№ 426
гр. Русе, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора Г. М. М.
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500461 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Министерство на правосъдието на Република България е обжалвало
решение №530/04.04.2025г. постановено по гр.д.№6800/2023г. по описа на
Районен съд-Русе, с което съдът е осъдил Министерството на правосъдието и
Народното събрание на Р България да заплатят солидарно на ищеца – Народно
читалище „Петко Рачев Славейков 1927“, по искове с определено от съда
правно основание чл.2в от ЗОДОВ във вр.чл.13 от ЕКЗПЧОС сумата
1315,30лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
допуснати нарушение на норми на правото на ЕС, както и 840лв деловодни
разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост.Излагат се доводи за това, че към настоящия момент
ЕКЗПЧОС не е източник на правото на ЕС, поради което нарушаването й не
1
може да служи като основание за търсене на отговорност от държавата по
реда на чл.2в,ал.1 ЗОДОВ и неправилно решаващият съд е приел, че е налице
нарушение на правото на ЕС, като се позовава на конвенция, която не е част от
правото на ЕС.Жалбоподателят счита, че изводите на първоинстанционния
съд за наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС са в
противоречие с фактическата обстановка и „предвид липсата на нарушение“,
не може да се приеме, че налице причинна връзка между твърденията за
вреди и твърденията за нарушение.Навежда оплаквания, че в противоречие
със състезателното начало в гражданския процес решаващият съд се позовава
на факти непосочени от ищеца и “бланкетно приема“, че е налице
„неправомерно бездействие“ от страна на министерството по отношение на
нормативната уредба за материалноправната отговорност за разноски. Моли
въззивният съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли предявените искове, като недоказани и
неоснователни.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Народното събрание на Република България, чрез процесуалния
представител *** М. Г., е обжалвало същото решение №530 по гр.д.№
20234520106800/2023г. по описа на Районен съд-Русе като неправилно,
необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. В жалбата
на първо място е изложен довод, че неоснователно решаващият съд е приел,
че „Народното събрание, като законодателен орган, който съгласно чл. 84 от
Конституцията на Р. България, приема, изменя, допълва и отменя законите,
следва да носи отговорност спрямо ищеца за констатираното по-горе
"съществено нарушение" на правото на Европейския съюз - предвиденото в
чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека ефективно правно
средство за защита на имущественото му право да бъде обезщетен за вредите,
които е понесъл, чрез заплащане на разноски в производствата по обжалване
незаконосъобразните откази на длъжностните лица към АВп“. Неправилно
съдът е приел и че „С бездействието си /чрез неприемането на ясна и
прецизно дефинирана законова разпоредба относно реда за присъждане на
разноски в производство по обжалване отказина на длъжностните лица по
регистрация на АВ/ Народното събрание е станало причина ищецът в период
от шест години да води множество съдебни производства, с оглед защита
правото си на присъждане на разноски, като прави и допълнителни такива.
“Жалбоподателят поддържа становището, че ЕКПЧ е международноправен
акт, задължителен за Република България, който акт обаче не е част от правото
на ЕС, поради което и не може да съставлява основание на иска по чл. 2в, ал. 1
от ЗОДОВ. Твърди, че по делото не е установена третата обуславяща
предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ, а
именно - пряка причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и
претендираните вреди.Излага съображения, че законодателният орган не може
да отговаря по настоящия иск поради липсата на пряка причинна връзка с
настъпилите вреди, тъй като същата е опосредена от правоприлагащата
2
дейност на съответните органи, за които има идентично задължение за
спазване правото на ЕС.
Жалбоподателят моли съдът да отмени решението и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна Народно читалище „Петко Рачев Славейков 1927“,
ЕИК117057626, със седалище с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе,
представлявано от ******* Б. Т., изразява становище, че жалбите са
неоснователни, а решението правилно и законосъобразно.Счита, че по делото
безспорно е установено наличието на взаимно противоречащи си правни
норми и въпреки наличието на противоречиво тълкуване, ответниците не са
предприели никакви действия за отстраняване на тези противоречия.
Моли решението да бъде потвърдено, при законните последици.
Представителят на Прокуратурата заявява становище за неоснователност
на жалбите.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приема следното:
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни, в
законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на
първоинстанционния съд, поради което са допустими.
Производството по делото е образувано по искова молба на Народно
читалище „Петко Рачев Славейков 1927“, ЕИК117057626, със седалище
с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе против Народното събрание на Република
България и Министерството на правосъдието на Република България, с която
са предявени искове по чл.2в от ЗОДОВ вр.чл.13 ЕКПЧ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нарушение на правото на
ЕС.В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на
22.02.2019г. подал заявление вх.№20190222113447 съгласно Наредба №1
/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на ЮЛНЦ, за пререгистрация на читалището. Длъжностното лице
към Агенцията по вписванията постановило отказ, който ищецът обжалвал
пред Окръжен съд-Русе.С решение №64/18.04.2019г. по т.д.№116/2019г. на
Окръжния съд отказът бил отменен, като незаконосъобразен. На 22.02.2019г.
ищецът подал заявление вх.№ 20190222114957, с което било поискано
3
вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на
читалището.Длъжностното лице към Агенцията по вписванията постановило
отказ, който читалището обжалвало.С решение №63/18.04.2019г. на Окръжен
съд-Русе, постановено по т.д.№115/19г. отказът бил отменен, като
незаконосъобразен.За изготвяне на жалбите и защита по всяко от делата
читалището заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.Ищецът
твърди още, че и по двете дела е отправил искания съдебните актове да бъдат
допълнени, като съдът се произнесе по въпроса за разноските.С
разпореждания на Окръжния съд, молбите не били уважени с мотив, че
обжалването на актове на длъжностните лица по регистрацията към
Агенцията по вписванията, е охранително производство, изрично посочено в
част шеста, гл.49 от ГПК и в чл.541 ГПК е предвидено, че разноските в
охранителните производства са за сметка на молителя.Разпорежданията са
потвърдени от Великотърновския апелативен съд.
Предвид наличието на влезли в сила съдебни актове, с които се отказва
присъждането на разноски, ищецът предявил иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, вр.чл.203 и сл. от АПК пред Административен съд - Русе с
претенцията, че направените разноски за адвокатско възнаграждение
представляват имуществени вреди по ЗОДОВ. Административното дело било
прекратено с мотивите, че в случая е налице процесуален ред, по който може
да се реализира правото на възстановяване на платени суми за адвокатско
възнаграждение и дължимата се държавна такса в производството по
обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, производството по който не било
охранително, а такова по оспорване на незаконосъобразен отказ при
осъществена административна дейност. Съобразно изхода на спора съдът
следвало да се произнесе и по дължимостта на претендираните разноски,
съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК. Налице било ефективно правно
средство на защита, процесуален ред, по който изведеното като искова
претенция вземане да се претендира, което изключвало приложимостта на
исковия ред. Промяната в имущественото състояние на читалището се състои
в платени деловодни разноски в едно гражданско съдопроизводство - чл. 274 и
сл. от ГПК, нямало характеристиката на вреда - чл.203, ал. 1 АПК и не
попадало в хипотезата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като била налице
процесуална възможност за тяхното своевременно присъждане - чл. 278, ал. 4,
във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 81 ГПК. Това прекратително
4
определение е било потвърдено от ВАС.Впъследствие, с изменението и
допълнението на ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105/11.12. 2020 г.) въпросът е
разрешен, като в чл. 25 била добавена нова ал.6, съгласно която в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.
Предвид изложените факти ищецът счита, че разпорежданията по т.д.
№№ 115 и 116 от 2019 г. по описа на ОС-Русе, потвърдени от АС-Велико
Търново, с които се отказва присъждане на разноски, са противоречащи на
правните норми, посочени в съдебните актове на Административните
съдилища, защото окръжният съд се е произнесъл по въпроса за разноските,
като е приложил разпоредбата на чл.541 ГПК „за сметка на реда по чл.273 във
вр. чл.78,ал.1 и чл.81 ГПК по силата на препращащата норма на чл.275,ал.2 от
ГПК“.
В исковата молба се твърди, че ответниците не са осигурили ефикасни
правни средства за защита на правата на ищеца да му бъдат възстановени
разходите по едно съдебно производство. Имуществото на юридическото
лице, изразяващо се в парични средства, било ощетено чрез заплащане на
разходи по Закона за адвокатурата, както и на базата на чл.25, ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ.Според ищеца причина за това е противоречието между ГПК и
специалния закон – ЗТРРЮЛНЦ и с наличието на пълно противоречие между
нормативната база на ГПК и специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ било налице
нарушение на чл.13 от Европейската конвенция за правата на човека, като
държавните органи на Р.България в лицето на Народното събрание и
Министерство на правосъдието, не били създали и приели ефикасни начини за
съдебна защита на основното право за защита на собствеността на
физическите, юридическите и търговски субекти относно присъждането на
разноски.
В първоинстанциноното производство са представени заверени преписи
от съдебните решения по т.д.№№115 и 116/2019г. на Русенския окръжен съд, с
които са отменени откази на длъжностното лице по регистрацията при
Агенцията за вписванията за вписвания на промени по заявление, подадени от
Народно читалище „Петко Рачев Славейков 1927“-с.Божичен.От данните по
същите се установява, че молбите на читалището за допълване на решението,
като му се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, са
оставени без уважение, тъй като производството е охранително и разноски по
5
него не се присъждат. В мотивите на определение №171 от 22.07.2019г. по
в.ч.т.д.№227/19г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено
определението на Русенския окръжен съд по т.д.№115/19г. са изложени
съображения, че производството по ЗТРРЮЛНЦ е охранително по своя
характер и направените разноски от заявителя в случай на отмяна на отказ на
длъжностното лице по регистрацията от съда по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ,
могат да бъдат претендирани от Агенцията по вписванията по реда на ЗОДОВ,
съгласно чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По делото е установено, че читалището е предявило претенцията си за
разноските и по реда на чл.1 от ЗОДОВ. С Решение № 1117/22.02.2022 г. по
адм.дело № 11719/2021 г. по описа на Адм.съд-София-Град, искът на Народно
читалище „Петко Рачев Славейков 1927“ е уважен и Агенцията по
вписванията е осъдена да заплати на читалището сумата 600 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди /заплатени адвокатски
възнаграждения по 300 лв. по всяко дело/, претърпени вследствие откази,
отменени с решения №№ 63 и 64/18.04.2019 г. по т.д.№№ 115 и 116/2019 г. на
ОС- Русе, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този съдебен акт е обезсилен с
Решение № 8641/06.10.2022 г. на ВАС, постановено по адм.дело № 3340/2022
г. В мотивите Върховният административен съд приема, че е налице
ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното
производство по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е недопустимо
същите да бъдат претендирани в исково производство за вреди по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.203, ал.1 от АПК.Следва да се посочи, че въпросът с разноските е
разрешен през 2020г. с изменението и допълнението на специалния закон
ЗТРРЮЛНЦ , като в чл.25 е добавена нова ал.6, съгласно текста на която В
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК /ДВ
бр.105/11.12.2020г./.
В първоинстанционното производство са представени доказателства за
претендираните разноски - вносни бележки за заплатени държавни такси по
жалби по т.д.№ 115/2019 г. и т.д.№ 115/2019 г.; за заплатена държавна такса в
полза на ВАС и на държавна такса по гр.д.№ 5521/2020 г. на РС-Русе.
Представени са договори за правна защита и съдействие за правна защита и
съдействие по горецитираните търговски, граждански и административни
дела. Разноските са в общ размер на 1310лв.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема за
установено следното :
В ЗОДОВ е предвидена отговорност на държавата за вреди, причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския
6
съюз.Държавата отговаря за вредите от нарушаване на правото на
Европейския съюз, когато нарушението е достатъчно съществено, като за
нейната отговорност е без значение от поведението (действие или
бездействие) на кой от нейните органи са причинени вредите. За
отговорността по ЗОДОВ вината е без правно значение, т.е. отговорността за
вреди е обективна.
Възражението на жалбоподателите за неоснователност на исковете,
аргументирано с обстоятелството, че ЕКПЧ не е част от правото на ЕС и не
могат да обосноват търсенето на отговорност по чл. 2в от ЗОДОВ, е
неоснователно.Действително, доколкото към настоящият момент
Европейският съюз не е член на Съвета на Европа, както и на приетата от
него ЕКПЧ, връзката на правото на Съюза с нея е само опосредена, чрез
признанието от страна на Европейския съюз на ЕКПЧ като източник на
вдъхновение и водещ принцип за тълкуване на основните права в рамките
на ЕС.Това сътрудничество между ЕС и ЕКПЧ се извежда от член 6, § 3 на
Договора за Европейския съюз (ДЕС), който гласи, че основните права,
гарантирани от ЕКПЧ, представляват общи принципи на правото на ЕС.
Същевременно по силата на чл. 6, § 3 ДЕС основните права, които са
гарантирани от ЕКЗПЧОС (в случая правото по чл. 6, § 1, на което се позовава
ищецът) и както произтичат от общите конституционни традиции на
държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи
принципи.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди, причинени
от нарушаване на правото на ЕС по чл.2в от ЗОДОВ, трябва да бъдат
установени по делото следните материалноправни предпоставки: нарушение
на правна норма на общностното право, предоставяща права на частноправни
субекти; нарушението да е достатъчно съществено; причинени вреди и
съществуване на пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
вредите. Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза е
установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата
членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка.
Нарушението може да бъде квалифицирано като "достатъчно съществено" и
въпреки полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма
право на преценка, нарушената норма е ясна и прецизно формулирана, при
неизпълнение на задължението за отправяне на преюдициално запитване и др.
7
Както беше посочено по-горе, в настоящия случай ищецът се позовава
на чл.13 от Европейската конвенция за правата на човека - Право на
ефективни правни средства за защита. Съгласно чл.13 всеки, чиито права и
свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с
ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна
национална институция дори и нарушението да е извършено от лица,
действащи в качеството си на представители на официалните власти. Правото
на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала
благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка
инстанция, в която приключва производството по делото. Това имуществено
право е признато от вътрешното право-АПК и ГПК и следва да бъде
осигурена възможност страната да реализира това право. От анализа на
мотивите на горецитираните съдебни актове, постановени от
административни и от граждански съдилища, безспорно се установява, че
разпоредбите, регламентиращи отговорността за разноските са непрецизни,
непълни, взаимнопротиворечащи и при определени хипотези не осигуряват
никаква възможност на страната, постигнала благоприятен изход на спора, да
реализира това свое имуществено право да й бъдат присъдени реално
сторените разноски.
Както беше посочено, през м.02.2019г. ищецът е обжалвал откази,
постановени от длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото
действие по вписване. Производството по обжалване на отказа е
регламентирано в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Контролът за законосъобразност на
постановения отказ е гражданскоправен. Съдът разглежда жалбата еднолично,
в закрито заседание, по реда на гл.21 ГПК „Обжалване на определенията" от
ГПК, а неговият акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването
му на жалботтодателя и на агенцията пред съответния апелативен съд.
Разпоредбата на чл. 541 ГПК обаче предвижда, че разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя.Съгласно разпоредбата
на разпоредбата на чл. 28, ал. 2/обн.ДВ 105/2016г./ ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията
отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по
регистрацията, по реда на ЗОДОВ - следователно, при уважаване на жалбата
против отказа, за да реализира свое имуществено право страната трябва да
води съответното производство. Необходимо е провеждането на ново исково
производство за обезщетение за вреди, които всъщност представляват
разноските по обжалване на отказа на длъжностното лице при АВп. Във
връзка с отговорността за разноските е приетата нова ал.6 на чл.25 от
ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр.105/11.11.2020г./, съгласно която съдът присъжда разноски
8
на страните по реда на ГПК. С тази промяна очевидно се цели страните в
производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация
да имат право на разноски в случай, че са направени такива -държавни такси,
адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. Новата ал.6 не е съобразена
с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Отговорността за разноски е присъща само на спорните съдебни производства
и доколкото едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е
несъвместим с отговорността за разноски, налице е становище, че
разпоредбата на чл.25,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във
връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК,
че разноските са за сметка на молителя.Налице е противоречива практика по
въпроса по кой ред следва да се присъдят разноските в производство по чл.25
ЗТРРЮЛНЦ.Противоречивата съдебна практика безспорно се дължи на
неприемането на ясни и конкретни разпоредби относно отговорността за
разноските при обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл.87,ал.5 от Конституцията право на
законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският
съвет.Народното събрание, упражняващо законодателната власт в страната,
носи отговорност за приетите от него закони и за тяхното съответствие
с Конституцията и с правото на Европейския съюз. В чл.84т.1 от
Конституцията са регламентирани правомощията на Народното събрание,
като първото е : приема, изменя, допълва и отменя законите.Претендираната
от ищеца вреда, според заявените твърдения в исковата молба е с липсата на
нормативна основа, която да бъде приета от законодателния орган –
Народното събрание, която да въведе и поддържа законодателство, ефективно
и ефикасно, при което ищецът да реализира имущественото си право на
разноски.Това бездействие на законодателния орган представлява
противоправно деяние. Бездействието е продължително и вследствие на него
е нарушено правото на страната, в чиято полза е решен съдебен спор, да си
възстанови съдебните разноски.По изложените съображения обжалваното
решение е правилно в частта, с която първият ответник – Народното събрание,
е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени
вреди.
Въззивният съд намира, че решението е неправилно в частта, с която е
уважен иска за осъждане на втория ответник по делото – Министерство на
правосъдието.От събраните по делото доказателства не се установяват
противоправни действия или бездействие, които ангажират отговорността на
Министерството на правосъдието. По конституция Министерството на
9
правосъдието не разполага със законодателна инициатива. Както е посочено
и в отговора на исковата молба, за Министерството или министъра на
съществува юридическо задължение да прави предложения до Министерския
съвет за приемане на законопроекти. Такова позитивно задължение за МП,
министъра на правосъдието или останалите длъжностни лица от
администрацията липсва. Те не могат нито да създадат материалноправна
отговорност за разноски, нито да въведат или изменят процесуален ред за
осъществяването . По конституция министерството, респ.министъра, не
разполагат нито с възможност да изменят законодателството, нито със
законодателна инициатива. Следва да се отбележи, че представеното с
исковата молба експертно становище от Министерството на правосъдието
относно прилагането на чл.25,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ насочва на извод за наличие на
съдействие от страна на Министерството за преодоляване на противоречията в
законодателството относно реда и начина за обезщетяване на вреди,
причинени от незаконосъобразни актове на длъжностни лица по
регистрацията.Искът срещу втория ответник следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора жалбоподателят Народното събрание дължи на
въззиваемата страна разноските по делото за адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на възнаграждението, заплатено от
въззиваемия в размер на 500лв е неоснователно с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Предвид отхвърлянето на иска срещу Министерството на правосъдието,
основателна е претенцията на този жалбоподател за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.Въззивният съд определя възнаграждението
в размер на 250лв за първата инстанция и 200лв. за въззивното производство,
като съобразява и разпоредбите на чл.78,ал.8 ГПК и НЗПП.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №530 от 04.04.2025г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№20234520106800/202319 г. в частта, с която
Министерството на правосъдието на Република България е осъдено да заплати
10
на Народно читалище „Петко Рачев Славейков 1927“, ЕИК117057626, със
седалище с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе, сумата 1310,30лв
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от допуснати
нарушения на правото на ЕС, както и 850лв. разноски и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Народно читалище „Петко Рачев
Славейков 1927“, ЕИК117057626, със седалище с.Божичен, общ.Иваново,
обл.Русе против Министерството на правосъдието на Република България за
заплащане на сумата 1310,30лв. обезщетение представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от допуснати нарушения на правото на ЕС,
както и 850лв. разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение №530 от 04.04.2025г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№20234520106800/202319 г. в частта, с която
Народното събрание на Република България е осъдена да заплати на Народно
читалище „Петко Рачев Славейков 1927“, ЕИК117057626, със седалище
с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе сумата 1310,30лв. обезщетение
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от допуснати
нарушения на правото на ЕС, както и 850лв. разноски.
ОСЪЖДА Народното събрание на Република България да заплати на
Народно читалище „Петко Рачев Славейков 1927“, ЕИК117057626, със
седалище с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе сумата 500лв. разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА Народно читалище „Петко Рачев Славейков 1927“,
ЕИК117057626, със седалище с.Божичен, общ.Иваново, обл.Русе да заплати
на Министерството на правосъдието на Република България юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 450лв. за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12