№ 27
гр. Брезник, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20241710100343 по описа за 2024 година
По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът И. М. К., с ЕГН:
**********, със съдебен адрес: ***********, партер, е предявила отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет. 2, с която се иска да се признае за установено, че ищецът не
дължи по отношение на ответника следните задължения, установени със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.01.2012 г. по ч. гр. дело №
5612 по описа на PC – Перник за 2011 г., а именно: сума в размер на 4228.40
лв. – главница по договор за паричен кредит № PLUS-01295611/18.11.2008 г.,
сумата от 971.38 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.06.2009 г. –
30.11.2010 г., сумата от 976.38 лв. – мораторна лихва за забава за периода
30.07.2009 г. – 02.09.2011 г., както и сумата от 123.53 лв. – държавна такса и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е подал отговор, в който
се заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. В отговора се
твърди, че с Решение № 174/27.11.2023 г. постановено по гр.д. № 258 по описа
на PC Брезник за 2023 г., потвърдено с Решение № 123 от 19.04.2024 г. по
в.гр.д. № 82 по описа на ОС Перник за 2024 г., със сила на пресъдено нещо е
установено, че процесиите вземания не са погасени по давност.
Районен съд Брезник, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, вр. чл. 439 от ГПК.
С влязло в сила Решение № 174/27.11.2023 г. постановено по гр.д. № 258
по описа на PC Брезник за 2023 г., потвърдено с Решение № 123 от 19.04.2024
1
г. по в.гр.д. № 82 по описа на ОС Перник за 2024 г. е отхвърлен като
неоснователен предявеният от И. М. К., с ЕГН: ********** и адрес с.
Кошарево, общ. Брезник, на основание чл. 439 от ГПК иск, за признаване за
установено, че ищцата не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с
ЕИК: ********* и адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, № 21, Бизнес
център „Люлин“ № 6, ет. 2, в качеството му на частен правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по договор за продажба и прехвърляне на
вземания, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, сумите: главница в размер на 4228.40 лв., договорна лихва в
размер на 971.94 лв. за периода от 30.06.2009 г. до 30.11.2010 г., 976.38 лв. –
мораторна лихва за периода от 30.07.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 4228.40 лв., считано от 21.09.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 123.53 лв. –
платена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за което
вземане е издаден изпълнителен лист от 13.01.2012 г. по ЧГД № 5612 по описа
на Районен съд Перник за 2011 г. и е образувано изпълнително дело № 1236
по описа на ЧСИ А. В. за 2017 г., с район на действие – Окръжен съд Перник.
Видно от изложеното в исковата молба и съпоставено с диспозитива на
посоченото по-горе Решение се установява, че между страните по настоящото
дело, за въведения от ищцата предмет на спора (признаване за установено, че
ищецът не дължи по отношение на ответника конкретно посочени суми) и на
същото основание има влязъл в сила съдебен акт.
Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за
съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК,
съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията
между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът,
към който настъпват тези действия на решението е приключването на
съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от
ГПК, страната има възможност да предяви нов иск само на основание на
факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново
фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите
между страните правни отношения.
В конкретния казус съдебното дирене по гр. дело № 258 по описа на PC
Брезник за 2023 г. е приключило на 25.10.2023 г.
От приложеното като доказателство по делото копие от изп. д. № 5246 по
описа на ЧСИ Галин Костов за 2023 г. се установява, че след 25.10.2023 г. не
искани и не са извършвани изпълнителни действия. От изпълнителното дело
се установява, че последните изпълнителни действия, които прекъсват
давността са молба от кредитора, ответник в настоящото производство -
„Кредит Инкасо Инвестмътс БГ“ ЕАД от 27.01.2023 г. и наложения въз основа
на тази молба Разпореждане от 01.02.2023 г. Запор на банкови сметки на името
на И. М. К., в банка „ОББ“ АД.
При съобразяване на датата на последното действие, годно да прекъсне
давността, а именно 01.02.2023 г., когато ЧСИ А. В. е наложила „Запор“ на
банкови сметки на името на И. М. К., в банка „ОББ“ АД, датата на
приключване на съдебното дирене по гр. дело № 258 по описа на PC Брезник
за 2023 г. – 25.10.2023 г., както към датата на подаване на исковата молба –
19.09.2024 г., така и към датата на приключване на съдебното дирене по
2
настоящото дело – 13.02.2025 г., не е изтекъл петгодишният давностен срок.
Въз основа на гореизложеното следва извод, че 5 годишния давностен срок
за вземанията не е изтекъл, поради което предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските. С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски по
делото. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, в
размер на 440 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретния размер на юрисконсултско
възнаграждение по всеки спор се определя от съда. В случая казусът, не се
отличава с особена фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че
присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ не би
било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на
делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 130 лв.
По изложените съображения Районен съд Брезник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от И. М. К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***********,
партер, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, № 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, с който се иска да се признае за установено, че
ищецът не дължи по отношение на ответника задължения, установени със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.01.2012 г. по ч. гр. дело №
5612 по описа на PC – Перник за 2011 г., а именно: сума в размер на 4228.40
лв. – главница по договор за паричен кредит № PLUS-01295611/18.11.2008 г.,
сумата от 971.38 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.06.2009 г. –
30.11.2010 г., сумата от 976.38 лв. – мораторна лихва за забава за периода
30.07.2009 г. – 02.09.2011 г., както и сумата от 123.53 лв. – държавна такса и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. М. К., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***********,
партер да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“, № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 сумата от 130 лв. (сто и
тридесет лева) направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
3