№ 670
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20221100500652 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20144607 от 23.06.2021 г., постановено по ГД № 13722 по описа за 2020
г. на Софийски районен съд (СРС), ІI ГО, 57 състав, Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – София е осъдена да заплати на В. А. С. на основание по чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата в размер
1307,85 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода от 09.03.2017
г. до 09.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1307,85 лв., считано от
12.03.2020 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в
размер на 175,06 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
от 1307,85 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 09.03.2020 г. С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими от ответника съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението на СРС е обжалвано изцяло от ответника ОД на МВР – София.
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е положил 182 часа извънреден
труд, който не е заплатен, както и че в исковия период и по отношение на държавните
служители от МВР не е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Според жалбоподателя, приложима е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
1
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи
(наричана за краткост в настоящото изложение Наредба № 8121з-776). Твърди се, че по
делото не е установено ищецът да е положил извънреден труд в исковия период. Сочи се, че
от възприетото от първата инстанция следва, че ищецът би получил възнаграждение за 8-
часова смяна за реално отработени 7 часа. Жалбоподателят посочва, че не е ясно на какво
основание СРС е приел коефициент със стойност от 1,143. Ето защо отправя искане до СГС
като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго вместо него, с което исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна В. А. С..
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално
легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде
и правна квалификация на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във
въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
За да уважи исковете СРС е приел, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, поради което трябва
субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Изложил е мотиви, че трансформацията на нощния труд в дневен е била
предвидена в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отм. с Наредба № 8121з-
592 от 25.05.2015 г. Съгласно нея, при сумирано отчитане на отработеното време общият
2
брой часове положен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Тази Наредба е отменена, като в следващите два подзаконови нормативни акта – Наредба №
8121з-592 (обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г.) и Наредба № 8121з-779 (обн. ДВ бр. 60 от
02.08.2016 г.) липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
С оглед това съдът е приел, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, като в противен случай
държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение.
Според заключението на назначена по делото пред първата инстанция ССчЕ ищецът е
положил общо 1276 часа нощен труд, за което му се дължат общо 430,50 лв. Посочената
сума е изцяло заплатена от ответника на ищеца. След преизчисляването на отработените
часове нощен труд – 1276 часа, в дневни по коефициент 1,143 се получават общо 1458 часа.
Налице са новосформирани 182 ч., които представляват извънреден труд на стойност
1307,85 лв. Посочената сума не е заплатена от ответника на ищеца.
Прието е, че стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд,
получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за
периода 09.03.2017 г. до 09.03.2020 г. е в размер на 1307,85 лв. за 182 часа, като е уважил
същият в пълен размер при съобразяване допуснатото изменение на исковете, чрез
намаляване размерите съобразно подадената и докладвана молба на ищеца от 12.03.2020 г.
При тези изводи, СРС е приел, че главния иск следва да се уважи до пълния предявен
размер 1307,85 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му 12.03.2020 г.
По предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът е приел, че акцесорната претенция за
обезщетение за забава е основателна за периода 01.07.2017 г. до 09.03.2020 г., чийто размер
според ССчЕ възлиза на сумата 175,06 лв.
Решението на СРС е неправилно.
Според чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Според чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени –
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени
държавни служители в интервала от 22,00 до 6,00 часа, е нощен.
Нормата на чл. 187 от ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР
въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и
през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 от КТ, според който нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е
35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР на
3
служителите от МВР.
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със
знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР
ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и
280 часа годишно, а разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР указват как следва да
бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 от ЗМВР,
според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със
заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон – за служителите, работещи
на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 % увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 6 от ЗМВР).
В нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра
на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време (така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС,
III ГО). Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06,00 ч.
за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния
период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (обн. ДВ 59/29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните
работи (обн. ДВ 60/02.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). В чл. 3, ал. 3 и на двете наредби е
указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22,00 ч. до 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което
съответства на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в
съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в
която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. В т. 5 от същата заповед е
посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се
изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5
4
към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно
време от 8 часа, не се явява извънреден труд и за това следва да се заплаща като нощен по
определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не могат да
се споделят мотивите на СРС, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него
наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на
подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №
4/17.01.2007 г. (НСОР3) за преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.
Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален
закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8
часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване.
Според Решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г. на ВКС, IV ГО при
работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита
по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1,143.
В исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-
НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на
орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство, когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ),
съотношението е 8ч./7ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ.
Следователно, в конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с
коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат
на положен извънреден труд. Искът за заплащане на сумата 1307,85 лв. възнаграждение за
положен извънреден труд от разлика между отработените часове нощен труд и
превръщането им в дневен труд за периода от 09.03.2017 г. до 09.03.2020 г. е неоснователен.
Поради неоснователност на иска за главната претенция, като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и искът за акцесорното вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение следва да
5
бъде отменено като неправилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК право на разноски
има единствено въззиваемият ответник. Последният претендира и доказва разноски в размер
на 51,15 лв. за държавна такса във въззивното производство. Съгласно разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ въззивният съд определя
юрисконсултско възнаграждение за ответника в общ размер на 200,00 лв. – по 100,00 лв. за
всяка от двете инстанции. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски в общ размер на 251,15 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 3 от ГПК, тъй като цената на иска е в размер под 5000,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20144607 от 23.06.2021 г., постановено по ГД № 13722
по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ІI ГО, 57 състав, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В. А. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж. к. „******* срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – София, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, искове с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1307,85 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен труд, за периода от 09.03.2017 г. до 09.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1307,85 лв., считано от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата в
размер на 175,06 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата
от 1307,85 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 09.03.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – София, ЕИК ******* да заплати на В. А. С., ЕГН
********** сумата от 251,15 лв., представляваща разноски за първоинстанционното и
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7