№ 273
гр. ЛЕВСКИ, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20224410100490 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления, вр. чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Министъра на
правосъдието, с адрес за призоваване: гр. ***
срещу В. Д. Ф., ЕГН**********, с адрес за призоваване Затвора -
Белене.
В исковата молба се твърди, че с присъда № 14/10.07.2019 г.,
постановена по НОХД № 328/2016 г. по описа на Окръжен съд - Разград,
ответникът В. Д. Ф. е признат за виновен в престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2,
вр. с чл. 198, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), извършено на 25/26.12.2014
г., с пострадало лице Н.Р.Д.. Присъдата е влязла в сила на 12.07.2021 г.
Твърди се, че с приемането на Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления, е регламентирана възможността
за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от
престъпления български граждани или граждани на държави – членки на
Европейския съюз.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗПФКПП при
условията и по реда на този закон, подпомагане могат да получат пострадали,
претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ
характер, а финансова компенсация – пострадали, претърпели имуществени
вреди, а според ал.2 от същия текст, когато пострадалият е починал в резултат
на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация
1
преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се е
намирал във фактическо съжителство.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 3, ал.3 от ЗПФКПП.
В исковата молба се сочи, че на основание чл. 20, ал.1 от ЗПФКПП за
осъществяване и координиране на дейностите по закона, към министъра на
правосъдието е създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления.
Твърди се, че през 2022г. в НСПКПП са постъпили молби с рег. №98-
00-2/13.01.2022г. от Г.Н.Д. и рег. № №98-00-3/13.01.2022г. от П.Г.Д.– и двете
наследници на починалия в следствие на престъпление Н.Р.Д..
Молбите обективирали искане да им бъде предоставена финансова
компенсация на основание ЗПФКПП. С решение №4/2022г., НСПКПП на
основание чл. 3, ал.2 и ал.3, чл. 12, ал.2, чл. 13, ал.1, чл. 14, ал.1, т.3 от
ЗПФКПП разрешава предоставянето на финансова компенсация в общ
размер на 4 452,20 лв., представляваща финансова компенсация за Г.Н.Д. и
П.Г.Д.– наследници на починалия вследствие на престъпление Н.Р.Д..
На 27.06.2022г. от страна на Министерство на правосъдието на
молителите била изплатена сума в общ размер на 4 452,20 лв. с бюджетно
платежно нареждане №Е02186/27.06.2022г. и бюджетно платежно нареждане
№Е02187/27.06.2022г.
Сочи се в исковата молба, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от
ЗПФКПП министърът на правосъдието след изплащане на финансова
компенсация предявявал регресен иск срещу извършителя на престъплението
или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума,
както и че в цитираната правна норма била уредена суброгацията на
държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление.
Навеждат се подробни съображения относно пораждането на право на
финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления, като
ищецът счита, че в процесната хипотеза е изпълнен фактическият състав,
поради което моли съдът да приеме, че министърът на правосъдието е
активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Отправя искане съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на
4452,20 лв., представляваща заплатената финансова компенсация по
ЗПФКПП на наследниците на Н.Р.Д., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените разноски, заедно с юрисконсултско
възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, не е изразено становище по иска, не са направени
доказателствени искания.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед
наведените от страната доводи намира за установено от фактическа страна
2
следното:
С присъда №14/10.07.2019г., постановена по н.о.х.д. №328/2016г. по
описа на ОС – Разград, ответникът е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, предл.1, във вр. с чл. 198, ал.1 от НК,
извършено на 25/26.12.2014г., с пострадало лице Н.Р.Д.. Присъдата е влязла в
сила на 12.07.2021г.
С решение №4/2022г. на НСПКПП на основание чл. 3, ал.2 и ал.3, във вр.
с чл. 12, ал.2, чл. 13, ал.1 и чл. 14, ал.1, т.3 от ЗПФКПП е разрешено
предоставянето на финансова компенсация в размер на 4452,20 лв. за Г.Н.Д. и
П.Г.Д.– наследници на починалия вследствие на престъплението Н.Р.Д..
Като писмено доказателство са приети бюджетни платежни нареждания
№Е02186/27.06.2022г. и №Е02187/27.06.2022г., за изплатена сума в общ
размер 4 452,20лв., предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Според чл.3, ал.1 от ЗПФКПП при условията и по реда на този закон
подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и
неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова
компенсация – пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал.2 от същия
текст е предвидено, че когато пострадалият е починал в резултат на
престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация
преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се е
намирал във фактическо съжителство.
Подпомагане и финансова компенсация съгласно чл.3, ал.3 от
ЗПФКПП Финансова компенсация могат да получат лицата по ал. 1 и 2,
когато са претърпели вреди от престъпленията:
1. тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка
телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора;
2. престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение
на организирана престъпна група;
3. други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни
последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда.
В настоящия случай от представените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че ответникът е бил признат за виновен с влязла
в сила присъда за извършено престъпление по чл. по чл. 199, ал.2, т.2,
предл.1, във вр. с чл. 198, ал.1 от НК, извършено на 25/26.12.2014г., затова че
с намерение противозаконно да присвои, отнел чужди движими вещи, като
употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Н.Р.Д..
Н.Р.Д. е оставил законни наследници Г.Н.Д. и П.Г.Д.
Престъплението, извършено спрямо пострадалия е от категорията на
тежките умишлени, а като съставомерна последица от деянието е настъпила
смъртта на лицето. В този смисъл са налице предвидените в специалния закон
предпоставки наследниците да получат финансова компенсация за
претърпените от тях имуществени вреди. В тази връзка Г.Н.Д. и П.Г.Д.са
3
сезирали ищеца с искането, като претендираните имуществени вреди са
понесени разходи за съдебни и деловодни разноски и за погребение.
Във връзка с подадената от наследниците молба, НСПКПП със свое
решение е предоставил финансова компенсация в общ размер на 500 лв. на
Г.Н.Д. и 3952,20 лв. П.Г.Д. като средствата са били преведени по банков път
на наследниците на пострадалия.
Съгласно нормата на чл. 16 от ЗПФКПП, министърът на правосъдието
незабавно след изплащане на финансовата компенсация има правото да
предяви регресен иск срещу извършителя на престъплението за
възстановяване на платената сума.
В тази връзка е предявен и настоящият иск и доколкото е изпълнен
фактическият състав на тази специална регресна претенция, искът се явява
напълно основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
В случая се дължи лихва за забава от датата на извършеното плащане на
наследниците, от когато възникват регресните права на ищеца.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски. Такива се претендират за
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
С оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото,
юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищеца следва да
бъде определено в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски в
полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса в
размер на 178,09 лв. върху уважения размер на иска, доколкото ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса в процеса на основание чл. 84, т.1
от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Ф., ЕГН**********, с адрес за призоваване Затвора -
Белене, да заплати на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. ***
представлявано от министъра на правосъдието, сумата от 4452,20 лв. (четири
хиляди четиристотин петдесет и два лева и двадесет стотинки),
представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на
наследниците на Н.Р.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от деня на изплащане на финансовата компенсация - 27.06.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Д. Ф., ЕГН**********, с адрес за призоваване Затвора -
Белене, да заплати по сметка на РС – Левски дължимата по делото държавна
такса в размер на 178,09 лв. върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА В. Д. Ф., ЕГН**********, с адрес за призоваване Затвора -
Белене, да заплати на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. ***
4
представлявано от министъра на правосъдието направените разноски по
делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5