РЕШЕНИЕ
№
394
гр.
Враца, 17.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 24.10.2023г. /двадесет и четвърти октомври две
хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАНД № 482 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Директора
на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Берковица против Решение № 59 от 08.06.2023
г., постановено по АНД № 110 по описа на
Районен съд – Мездра за 2023 г., с което е отменено, като незаконосъобразно, издаденото от него Наказателно постановление № 253/16.03.2023 г. С
последното, на Х.Ц.Й. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три/
години, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, за нарушение на чл. 84, ал. 1 пр. 1, вр. с чл. 23, ал. 1,
вр. с чл. 23а ал. 1, т. 1 от Закона за лова и опазване на
дивеча (ЗЛОД).
В касационната жалба са изложени
доводи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2, вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Иска се отмяната му и потвърждаване на
НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, представлява се от гл. юрисконсулт И.М., която поддържа жалбата.
Ответникът Х.Ц.Й. ***,
редовно призован не се явява и не се представлява. Чрез процесуалният си
представител адв. С.Г. ангажира отговор за неоснователност на жалбата.
Участващият в касационното
производство прокурор от Окръжна прокуратура – Враца, дава заключение, че
касационната жалба е допустима, а също така и основателна. Моли съда да уважи
касационната жалба, а решението на районния съд, като незаконосъобразно и
неправилно, следва да се отмени, съответно се потвърди издаденото НП.
По делото не са представени нови
писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Настоящият касационен състав, като взе
предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди
посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна, субект на правото на оспорване, в
съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
С обжалваното
решение е отменено Наказателно постановление № 253/16.03.2023 г., издадено от Директора на РДГ -
Берковица, с което за извършено административно нарушение на чл. 84, ал. 1 пр. 1, вр. с чл. 23, ал. 1,
вр. с чл. 23а ал. 1, т. 1 от ЗЛОД, на Х.Ц.Й. ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право на ловуване
за срок от 3 /три/ години, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД.
Санкциите са наложени за
това, че на 29.01.2023 година, в териториалния обхват на РДГ – Берковица –
община Мездра, землището на с. Руска Бела, горска територия извън населено
място, в качеството си на лице, с придобито право да ловува, извършва ловуване,
като участва в групов лов на хищници, вписан в т. 14 на Разрешително за групов
лов Серия СЗ № 072572/11.01.2023 г., без да притежава редовно заверен билет за
лов за 2023 г., без да е убил или уловил дивеч.
За са постанови оспореното
решение районният съд, след възприемане изцяло на отразената в АУАН и НП
фактическа обстановка, въз основа на показанията на свидетелите, разпитани в
хода на съдебното следствие, както и въз основа на приобщените по делото
писмени доказателства, в резултат на извършената служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания акт, съобразявайки доводите на страните,
констатира допуснати съществени процесуални нарушения на административно -
наказателната процедура, опорочаващи законосъобразността на обжалвания
административен акт и обосноваващи отмяната му на такова основание.
Прието е в решението, че
при съставяне на процесния АУАН и издаване на НП не са спазени установените към
съдържанието им изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Никъде в обстоятелствената част на
АУАН, респективно НП не е отразено в какво се изразява упражняване правото на
лов от страна на жалбоподателя, т. е вмененото обвинение е непълно, неточно и
неясно и води до накърняване правото на защита на нарушителя да узнае в какво
точно е обвинен и на база какви доказателства. Първоинстанционният
съд е счел също, че липсва съответствие между посочената правна
квалификация и изложените обстоятелства по нарушението.
Настоящата инстанция счита, че
решението е неправилно, поради което следва да го отмени и решавайки делото по
същество, да потвърди НП.
При издаване на наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
посочени в чл. 52 - 58 от Закона за административните
нарушения и наказания.
Посочено е точното време и място на извършеното нарушение, подробно е описана
фактическата обстановка.
Касационният състав намира преценката
на РС – Мездра за неправилна и в противоречие с доказателствата по делото.
По доводите в жалбата –
пределите на дължимата съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН касационна проверка:
Основателно е оплакването
на касатора за неправилни изводи на решаващия първоинстанционен състав
касателно допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на процесното наказателно постановление.
Обстоятелствено предявено
с АУАН на наказаното лице, настоящ ответник, впоследствие възприето и от
наказващия орган е, че на 29.01.2023 година, на посоченото място – извън
населено място, в качеството му на лице, придобило право да ловува, извършва
ловуване, като участник в групов лов на хищници.
Наложено на ответника по
касация е административното наказание, предвидено в санкционната разпоредба на чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЛОД, съгласно която, се
наказва с налагане на „глоба“ в размери от 50 до 400 лева, който без да е убил
или уловил дивеч, ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов.
Следва да се приеме, че
съобразно формулировката си, диспозицията на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД има т. нар. мълчаливо
препращащ състав, при който признаците, дадени в административно- наказателната
правна норма се допълват и специфицират чрез признаци, съдържащи се в друг
материалноправен текст от същия закон – що се отнася до понятието ловуване, както и до осъществяването
правото на ловуване.
Така съгласно чл. 21 от ЗЛОД правото на лов включва
право на ловуване и придобиване на дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти,
както и задължение за опазване на дивеча. Според чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, правото на ловуване се
упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за
съответната година, както и разрешително за лов. Съответно съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, за провеждане на лов се
издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за
прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа,
одобрена от Министерския съвет.
Ловуване, съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД е включително престой или
движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие, независимо дали е заредено или не. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 16
от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗЛОД „право на ловуване“ е правото да се
убива, улавя или преследва и наранява дивеч, да се взема, пренася, превозва
намерен, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него, да се събират
яйца от птици – обект на лов, както и правото да се престоява или да се
осъществява движение на лица извън населените места с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.
Без съмнение цитираните
разпоредби не са част от посочените за нарушени законови разпоредби нито в
АУАН, нито в НП, с изключение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. Без съмнение
признаците на състава на мълчаливо препращащата правна норма на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, следва да се съобразят и
с признаците, съдържащи се във визираните други материалноправни норми, но не
съществува изискване това непременно да стане чрез цифрово препращане.
Достатъчно е такова препращане да се извърши чрез описване на признаците,
съставляващи елементите на съставите, описани в нормите, към които се препраща.
Т. е. чрез включването в състава на нарушението на тези признаци при описанието
му в АУАН и НП, каквото в случая е сторено. Независимо, че в АУАН и НП не са
посочени всички цитираните по-горе разпоредби, регламентиращи осъществяването
на правото на лов и понятието за ловуване, в двата акта са описани изчерпателно
и конкретно елементите от фактическия състав на нормите, към които се препраща
в приложената санкционна разпоредба. Описано е извършеното от ответника по
касация и наказано лице, а именно: че в качеството му на лице, придобило право
да ловува, ловува без да притежава притежаващо редовен билет. С това на
привлеченото към административно - наказателна отговорност лице са предявени
всички елементи от състава на процесното нарушение, поради което не е
ограничено правото му на защита, тъй като същото не е лишено от правото да
узнае фактите, срещу които следва да реализира гарантираното му от процесуалния
закон право на защита. Съответно не е препятствано и правото на нарушителя, във
всеки етап на производството да прави възражения и да представя доказателства.
Поради изложеното, извода на РС – Мездра, че вмененото обвинение е непълно, неточно и неясно и води до
накърняване правото на защита на нарушителя да узнае в какво точно е обвинен и
на база какви доказателства е неправилен.
Безспорно е установено по делото, че лицето не притежава редовно заверен
билет за лов за 2023 г., какъвто се
изисква съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 23а, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД, като доказателства в обратна насока не са
представени по делото.
Това от своя страна налага извода, че към момента
на деянието Й. не разполага с право на лов, което се упражнява само при наличие
на предпоставките визирани в чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД. С оглед на изложеното следва да се приеме, че е налице
и субективният елемент от състава на нарушението.
Независимо от липсата на мотиви в тази насока,
настоящият състав намира НП за съобразено с критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, наказанието за нарушението е определено в среден
размер, далеч под максимума на предвидената в закона санкция от 400 лева.
По отношение на
административно наказание „лишаване от право“, наложено на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД:
При безспорната
установеност и доказаност на извършеното от ответника по касация нарушение по чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЛОД, липсва законова
възможност, както да бъде отменено НП в частта, с която е наложено кумулативно
предвиденото в чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД административно наказание
„лишаване от право“ на ловуване, така и да бъде намален неговият фиксиран от
законодателя срок от три години.
Изложеното обосновава
отмяна на решението на районния съд поради наличие на касационното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се
прецениха доводите в жалбата, и решаване на делото по същество посредством
потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото
претенцията за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение
в полза на касатора за двете съдебни инстанции се явява основателна. Такива
следва да бъдат присъдени на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, като съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата
и правна сложност на делото, размерът им се определя общо на 160 (сто и
шестдесет) лева – по 80 (осемдесет) лева за всяка от двете съдебни инстанции.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Враца
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 59 от
08.06.2023 г., постановено по АНД № 110 по описа на Районен съд – Мездра за 2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 253/16.03.2023 г.,
издадено от Директора на РДГ - Берковица, с което за извършено административно
нарушение на чл. 84, ал. 1 пр. 1, вр. с чл. 23, ал. 1,
вр. с чл. 23а ал. 1, т. 1 от ЗЛОД, на Х.Ц.Й. ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право на ловуване
за срок от 3 /три/ години, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД.
ОСЪЖДА Х.Ц.Й. *** ДА ЗАПЛАТИ на Регионална
дирекция по горите – Берковица, съдебни разноски в размер на 160,00 лева (сто и
шестдесет лева), представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.