РЕШЕНИЕ
№ 1184
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501843 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. П., ЕГН **********– ищца в
първоинстанционното производство, чрез адв. Е. И., против решение № 2069 от
30.04.2025 г., постановено по гр. д.№ *г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя иск за осъждане на ответника “Фератум България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост
3“, бул. “Александър Малинов” № 51, вх.А, ет.9, апартамент-офис 20, представлявано
от управителите И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати сумата 1 941, 82 лева, представляваща
платено от нея без основание възнаграждение за поръчителство по сключен между
страните нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г. В
жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна “Фератум България” ЕООД, подаден чрез юрисконсулт Г., с който
се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима. При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва
да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във
въззивната жалба, намира следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от С. Г. П.
срещу „Фератум България“ ЕООД осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55,
ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 1 941,
82 лева, платени без основание, представляваща възнаграждение за поръчителство по
сключен между тях нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***
г.
Не се спори между страните, а и това се установява от приетия като писмено
доказателства по делото договор за кредит, че между тях е бил сключен договор за
потребителски кредит № *** г., след предоставяне на необходимата преддоговорна
информация, по силата на който заемодателят/ Фератум България“ ЕООД/ е
предоставил на заемателя- ищцата парична сума в размер на 2800 лева, като
връщането на сумата било уговорено на 18 вноски, при фиксиран годишен лихвен
процент по заема- 35 %, ГПР- 49, 66% и общ размер на всички плащания 3780 лева.
Не е спорно и е установено по делото от представените писмени доказателства,
че като обезпечение по чл. 5 от договора е предвидено поръчителство, предоставено от
„Multitude Bank“. Видно от договор за гаранция (поръчителство) сключен между
„Multitude Bank“/ гарант/ и С. П./клиент/, гарантът се е задължил срещу
възнаграждение от 2828 лв. да стане поръчител по договор за предоставяне на
потребителски кредит *** г. Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено
на вноски, съгласно представен погасителен план и по сметка на „Фератум Банк“ ЕАД.
От неоспореното заключение на ССЕ, която съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено, се установява, че ако се включи таксата гарант
тогава размерът на ГПР ще се увеличи с 67,33 %, като ищцата е платила сумата от
1941,82 лв. по договора за гаранция.
При така установеното по делото настоящата инстанция не споделя извода на
районния съд за неоснователност на претенцията.
Между ищцата П. и „Фератум България” ЕООД е възникнало облигационно
правоотношение по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит №
*** г., при което ищцата е имала качеството на кредитополучател. За обезпечаване
задълженията по този договор между ищцата и „Multitude Bank“ е сключен Договор за
гаранция (поръчителство) от 06.02.2023 г., предвид, че на тази дата е отразено да е
подписан от клиента. И при двата договора П., в качеството й на потребител, се ползва
със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая
намират правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.
Съдът е длъжен и служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в
договорите с потребител, съгласно установеното съдебно начало в гражданския
процес, прокламирано в чл. 7 от ГПК, установената практика на СЕС и ВКС. Двата
2
договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория
обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното
правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това изрично в чл. 5
от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от
„Multitude Bank“ в полза на кредитора. Предвид това съдът намира, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход
по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР
по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Доколкото
договорът е за потребителски кредит, с оглед неговия предмет и страни, приложимата
правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги
изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета,
чл. 10 и чл. 11. Договорът за потребителски кредит формално отговаря на тези
изисквания, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя – 3780 лв. Така посочените размери в договора не
съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в
него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл.
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата
разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго
лице - поръчител, различно от кредитодателя, по друг договор, но е пряко свързано с
договора за кредит, и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и §
1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В
съдържанието на процесния договор за кредит не е отразена действителната обща
сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени общите разходи за
потребителя, в т. ч. и възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита. В
случая е договорено да се заплаща възнаграждение за предоставеното обезпечение
(гаранция) в размер на 2828 лв., заедно с всички останали задължения по същия, което
реално оскъпява договора за кредит със сума в пъти по-голяма от уговорената лихва за
ползване на заетата сума в размер на 980 лв. При сключването на договора за
потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция, за
което се дължи възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния
процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита
възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта
в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. И тъй като
не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, а като акцесорен и договора за
гаранция, като с процесната разпоредба на чл. 5 от договора за кредит се създава
3
задължението за предоставяне на обезпечение, чрез предоставяне на гаранция от
юридическо лице, предложено от кредитодателя, което предпоставя допълнителни
разходи за потребителя, непосочени в договора.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Видно от приетото заключение на ССЕ, което настоящият съдебен
състав кредитира изцяло като пълно, обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено се установява, че ищцата е платила сумата от 1941,82 лв. по договор за
гаранция на ответното дружество. Освен това се установява, че ищцата е платила и
напълно задълженията си по договора за кредит, поради което така предявения иск е
доказан по основание и размер.
Като е приел обратното, районният съд е постановил неправилно
решение,което следва да се отмени. Вместо това следва да се постанови друго, с което
искът да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция в полза на
жалбоподателя – ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски.
Ответното дружество следва да заплати на С. П., разноските направени в
първоинстанционното производство в размер от 77,67 лева за държавна такса и 250
лева депозит за вещо лице, както и тези направени във въззивното прозводство в
размер от 38,84 лева. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата търговското
дружество следва да бъде осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.
И., БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. ***, представлявано от адвокат Е. И., оказала
безплатна правна помощ на С. П. пред въззивната инстанция адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС и в същия размер за
първоинстанционното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2069 от 30.04.2025 г., постановено по гр. д.№ *г.
по описа на РС-Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ЖК „Младост 3“, бул. “Александър Малинов” № 51, вх.А,
ет.9, ап.офис 20, да заплати на С. Г. П., ЕГН **********, от с ***, сумата от 1 941, 82
лева, като получена без основание по недействителен договор за потребителски кредит
№ *** г., представляваща възнаграждение за поръчителство, сумата от 327,67 лева-
направени в първоинстанционното производство разноски, както и сумата от 38,84
лева- разноски направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“
№ 51, вх.А, ет.9, ап.офис 20, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И.,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. ***, представлявано от адвокат Е. И., на
4
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лв./ с ДДС -
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство на С. Г. П. пред двете съдебни инстанции.
Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5