Р Е Ш Е Н И Е
№ 3714
/ 05.08.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание,
проведено на 10.07.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар
АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 17075
по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищецът П.Н.Г. ЕГН **********, с адрес *** срещу
ответника
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ"-МВР, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.„ *** " № ,1 съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове, които
след изменение на основание чл.214, ал.1, пр.3-то от ГПК, допуснато с
протоколно определение от с.з., проведено на 10.07.2020г., са както следва:
-
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1292,24лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 193 часа, за
периода от 21.10.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението;
-
с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 204,21лв.,
представляваща сбор от дължимата върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до 31.03.2019г. извънреден труд мораторна лихва, за периода, считано от 01.01.2017г. до 21.10.2019г.
Претендират се
направените по делото разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът излага, че
през периода от 21.10.2016г. до
31.03.2019г. е полагал труд на длъжност „ст.полицай." в Зонално
жандармерийско- управление -Варна, към Дирекция „Жандармерия" при Главна
дирекция „Национална полиция",гр.София. Съгласно Закона за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/, ищецът е със статут на държавен служител. Същата
е на структурно подчинение към Главна дирекция "Национална полиция"
при МВР, гр.София. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/
ищецът е със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява
директорът на ОДМВР- Варна, по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед
81213-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в
Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период
ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Ищецът излага, че
за процесния период е положил нощен труд, които
часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Твърди, че за процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата
Наредба, въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба №8121з-407/11.08.2014г. е останал
неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови
разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни
доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, т.е коефициент 1.143.
Ищецът излага, че в
процесния период е положил положил общо 200,62
часа извънреден труд, подробно описан
в депозираната искова молба, който преизчислен към дневен води до
извънреден труд , който следва да бъде заплатен от ответника и възлиза в размер
на исковата сума.
С оглед на горното
се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи
предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответната страна ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ "НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ"-МВР, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***" № 1,
в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирала отговор
на исковата молба , в което се
оспорва предявения иск по основание и размер.
Ответникът
не оспорва обстоятелството, че ищецът през процесния
период е заемал посочената в исковата молба длъжност.
По отношение на основателността на иска.Счита
исковите претенции, за неоснователни по следните съображения:
Предмет на спора, е въпроса, следва
ли положения от ищецът нощен труд за процесния период
да се преизчислява като дневен.
Нормативните актове, регламентиращи
разпределянето на работното време, отчитането и компенсирането му са действали
в следната последователност:
Наредба № 8121з-407/11 август 2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи - отм. с Наредба № 8121з-592/25 май 2015
г., в сила от ДВ, бр. 40/2015 г., в сила от 01.04.2015 г.
Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 40
от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение №8585 от 11 юли 2016 г.
по административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 59/2016 г., в сила
от 29.07.2016 г.
Наредба № 8121з-407/11 август
2014г., след отмяната на Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г. - от 29.07.2016г.
(отмяната с решение на ВАС) до 02.08.2016г. (влизането в сила на сега
действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г.).
Наредба №
8121з-776/29 юли 2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016
г., в сила от 02.08.2016 г.).
Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00ч, за полагане на
труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности, обн. ДВ бр. 67 от
14.08.2014 г., в сила от същата дата.
От
посочените наредби, единствено в разпоредбата на чл.31 , ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11 август 2014 г. е предвидено при сумирано отчитане на отработеното
време общия брой часове положен труд между 22,00 ч и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период.
В другите
наредби е предвидено при отчитане на часове нощен труд, техния брой да се
посочва само в цяло число.
В тази
връзка, според ответникът, ищецът навежда неоснователен довод, че е налице
празнота в уредбата и следва да се приложи по аналогия Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр.
9/2007 г., в сила от 01.07.2007 г.) За да е приложим този тълкувателен способ,
е необходимо даден въпрос в относимия нормативен акт
да не уреден. В конкретия случай това определено не е
така.
За нощния
труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3
от ЗМВР, не би следвало да се прилага субсидиарно
посочената разпоредба на чл. 9 от тази наредба. За нейното
приложение е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1. подневно отчитане на работното време 2. работа на смени 3.
продължителност на нощно работно
време по-малка от
продължителността на дневното
4. Трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. От посочените
предпоставки две не са налице: по точки 3 и 4, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне
на трудовото възнаграждение по КТ.
Излага, че по отношение на нощния
труд има богата уредба в ЗМВР (чл.179, чл. 181, ал. 3, чл. 187, ал. 3 и др.) и
редица подозаконови нормативни актове, а конкретно в
Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. на нощния труд е отделен цял раздел. Това,
че нормите не са идентични при сравнение с други нормативни актове, уреждащи
същия въпрос не означава, че е налице празнота.
Сочи, че следва да се има предвид,
че ЗМВР е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи
трудовите/служебните правоотношения на служителите и предвижда издаването на
наредба от министъра на вътрешните работи за определяне на ред за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00ч, за полагане на труд на официални
празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни
дейности.
В този смисъл Наредба за структурата
и организацията на работната заплата е
неприложима, тъй като за служителите на МВР е издаден акт, по силата на
законовата делегация и не е налице липса на уредба. От друга страна ЗМВР не
препраща към разпоредбите на Кодекса на труда и подзаконовите актове за
прилагането му по отношение на нощния труд.
Сочената за приложима от ищеца
наредба е издадена на основание чл. 244, т. 2 , чл. 261 от Кодекса на труда и §
121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001г.).
Вследствие
на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата претенция, като
неоснователна и недоказана.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало
служебно правоотношение в процесния период, по което
ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния
период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от заключението на
вещото лице и представените от страните писмени доказателства.
Спорно
между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за
положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло
на ищеца, както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със
съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в
предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период са
били положени от ищеца реално общо 1555 часа нощен труд. Който, ако съобразно
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, бъде преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 1556,77
часа за периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от още 193 часа, заплащането на който, ако се приеме от съда за правно
дължим, следва да е в размер на 1292,24лв. Лихвата за забава върху така
изчислената сума за процесния период на начисляване е
в размер на 204,21лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение за
положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения
е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към
спора, касаещ нощния труд полаган от служителите в
МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. издадена от министъра на вътрешните
работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3 от наредбата „При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ,
бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019
г. по адм. д. №8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/
липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в
периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до
02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ,
бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана
би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9,
ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания нощен труд, но
не изключва възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3,
изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните
работи, в която изрично е предвидено преизчислението
на часовете положен нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по
своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
Ответникът не е изплатил дължимото на ищеца възнаграждение
за извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение за забава, като сборът
на дължимите обезщетения за забава за всяка забавно плащане на дължимо
възнаграждение за извънреден труд се установява от заключението на вещото лице.
По разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400,00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
на сонование чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС разноски за
държавна такса от 101,69 лева и 170,00 лева депозит за вещо лице, или общо
разноски в размер от 271,69 лева.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "НАЦИОНАЛНА
ПОЛИЦИЯ"-МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***"
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Г. ЕГН **********, с адрес ***, следните
суми, а именно: сумата от 1292,24лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 193 часа, за
периода от 21.10.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 204,21лв.,
представляваща сбор от дължимата върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 21.10.2016г. до 31.03.2019г. извънреден труд мораторна лихва, за периода, считано от 01.01.2017г. до 21.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "НАЦИОНАЛНА
ПОЛИЦИЯ"-МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„***"
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Г. ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 400,00лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Присъдените в полза на ищеца
суми могат да бъдат заплатени от ответника на посочената в исковата молба
банкова сметка *** „Райфайзен Банк
(България)“ ЕАД: IBAN ***, BIC:
***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПКу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ"-МВР, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***" № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд сумата от 271,69лв.,
представляваща дължима държавна такса за производството по делото и депозит за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалбау пред Варненски окръжен съду в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: