Р Е Ш Е Н И Е
№ 420
гр. Горна Оряховица, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на единадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Силвия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 730 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на 19.04.2015 г.
около 14,00 часа в с.Лозен, при управление на лек автомобил „Ровер 216“, рег.№
Р 4858 АН, ответникът А.А.А. се движил с несъобразена с пътните условия скорост
и загубил контрол над управлението на автомобила, в следствие на което се
ударил в електропреносен стоманобетонен стълб, собственост на „Енерго-Про
мрежи“ АД и го увредил. Твърди се, че за управлявания от ответника лек
автомобил „Ровер 216“, рег.№ Р 4858 АН нямало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на пътнотранспортно произшествие (по-долу
ПТП). Ищецът твърди, че изплатил по щета № 110592/01.07.2015 г. на увреденото
лице обезщетение за причинените имуществени вреди в размер 642,20 лв. и поканил
ответника да му върне сумата, но той не изпълнил това задължение. Моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати тази
сума с присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В открито съдебно заседание признава, че в резултат от описаното от ищеца
ПТП е увредил електропреносен стълб, както и че за управлявания от него
автомобил към датата на ПТП не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Заявява, че знае, че дължи исковата сума, но няма
възможност да я заплати, защото е безработен, а дължи и заплащане на издръжка.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.288,
ал.12, вр. ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./. Уважаването му е предпоставено от
установяване, че възникнало вземане на увредения срещу ответника на основание
чл.45, ал.1 ЗЗД – установяване, че увреждането на електропреносен
стоманобетонен стълб в с.Лозен е причинено на 19.04.2015 г. около 14,00 часа от
удар на лек автомобил „Ровер 216“, рег.№ Р 4858 АН, върху управлението на който
ответникът загубил контрол в резултат на несъобразена с пътните условия
скорост; че към 19.04.2015 г. за управлявания от ответника лек автомобил „Ровер
216“, рег.№ Р 4858 АН нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; че стойността на причинените увреждания на електропреносен
стоманобетонен стълб е 642,20 лв.; че е платил на „Енерго-Про мрежи“ АД
обезщетение за настъпилото увреждане в размер 642,20 лв.; че е поканил
ответника да му възстанови платената на увреденото лице сума.
Осъществяването на първата от посочените
предпоставки се явява установена от съвпадащите по съдържание твърдения на
двете страни, като признанието на ответника, преценено по реда на чл.175 ГПК,
се явява подкрепено от представения протокол за ПТП № 1467887/19.04.2015 г. и
писмо рег.№ 350р-5808/21.04.2015 г. на РУ на МВР – Стражица. Те установяват, че
на 19.04.2015 г. около 14,00 часа в
с.Лозен ответникът управлявал лек автомобил „Ровер 216“, рег.№ Р 4858 АН с
несъобразена с пътните условия скорост и при десен завой изгубил управлението
на автомобила, излязъл извън пътното платно и се блъснал в електропреносен
стълб СБС 1251 от мрежа ниско напрежение от МТП 5 на с.Лозен. По автомобила
имало видими увреждания от удара – предна броня, капак, преден ляв калник,
предно стъкло, заден ляв калник, задна броня. Протоколът за ПТП съставлява официален
свидетелстващ документ и като такъв съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползва с
материална доказателствена сила за удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти – датата, часа и мястото на
произшествието, участниците и автомобила, местоположението му и видимите щети
по него, както и относно съдържанието на изявленията на ответника относно причините
и условията за настъпване на ПТП. В протокола е обективирано неоспореното по
авторство изявление на ответника, че ПТП е настъпило по описания начин,
съставляващо и извънсъдебно признание за неизгодни нему факти.
Нормата
на чл.20, ал.2 ЗДвП регламентира задължение на водача да избира така скоростта
на движение, че с оглед конкретната пътна обстановка и характеристиките на превозното
средство да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, така
щото да избегне удар, а съгласно чл.20, ал.1 ЗДвП водачът е длъжен да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. В случая
ответникът не е съобразил скоростта на движение с траекторията на пътя
(предстоящ десен завой), в резултат на което загубил управление над автомобила
и той, като излязъл извън пътното платно, се ударил в електропреносния стълб.
Несъответствието между дължимото и осъщественото поведение на ответника го
определя като противоправно, а вредоносният резултат от него – причинените
увреди на стълба, съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД подлежат на репариране. Вината на
ответника се явява установена от презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Отразеното
в протокола за ПТП и справката от базата данни на Информационен център за
подадени данни от застрахователните компании за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 02.07.2015 г. установяват, че
към момента на настъпване на
произшествието – 19.04.2015 г., за лек автомобил „Ровер 216“, рег.№ Р 4858 АН не е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Чл.295, ал.7 КЗ /отм./, съотв.
чл.574, ал.12 КЗ, изрично придава на справката материална доказателствена сила
относно данните за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, в т.ч. и за началната и крайната дата на
покритието. В случая липсата на сключена задължителна застраховка за лекия
автомобил, съставляващо втората от посочените предпоставки, не се спори, а и се
установява от останалите посочени доказателства.
Произшествието е настъпило в Република България, причинено
е от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
страната (предвид регистрацията му – арг. от чл.258, ал.4, т.1 КЗ /отм./,
съотв. чл.482, ал.1, т. 1 КЗ) и за което към момента на настъпване на ПТП, е нямало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Доколкото са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.288, ал.1, т.2,
б.“а“ КЗ /отм./ за увредения е възникнало вземане срещу ищеца за заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди. Такова е претендирано с
подаденото от собственика на увреденото имущество „Енерго-Про мрежи“ АД до ищеца уведомление изх.№ EPRG-2053/29.06.2015 г.
Размерът
на обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият трябва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. Видно от
техническата експертиза по образуваната при ищеца застрахователна преписка
(щета) № 110592/2015 г., изготвена въз основа на документи, издадени за вече
извършената подмяна на стълба, стойността на разходите за възстановяване на
увреденото имущество, включващи цената на нов стоманобетонен стълб, специфични
материали, монтаж и обезопасяване, е 642,20 лв. без ДДС. Ищецът изготвил доклад
по щетата и заключил, че на „Енегро-Про Мрежи“ АД следва да се изплати тази
сума. Видно от авизо за местен превод № 301FTRO152454027/02.09.2015 г. на
„Уникредит Булбанк“ АД, сумата от 642,20 лв. била изплатена от ищеца по банкова
сметка *** „Енегро-Про Мрежи“ АД на 02.09.2015 г. На 13.10.2015 г. ищецът
изпратил до ответника регресна покана за заплащане (връщане) на платеното
обезщетение, ведно с разходите, която била получена лично от него на 19.10.2015
г.
Съгласно чл.288, ал.12 КЗ /отм./ плащането на
обезщетението от ищеца Гаранционен фонд в лимитативно изброените в закона
хипотези (сред които и процесната на чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./) е
основание за възникване на регресното вземане на ищеца от ответника до размера
на платеното застрахователно обезщетение (642,20 лв.) и разноски, каквито
в случая не се претендират. Вземането е възникнало от момента на извършеното от
ищеца плащане, но ответникът е изпаднал в забава след покана (от 19.10.2015 г.).
От тази дата той дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, но
понеже същото се претендира от по-късен момент – предявяването на иска, следва
да бъде присъдено от тогава. Ответникът признава, че задължението му не е изпълнено или погасено по друг начин и няма
доказателства, разколебаващи истинността на това признание. Сочените от него
причини за неизпълнение не са извинителни и не изменят или погасяват ищцовото
право. С оглед изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски. Той е направил такова искане и е представил доказателства да е сторил
разноски общо от 50 лв. за държавна такса. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПрП и
Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно цената на
иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от
юрисконсулт процесуалното представителство (само подаване на искова молба),
съдът определи на 50 лв. По делото са осъществени процесуални действия и от
упълномощен от ищеца адвокат, но при липса на искане за присъждане на
заплатеното му възнаграждение и без да са представени доказателства за това,
съдът няма основание да разпредели отговорност за тези разноски.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.А.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул."Граф Игнатиев" № 2, представляван
заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С.сумата от 642,20 лв. (шестстотин четиридесет и два лева и двадесет
стотинка), представляваща изплатено обезщетение по застрахователна преписка (щета) №
110592/2015 г. за причинени от ответника имуществени вреди при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 19.04.2015 г. в с.Лозен,
община Стражица при управление на лек автомобил„Ровер 216“, рег.№ Р 4858 АН, за който не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума от 24.06.2020
г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
А.А.А., ЕГН **********,***
да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
гр.София, ул."Граф Игнатиев" № 2, представляван заедно от
изпълнителните директори Б.М. и С.С.сумата
от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: