Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …. 22.01.2016 година град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Търговищки
окръжен съд
наказателно отделение
На
двадесет и втори януари две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЯНКОВА ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар:М.Т.
Прокурор: Н.Казаков
Като разгледа докладваното от съдия ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ЧНД №9 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано
е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 32.18-193.3/2011ko, постановено
от несъдебен орган Ландрат, Рейнско-бергски окръг, гр.Бергиш Градбах , Германия на 15.02.2013год. и влязло в законна
сила на 05.03.2013год., по отношение на българския гражданин А.И., роден на ***г.
в гр.Попово, живущ ***. Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на
задължение за заплащане на парична сума, в размер на 1500евро за допуснато
административно нарушение и разходи по административното производство в размер
на 78,50 евро, общо в размер на 1578,50 евро.
При направеното запитване в Община
Търговище-отдел ГРАО се установи, че пълните данни за самоличност на лицето са А.А.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***.
В
съдебното заседание прокурорът поддържа искането за признаване на глобата и
съдебните разноски.
Засегнатото
лице И., редовно призован не се явява.
Редовно упълномощеният защитник на лицето -адвокат Русев застъпва становището,
че не следва да бъде признато решението, постановено от несъдебен орган в
Германия, тъй като визираното в него административно нарушение на съставлява
такова по българското законодателство.
Съдът като се запозна с
представените по делото доказателства, съобрази следното:
Удостоверението
издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане
на принципа за взаимното признаване на финансови санкции – издадено въз основа
на Решение Решение № 32.18-193.3/2011ko, постановено
от несъдебен орган Ландрат, Рейнско-бергски окръг, гр.Бергиш Градбах , Германия на 15.02.2013год. и влязло в законна
сила на 05.03.2013год., по отношение на българския гражданин А.И., роден на ***г.
в гр.Попово, живущ *** се отнася за административно нарушение и по българското
законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Това административно нарушение
се отнася за нарушение извършено на територията на издаващата държава и не
попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е
пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови
санкции. Същото е преведено на български език. Не са събрани доказателства, че
срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или
привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението
недопустимо. Засегнатото лице не
представи доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени
във връзка с решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не
се отнася за решение на български съд.
Съдът
констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложените финансови санкции се изразяват в
налагане на задължение за заплащане на парична сума, в размер на 1500евро за
допуснато административно нарушение и разходи по административното производство
в размер на 78,50 евро, общо в размер на 1578,50 евро.
Решението
се отнася за деяние, както се посочи по- горе, което съставлява административно
нарушение на трудовото законодателство и според българското законодателство –лицето
А., като носещ лично отговорност съдружник на фирма „Елвира Бау,
гр.Бон, извършило административно нарушение- възлагане на работа на
самостоятелно заети лица, като подприемачи, с цел
изпълнение на занаятчийски дейности, без същите да имат право на това,
нарушение по чл.412а от КТ.В този смисъл е неоснователно и възражението на
защитата.
Решението
е постановено срещу засегнатото лице А.И., което към момента на извършване на
административното нарушение е било пълнолетно, носи административно-наказателна
отговорност и подлежи на административно-наказателно преследване за
административните нарушения, които обосновават решението. Видно от
представеното Удостоверение се касае за писмено производство, без провеждане на
съдебно заседание.Решението е влязло в законна сила на 05.03.2013год., по отношение на българския гражданин А.И.. Наложените
финансови санкции се изразяват в налагане на задължение за заплащане на парична
сума, в размер на 1500евро за допуснато административно нарушение и разходи по
административното производство в размер на 78,50 евро, общо в размер на 1578,50
евро.
Официалния
курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от
31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс
на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона
за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от
05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон
считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева
се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е
1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 303,50 евро ( глоба и
разноски ) по официалния фиксиран курс на БНБ е 3 087,27 лева.
Нарушението което е извършил И.
е: че като носещ лично отговорност съдружник на фирма „Елвира Бау, гр.Бон, извършил административно нарушение- възлагане
на работа на самостоятелно заети лица, като подприемачи,
с цел изпълнение на занаятчийски дейности, без същите да имат право на това. На
13 и 14.12.2011г.са били проверявани
строителни обекти и на обект „Луци-Каленборн-щтрасе“17-19
в гр.Бергиш Гладбах са били
заварени самостоятелно заетите лица: Аугустин Коман, Стефан Коман, Игнат Костин, Юмер Салиев, Юмер Ахмедов, Михай
Коман и Сабри Мустафов при извършване на груби
строителни работи. Нито един от тях не е бил вписан като зидар-бетоностроител
при Занаятчийската камара в гр.Коьолн и не е имал
право самостоятелно да изпълнява зидарски и бетоностроителни
дейности. Спрямо тези лица са наложени парични глоби, които са влезли в законна
сила. С това лицето И. е извършил административно нарушение по чл.8,ал.1 №2 от
закона за борба с работата на черно и нелегалната заетост. Съгласно чл.99-112
от ТЗ командитното дружество се
образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност
под обща фирма, като съдружниците са солидарно и
неограничено отговорни за задълженията на дружеството. В този смисъл и
наказаното лице носи самостоятелно отговорност за нарушения на трудовото
законодателство на издаващата държава. Изрично в удостоверението е записано,
че наказаното лице е „ лично носещ
отговорност съдружник на фирма „Елвира Бау“КТ“.
Независимо, че конкретната дейност, възложена от наказаното лице на
подизпълнители, а именно зидар/бетоностроител не
попада към лицензионния режим в България и не е необходима специална
регистрация, същото съставлява нарушение на трудовите правила, което се
санкционира от нормата на чл. 412а,т.2 от КТ.
От така представените
доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря
на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване
и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй
като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи
по-горе. Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и
изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА Решение № 32.18-193.3/2011ko,
постановено от несъдебен орган Ландрат, Рейнско-бергски окръг, гр.Бергиш Градбах , Германия на 15.02.2013год. и влязло в законна
сила на 05.03.2013год., по отношение на българския гражданин А.А.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***. Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на
задължение за заплащане на парична сума, в размер на 1500евро за допуснато
административно нарушение и разходи по административното производство в размер
на 78,50 евро, общо в размер на 1578,50 евро. равностойни на 3 087,27 лева
( три хиляди осемдесет и седем лева и
двадесет и седем стотинки/ по курс на Българската народна банка към датата на
влизането на решението в сила 05.03.2013г. год., затова, че като
носещ лично отговорност съдружник на фирма „Елвира Бау,
гр.Бон, И. извършил административно нарушение- възлагане на работа на
самостоятелно заети лица, като подприемачи, с цел
изпълнение на занаятчийски дейности, без същите да имат право на това- нарушение
на правните разпоредби на по чл.8,ал.1 №2 от Закона за борба с работата на
черно и нелегалната заетост.
ПРЕПИС от настоящото решение да се
изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за
Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението, Националната агенция за приходите незабавно да
уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава.
Да
се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава несъдебен орган Ландрат, Рейнско-бергски окръг, гр.Бергиш Градбах , Германия, като
копие от Уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването
съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от
ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.