на материалния интерес по делото. Твърди се още, че по
делото липсват данни за реално плащане на претендираните от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение. Излага се още, че следва да бъде намалена
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи
се само върху материалния интерес по изпълнителното дело, без да се включват и
разноските по изпълнението. Претендира присъждане на разноски, направени в хода на
настоящото производство, като в подадената жалба е обективиран и списък по чл.80 от
ГПК.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – С.Г.Б., чрез адв.В. В.,
депозира отговор, в който взема становище за недопустимост и алтернативно за
неоснователност на постъпилата жалба по изложени в нея съображения. Твърди се, че
съдебният изпълнител изцяло се е съобразил и уважил искането на длъжника като е
намалил претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнагржадение на 200
лв. за образуване на изпълнителното дело. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да остави без уважение подадената жалба.
ЧСИ Г.Н., с рег.№923 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в
които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20219230400233 по описа на ЧСИ Г.Н., с рег.№923 при
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 15.10.2021г. по молба на С.Г.Б., чрез
адв.В. В., срещу длъжника - С. О., въз основа на изпълнителен лист от 28.09.2021г.,
издаден по гр.дело №927/1998г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 57 състав. По образуваното
изпълнително дело е представено пълномощно за адв.В. В. и договор за правна защита
и съдействие от 14.10.2021г., съгласно който е договорено за адв.В. В. адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1000.00 лв., която е изцяло платена в брой.
На длъжника - С. О. е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен
дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и
сумата от 1000 лв. представляваща направени от взискателя разноски за платено
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и сумата от 3542.11 лв.,
такси по ТТР към ЗЧСИ.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът - С. О. е депозирал писмено
възражение с вх.№3224/28.10.2021г., в което е направено възражение за прекомерност
на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000.00 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в
Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело
2
от 200.00 лв..
С атакуваното в настоящото производство постановление от 03.11.2021г. за
разноски се намалява размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на
взискателя от 1000 лв. на 900 лв.. Изложени са аргументи, че доколкото взискателят е
заявил изрично съгласие за намаляване на претендираните от него разноски със сумата
от 100 лв., предвид на което искането на длъжника, обективирано в писмено
възражение с вх.№3224/28.10.2021г., се явява частично основателно и като такова
следва да бъде уважено.
Постъпила е жалба вх.№03564/23.11.2021г. от длъжника - С. О. срещу
постановление от 03.11.2021г., адресирана до СГС, но същата не е предмет на
разглеждане по настоящото дело.
Постъпила е молба вх.№03555/23.11.2021г. от взискателя - С.Г.Б., чрез адв.В.
В., в която се съдържа изрично волеизявление за намаляне на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 200 лв., в който смисъл
е искането на длъжника.
С атакуваното в настоящото производство постановление от 25.11.2021г. за
разноски се изменя постановление от 03.11.2021г. за разноски като се намаляват
възложените в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнагржадение на сумата
от 200 лв. за образуване на изпълнително дело. Прието е, че след като взискателят е
депозирал молба, с която заявява, че частично оттегля претенцията си за присъждане
на разноски и заявява съгласие за редуцирането им до размер на сумата от 200 лв. само
за образуване на изпълнителното дело, в който смисъл е направеното искане на
длъжника, то в този случай разноските, които следва да се възложат на длъжника,
следва да се намалят до размер на сумата от 200 лв..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител –
постановления за разноски /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално
допустима. Изложените в обратния смисъл доводи на взискателя са неоснователни и
като такива не следа да бъдат уважавани.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място съдът следва да разгледа довода, изложен от длъжника -
жалбоподател, досежно незаконосъобразност на обжалваното постановление от
03.11.2021г. за разноски, който се отнася до допуснато процесуално нарушение от
съдебния изпълнител, като се твърди, че същият се е произнесъл по същество по
отношение на подадена жалба срещу постановление от 03.11.2021г., адресирана до
3
СГС, вместо да я администрира и изпрати на СГС по компетентност. Изложените в
този смисъл аргументи от длъжника – жалбоподател са изцяло неоснователни. В
настоящия случай от данните по изпълнителното дело се констатира, че не е налице
произнасяне на съдебния изпълнител по подадената жалба вх.№03564/23.11.2021г.
срещу постановление от 03.11.2021г. за разноски, адресирана до СГС, която обаче не е
предмет на разглеждане в настоящото производство. В случая съдебният изпълнител
по реда на чл.248 от ГПК е постановил последващо постановление от 25.11.2021г. за
разноски, с което се е произнесъл по молба вх.№03555/23.11.2021г. на взискателя, като
е изменил постановление от 03.11.2021г. за разноски като е намалил възложените в
тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение на сумата от 200 лв. за
образуване на изпълнително дело. Следователно за длъжника-жалбоподател не е
налице интерес да обжалва постановление от 03.11.2021г. за разноски, което е
изменено с последващо постановление от 25.11.2021г. за разноски, с което изцяло е
удовлетворено искането му за редуциране на претендираните от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 200 лв.. Съдебният изпълнител с
издаденото от него постановление от 25.11.2021г. се е съобразил изцяло с разпоредбата
на чл.248 от ГПК, след като взискателят е заявил изрична воля да оттегли частично
искането си за събиране на разноски до размер на сумата от 200 лв.. Атакуваното
постановление от 25.11.2021г. за разноски, с което се изменя постановление от
03.11.2021г. за разноски като се намаляват възложените в тежест на длъжника разноски
за адвокатско възнагржадение на сумата от 200 лв. за образуване на изпълнително дело
е съобразено изцяло с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес,
който се прилага и в изпълнителното производство, съгласно който защитата на
спорното право се дава в рамките, очертани от неговия титуляр – в случая взискателят
с нарочна молба вх.№03555/23.11.2021г. е направил изрично искане за намаляне на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение до размер на сумата от 200 лв.,
в който смисъл е искането на длъжника.
На следващо място неоснователно е твърдението на длъжника, че по
изпълнителното дело липсват доказателства за реално плащане на претендираните от
взискателя разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
14.10.2021г. договореното в полза на адв.В. В. адвокатско възнаграждение в размер на
1000.00 лв. е изцяло платено в брой.
По отношение на заявеното в жалбата, че пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ не е правилно изчислена, настоящият състав не може да се произнесе
доколкото в атакуваните пред настоящата инстанция постановления за разноски, няма
произнасяне на съдебния изпълнител в тази част, предвид на което съдът не би могъл
да упражни контрол за законосъобразност досежно размера на начислена
пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
4
С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 200.00 лв., съгласно обжалваното постановление
от 25.11.2021г. за разноски са изцяло съобразни и съответстват на минималния размер,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./. В случая взискателят не
претендира разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело,
свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г., в който смисъл е негово изрично изявление, обективирано в молба вх.
№03555/23.11.2021г.. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№3845/16.12.2021г., подадена от С. О.,
чрез юрисконсулт П.Т. - длъжник по изпълнително дело №20219230400233 по описа на
ЧСИ Г.Н., с рег.№923 при КЧСИ, с район на действие СГС, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент на чл.437, ал.4, изр.2-ро от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5