Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018 31.08.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети юли две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Г.
секретар: Мая Деянова
като разгледа
докладваното от съдия Берберова-Г. гражданско дело № 861
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба от „П.И.Б.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.В.Н.и С.А.П.–
Изпълнителни директори, подадена чрез процесуалния им представител – юрк.М.Г.Т., със съдебен адрес:*** против М.Щ.В. с ЕГН **********
и К.Т.Я. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***. В исковата молба се
сочи, че съгласно Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с
поръчители № 317-138/11.05.2010г., наричан за краткост Договора за кредит, „П.И.Б."
АД е предоставила на кредитополучателя М.Щ.В. с ЕГН ********** банков кредит, в
размер на 5300 лева /пет хиляди и триста лева/. Съгласно Договор за
поръчителство № 317-139/11.05.2010г., сключен между К.Т.Я. с ЕГН ********** и „П.И.Б."
АД, Я. се е задължила да отговаря солидарно в качеството си на поръчител до
издължаването на всички вземания на Банката, произтичащи от Договора за кредит.
Сочи се, че предоставеният кредит е усвоен на дата 18.05.2010г. до пълния
размер, посочен по-горе по сметка с IBAN:***, с настоящ IBAN: ***, открита на
името на Кредитополучателя М.Щ.В. в Банката.
Твърди
се, че главницата и лихвите по така усвоения кредит били погасявани частично,
поради което на основание Раздел II, т.29 от „Стандартни условия относно
предсрочна изискуемост на кредита" във връзка с т.29.2. към Договора за
кредит, същият е бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, за което
кредитополучателят е бил уведомен с писмо, връчено лично на 21.02.2018г. с
нотариална покана рег. № 717/21.02.2018г., Акт № 69, том 1 от 15.02.2018г. по
регистъра на Нотариус Л.Ч., с peг. № 600 на
Нотариалната камара, с район на действие – PC-гр.Несебър и след уведомяване на
поръчителя с писмо, получено лично от К.Т.Я. на 19.02.2018г. Сочи се, че
кредитът е в просрочие, считано от 17.10.2016г. -
общо 554 дни към 24.04.2018г. включително. По кредита били просрочени 18 /осемнадесет/
броя погасителни вноски по главница за периода от 17.10.2016г. до 08.03.2018г.
и 10 /десет/ броя погасителни вноски по лихви за периода от 16.06.2017г. до
08.03.2018г.
Ищецът
заявява, че към 24.04.2018г. включително, по кредита са просрочени погасителни
вноски по главница, договорна лихва и наказателна лихва, съгласно Договора за
кредит, общо в размер на 2308,53 лева (две хиляди триста и осем лева и 53
стотинки). На същата дата, Банката подала заявление за издаване на Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответниците М.Щ.В. и К.Т.Я., въз основа на извлечение от
счетоводните книги на Банката. По заявлението било образувано ч.гр.д. №
366/2018г. по описа на РС-Несебър, по което била издадена Заповед № 176 от
26.04.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 2308,53 лева (две хиляди триста и
осем лева и 53 стотинки), от която: сумата от 1 768,35 лева (хиляда седемстотин
шестдесет и осем лева и 35 стотинки) - просрочена главница, сумата от 116,98
лева (сто и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) – просрочена
договорна лихва, сумата от 300,80 лева (триста лева и осемдесет стотинки) –
просрочена наказателна лихва, сумата от 122,40 лева – разноски по събирането на
вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 24.04.2018г. до окончателното
изплащане на задълженията, както и сумата от 46,17 лева /четиридесет и шест
лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляващи внесена държавна такса и 150
лева - юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че въз
основа на издадения в полза на Банката изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело срещу ответниците, но задълженията
не били погасени. По повод подадено от ответниците
възражение срещу издадената Заповед № 176 от 26.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск против длъжниците М.Щ.В.
и К.Т.Я. относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Гореизложеното
е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответниците длъжниците М.Щ.В. и К.Т.Я. дължат на „П.и.б.“ АД за сумата
общо в размер на 2308,53 лева (две хиляди триста и осем лева и 53 стотинки), от
която: сумата от 1 768,35 лева (хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и 35
стотинки) - просрочена главница, сумата от 116,98 лева (сто и шестнадесет лева
и деветдесет и осем стотинки) – просрочена договорна лихва, сумата от 300,80
лева (триста лева и осемдесет стотинки) – просрочена наказателна лихва, сумата
от 122,40 лева – разноски по събирането на вземането, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
- 24.04.2018г. до окончателното изплащане на задълженията. Представят писмени
доказателства. Молят да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза. Правят
искане за изискване и прилагане на ч.гр.д. № 366/2018г. на РС-Несебър към
настоящото дело. Претендират присъждане на направените съдебни разноски по заповедното
производство общо в размер на 196,17 лева и по настоящото производство общо в
размер на 496,17 лева, както и разноските по евентуално назначената
съдебно-счетоводна експертиза. В случая, че ответниците
признаят ищцовите претенции се моли да бъде постановено
решение по признание на иска.
Предявен
ни са искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 вр.
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока
по чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
Процесуалният
представител на ищеца в съдебно заседание поддържа изцяло исковата молба.
Уточнява, че претендира вземането от ответниците при
условията на солидарна отговорност. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза.
Моли съда да уважи изцяло предявените претенции и да им присъди сторените по
делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В
съдебно заседание за ответниците М.Щ.В. и К.Т.Я. се
явява процесуалния им представител, който оспорва исковата молба, като
неоснователна и недоказана, и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че
сключения между страните потребителски договор за кредит е нищожен, тъй като от
същият не се разбирало какъв е размера на общо дължимата сума по договора,
както и на отделната погасителна вноска. Заявява, че клаузата за лихва в
договора за кредит е неравноправна. Независимо от това, процесуалният
представител на ответниците не оспорва задълженията
на доверителите й за заплащане на главницата по договора за кредит. Оспорва
задълженият им за заплащане на лихви и други разходи по кредита.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган в законоустановения
срок и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд,
като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно
основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 вр.
чл.240 от ЗЗД, в тежест на ищеца е
да докаже съществуването
на твърдяното вземане, а ответникът своите възражения за липсата на такова.
Указания за разпределянето на тежестта на доказване са дадени с доклада на
съда, съдържащ се в Определение № 1302 от 29.11.2019г., постановено по
настоящото дело, приет без възражения от страните.
От
данните по делото се установява, че на 11.05.2010г., между „М.К.Б.Ю.“ АД
/понастоящем „П.И.Б.“ АД/ и М.Щ.В. бил сключен Договор за предоставяне на
стандартен потребителски кредит с поръчители № 317-138 /л.24-32 вкл./ по силата
на който на кредитополучателя В. бил предоставен кредит в размер на 5300 /пет
хиляди и триста/ лева. Съгласно Договор за поръчителство № 317-139 от
11.05.2010г., сключен между „М.К.Б.Ю.“ АД /понастоящем „П.И.Б.“ АД/ и К.Т.Я.,
последната се задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя В., в
качеството си на поръчител, до издължаване на всички вземания на Банката,
произтичащи от Договора за кредит /л.22-23 вкл./. Съгласно т.10 от Договора за
кредит, крайният срок за погасяване на кредита е не по-късно от 30.05.2018г. На
17.10.2016г. кредитът е бил просрочен, като същият е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 09.03.2018г. след уведомяване на
кредитополучателя В. с нотариална покана, връчена лично на същия на
21.02.2018г. /л.34-35 вкл./ и след уведомяване на поръчителя Я. с писмо,
получено лично от последната на 19.02.2018г. /л.33/. На 24.04.2018г., ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,
по което била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя и поръчителя за неизплатените суми по Договора за кредит.
От
заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към 24.04.2018г. вкл., забавата за плащане на кредита е общо 554
дни. Според вещото лице, остатъка от дължимата главница към 24.04.2018г. е в
размер на 1768,35 лева /хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и
пет стотинки/, а остатъка за доплащане на договорна лихва за периода от
28.02.2014г. до 23.04.2018г. е в размер на 116,98 лева /сто и шестнадесет лева
и деветдесет и осем стотинки/. На кредитополучателят е начислена и наказателна
лихва за периода от 17.10.2016г. до 24.04.2018г. в размер на 300,80 лева
/триста лева и осемдесет стотинки/, която също не била заплатена /ССчЕ – л.82-87 вкл./.
Предвид гореизложеното, съдът намира за основателна
претенцията на „П.И.Б.“ АД за признаване на установено, че ответниците
М.В. и К.Я. им дължат солидарно сумата в размер на 1768,35 лева /хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и пет
стотинки/ - неизплатена главница по Договор за предоставяне на стандартен
потребителски кредит с поръчители № 317-138 от 11.05.2010г., сумата от 116,98 лева /сто и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ -
неизплатена договорна лихва за периода от 28.02.2014г. до 23.04.2018г., сумата
от 300,80 лева /триста лева и
осемдесет стотинки/ - неизплатена наказателна лихва за периода от 17.10.2016г.
до 24.04.2018г., сумата от 122,40 лева
/сто и дванадесет лева и четиридесет стотинки/ – разноски по събиране на
вземането.
Съдът намира за неоснователни и недоказани
възраженията на процесуалния представител на ответниците
за неравноправност на клаузите за лихви в договора за кредит.
Предвид основателността на главната претенция,
основателна се явява и акцесорната претенция на ищеца
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща законната лихва
върху неизплатената главница в размер на 1768,35
лева, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 24.04.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, поради което следва да бъде уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците следва да се възложат по равно направените от ищеца разноски по делото общо в размер на 1046,17
лева /хиляда и четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, от които 196,17
лева – заплатена държавна такса и 400 лева – заплатено възнаграждение за вещо
лице и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение, като в тази част решението следва да бъде
с осъдителен диспозитив. Ответниците дължат разноски, тъй като с поведението си са дали повод за
завеждане на настоящето дело.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „П.И.Б.“
АД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Н.В.Н.и С.А.П.– Изпълнителни директори, със съдебен адрес:*** /чрез юрк.М.Г.Т./, ЧЕ М.Щ.В.
с ЕГН ********** и К.Т.Я. с ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: *** ИМ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО сумата общо в размер на 2308,53 лева (две хиляди
триста и осем лева и 53 стотинки), от която: сумата
от 1768,35 лева /хиляда седемстотин
шестдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ - неизплатена главница по
Договор за предоставяне на стандартен потребителски кредит с поръчители №
317-138 от 11.05.2010г., сумата от 116,98
лева /сто и шестнадесет лева и деветдесет
и осем стотинки/ - неизплатена договорна лихва за периода от 28.02.2014г. до
23.04.2018г., сумата от 300,80 лева
/триста лева и осемдесет стотинки/ - неизплатена наказателна лихва за периода
от 17.10.2016г. до 24.04.2018г., сумата от 122,40
лева /сто и дванадесет лева и четиридесет стотинки/ – разноски по събиране
на вземането, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 24.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.Щ.В. с ЕГН ********** и К.Т.Я. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** да заплатят по равно на „П.И.Б.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.В.Н.и С.А.П.– Изпълнителни директори, със съдебен адрес:*** /чрез юрк.М.Г.Т./, сумата общо в размер на 1046,17 лева
/хиляда и четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляващи
заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: