В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск, с правно основание чл. 372, ал.1 ТЗ, чл. 367 ТЗ с цена на иска 2543.00 лв., представляваща дължима и незаплатена цена за извършена транспортна услуга и иск по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 65.47 лева, за периода от 01.02.2011 г. до 03.05.2001 г. Ищецът твърди, че вследствие на транспортна заявка - Договор за транспорт № * от 13.12.2010 г. от страна на "Д." Е. ищцовото дружество "К. Ко" Е. извършило със заявен от ответника бордови камион, международен транспорт на стока (23 тона лук) от гр.А., Р.Т. до гр.С., Р.Б.. Видно от приложената към молбата международна товарителница („ЧМР"), заявката е изпълнена, като натоварената на 17.12.2010 г. от гр. А. стока, е доставена на предварително определения от ответника в транспортната му заявка адрес, а именно: в гр.С., с получател „А."ООД, ул.П.С.Л."*. Твърди, че с ответника "Д."Е доверителят му се договорил сумата за извършването на горепосочената транспортна услуга да възлиза на 1 300(хиляда и триста) евро, обстоятелство посочено в точка 8 от заявката, отправена от "Д."Е. След извършването на транспорта, по надлежния законов ред, издал нарочна Фактура с № * от дата 01.02.2011 г. за сумата от 2 543 (две хиляди петстотин четиридесет и три)лева. До настоящия момент, въпреки многократните покани към тях, от страна на ответното дружество, не е постъпило никакво плащане по горепосочената фактура, което води до извода, че липсва, каквато и да е воля за това. Въз основа на гореизложеното, моли, след като докаже твърденията си, да се осъди ответника „Д."Е. да му заплати сумата от 2 543(две хиляди петстотин четиридесет и три)лева - цена за извършена от "К. Ко" Е. транспортна услуга, ведно със сумата от 65.47 лв.(шестдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва по фактура № * от датата на издаване на фактурата - 01.02.2011 г. до датата на подаване на настоящата исковата молба, ведно със законната лихва от 03.05.2011 г. до датата на изплащане на вземането, както и да бъдат присъдени направените до момента разноски по обезпечителното и изпълнителното производство, както и направените такива в исковото производство. Ответникът, редовно призован не взема становище по иска. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното: Със Заявка-Договор за транспорт № */13.12.2010 г. от ответника „Д.”ЕООД гр. С., като „Възложител” до ищеца „К. К.”ЕООД – „Изпълнител”, на последния е възложено да извърши международен транспорт с бордови камион и да достави стоката ( 23 тона лук) от гр. А., Р.Т. до разтоварен пункт в гр. С., борса „С.” Р.Б. в определените срокове, срещу което ответника е поел задължението да заплати на дружеството-превозвач навло в размер на 1300 евро. На осн. чл. 185 ГПК, от ищеца е представен заверен превод, на български език, на международна товарителница(ЧМР). В графа 2 „Получател” е вписано „А." ООД, ул. „П.” *, гр. С., а в графа 16 – „Превозвач”, е вписано името и адреса на ищеца, както и регистрационния номер на автомобила – *, *. Стоката – 1425 чувала кромид лук с тежина 22 110.00кг. е изпратена от Б., РТ и получена на 04.01.11 год. от „А.” ООД, гр. С.. В графа 14 „Предписания за плащане на навлото” няма отметка дали е предплатено или дължимо. От ищеца е издадена Фактура № * г. за сумата 2543.00 лв. за извършена „транспортна услуга Т.- Б.” и са вписани номерата на превозните средства – „*”. По делото са приложени удостоверения за актуално състояние на страните ( л.л.8, 9 и 15). Изготвена е Съдебна експертиза, видно от която ищецът е издал и осчетоводил фактура № */01.02.2011 г. на стойност 2 543.00 лева. Фактурата е включена в Дневника за продажби за месец февруари 2011 г. и е осчетоводена от него по счетоводна сметка „Клиенти” по партидата на ответника. Към момента на проверката при ищеца, не са постъпили плащания от ответника по посочената фактура – нито по банков път, нито в брой. Размерът на мораторната лихва върху сумата 2543.00 лева по горепосочената фактура за периода от издаването й на 01.02.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба – 03.05.2011 г. е в размер на 66.19 лева, като тя е изчислена на база ОЛП+10% действаща за съответния период. Общият размер на задължението главница+лихва, е в размер на 2609.19 лева. Съдът прие представеното заключение като компетентно изготвено. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Правната квалификация на предявените искове е чл. 372, ал.1 ТЗ,вр. чл. 367 ТЗ и 86 ЗЗД. Претенциите на ищеца се основават на твърдението му за възникнало облигационно отношение по договор за превоз на товар, сключен между него, като превозвач и ответника, за получаване на стоката от получателя и за неплащане на договореното възнаграждение. Установяването на договора, който се претендира, че е сключен между страните, предполага доказване на насрещни волеизявления, които да са довели до възникване на облигационното взаимоотношение. Договорът за превоз по правило е двустранен, възмезден и в случая на автомобилен превоз-реален, т.е. предаването на товара е елемент от фактическия състав на същия. Този договор е неформален и за неговата действителност не се изисква спазването на определена форма. Съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 от ЗАвтП договорът за превоз се у±тановява с товарителница, като правната уредба на международната товарителница(ЧМР) е дадена в Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, в сила за Б. от 18.01.1987 год. По силата на чл.4 от конвенцията, договорът за превоз на товари се установява с товарителница. Тя е превозен документ, удостоверяващ сключен договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните взаимоотношения. По своята същност представлява частен документ, който следва да бъде преценяван с оглед на всички останали доказателства, още повече, че с нея ищецът удостоверява изгодни за себе си факти. Ангажираните от ищеца писмени доказателства не удостоверяват по несъмнен начин извършения международен транспортен превоз. При преценка на тези доказателства(транспортна заявка, ЧМР и фактура), съдът установи несъответствие и несъвпадане на договореностите относно: количеството стока – лук, изпращач и мястото на товарене, както и получателя. Особено съществено е несъответствието в номерата на превозните средства, с които е извършен превоза. В товарителницата са посочени номера на автомобилите, с които е извършен превоза,различни от посочените във фактурата, която ищеца е издал. Това води до извод, че исковата претенция вероятно касае друг договор за превоз с ответника, тъй като писмените доказателства не установяват и доказват елементите на твърдяното в исковата молба превозно правоотношение. Представената фактура не е подписана от ответника и в нея не е посочена международната товарителница, послужила като основание за издаване на фактурата. Същата не е осчетоводена от ответника, а единствено е осчетоводена от ищеца. По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявените от „К. КО”Е. с Булстат № *, със севалище и адрес: гр. З., ул. Г. № *, представлявана от управителя А.Х.В., ЕГН * срещу „Д.”Е. Булстат № *, със седалище и адрес на управление: област С., О. С. гр. С. *, р-н К. С., ЖК „Л.”, *, представлявано от управителя В.П.В. искове на основание чл. 372, ал.1, вр. с чл. 367 ТЗ за сумата 2543.00 лв., представляваща дължима и незаплатена цена на извършен международен транспорт и доставка на товар, по Фактура № */01.02.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2011 г. до окончателно изплащане на същата, и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 65.47 лв. - изтекла лихва за забава за периода от 01.02.2011 г. до 03.05.2011г., като неоснователни и недоказани. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |