Решение по дело №68/2023 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 53
Дата: 6 юни 2023 г. (в сила от 6 юни 2023 г.)
Съдия: Емилия Дишева
Дело: 20234220100068
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Дряново, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20234220100068 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба от М. П. Б. от с. ***, ул. „***“ № ***, чрез пълномощник адв. Р.
И., съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, против „Вагонен завод – Интерком“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. *** № ***,
представлявано от В. К. Д., се излага, че ищцата работела в ответното дружество на
длъжност „***“. Със заповед № 95 от 29.08.2022 г. трудовото правоотношение било
прекратено, като на ищцата не били изплатени заплати за м. април и м. май 2022 г. и
обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г.
Ответникът дължал следните суми: за заплати за м. април 2022 г. в размер на
576,00 лв. и за м. май 2022 г. в размер на 520,00 лв. или общо 1096 лв., както и 329,16
лв. - обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г.
Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
следните суми: 1096 лв. - трудово възнаграждение за м. април и м. май 2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане; 92,03 лв. - мораторна лихва върху дължимото трудово
възнаграждение за периода от 01.05.2022 г. до 13.03.2023 г.; 329,16 лв. - обезщетение за
12 дни неизползван годишен отпуск за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 18,01 лв. -
мораторна лихва върху дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за периода от
29.08.2022 г. до 13.03.2023 г. Претендира се да бъде присъдено адвокатско
1
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се явява в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание на 30.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца адв.
Р. И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.
Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 30.05.2023 г. е
приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се
разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото доказателства, съдът счита предявените искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за вероятно основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1096,00 лв. -
неизплатени трудови възнаграждения за м. април и м. май 2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2023 г. до
окончателното изплащане; сумата от 92,03 лв. - мораторна лихва върху върху
неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.05.2022 г. до 13.03.2023 г.;
сумата от 329,16 лв. – обезщетение за 12 дни неизползван годишен отпуск за 2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.03.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 18,01 лв. - мораторна лихва
върху дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за периода от 29.08.2022 г. до
13.03.2023 г.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху
2
уважените искове общо в размер на 150,00 лв.
В проведеното на 30.05.2023 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за
присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
което се установява и от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 13.03.2023 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно
ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете. В случая са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ и чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, които са уважени изцяло, поради което ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. от АК гр. Габрово, оказал
безплатна адвокатска помощ на ищеца, възнаграждение общо в размер от 1209,60 лв.,
изчислено по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно материалния интерес, поотделно за всеки от предявените
обективно съединени искове в минимален размер съобразно цената на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. Б., с ЕГН **********, от с. ***, ул. „***“ № ***,
съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, следните суми: СУМАТА от 1096,00 лв.
(хиляда деветдесет и шест лева), представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за м. април 2022 г. и м. май 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.03.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2
КТ; СУМАТА от 92,03 лв. (деветдесет и два лева и три стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 01.05.2022 г. до 13.03.2023 г. върху
неизплатените трудови възнаграждения, на основание чл. 86 ЗЗД; СУМАТА от 329,16
лв. (триста двадесет и девет лева и шестнадесет стотинки), представляваща
обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2023 г. до
3
окончателното изплащане, на основание чл. 224 ал. 1 КТ и СУМАТА от 18,01 лв.
(осемнадесет лева и една стотинка), представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 29.08.2022 г. до 13.03.2023 г. върху дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1
КТ, на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на
кантора гр. Дряново, ул. “***” № ***, СУМАТА от 1209,60 лв. (хиляда двеста и девет
лева и шестдесет стотинки), на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2
от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 150,00 лв. (сто
и петдесет лева), представляваща държавна такса върху уважените искове, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4