№ 22444
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110134931 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца ********************, учредено съгласно
законодателството на Република **********срещу ответника
****************, ЕИК *********, обективно съединени искове с правно
основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с която се претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответника на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание
чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за отмяна на полет ***** от
летище ******, ********* до летище **********, ******* на 22.09.2024 г.,
прехвърлено от пътника Ф. Х. в полза на ******************** чрез договор
за цесия ведно със законна лихва за периода от 13.03.2025 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 30,09 лв., представляваща лихва за период от
26.09.2024 г. до 10.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.04.2025 г. по ч. гр. д. №
14717/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът ********************, учредено съгласно законодателството
на Република **********твърди, че Ф. Х. е сключил с ответника договор за
въздушен превоз за полет *****, по направление от летище *******,
********** до летище ********, **********планиран за 22.09.2024 г., с час
на излитане – 08:50 ч. местно време. Излага твърдения, че се е явил навреме за
полета и е преминал всички необходими проверки, като полетът бил отменен,
за което разбрал едва на летището. Поддържа се, че вземането за обезщетение
1
било прехвърлено на ищеца. На 26.09.2025 г. била изпратена извънсъдебна
покана до ответника за изплащане на дължимото обезщетение, полагащо се на
пътника при отменен полет, но дружеството не е удовлетворило претенцията.
Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
заплащането на мораторна лихва. Моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ****************, ЕИК *********,
е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. П. В., с който е оспорил
исковете като неоснователни. Не оспорва наличието на облигационни
отношения между страните по договор за въздушен превоз за полет *****, по
направление от летище *******, ********** до летище ********,
**********планиран за 22.09.2024 г., с час на излитане – 08:50 ч. местно
време. Поддържа, че процесният полет е бил отменен поради технически
проблем на самолета. Излага твърдения, че е бил организиран т.нар. „фери
полет“ / празен полет/, който да извози пътниците с друг самолет на
следващия ден. Оспорва да е налице виновно неизпълнение от негова страна
на задълженията по договора. Поддържа, че ищецът е бил уведомен за
промяната в разписанието на полета още на 22.09.2024 г., а не при
пристигането му на летището. Също така твърди, че на ищеца са му били
предложени няколко опции, а именно – възстановяване на средствата, смяна
на местоназначението или приемане на новото разписание на полетите, като
ищецът избрал да приеме новоназначената дата за изпълнение на полета.
Поддържа, че налице са изключващи отговорността на ответника
обстоятелства. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа
страна следното:
Искът е допустим. Седалището на превозвача се намира в
******************, поради което настоящият съдебен състав приема, че
сезираният Софийски районен съд е международно компетентен да разгледа
предявения иск по чл. 7, § 1, б. „а“, във връзка с чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета. В този смисъл
Определение № 1590 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 13592/2023 г. на СГС, IV-А
състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г.,
при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо
на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1 500
километра. За уважаване на иска в тежест на ищеца Разпределяне на
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти в тежест на
ищеца е да докаже наличието на наличието на договорни правоотношения
между страните за въздушен превоз, сключен пряко или чрез
посредничеството на турооператор; закупен билет за полет ***** от
2
22.09.2024 г. по направление от *******, ********** до летище ********,
**********с посочените в ИМ параметри; че полетът е бил отменен; както и
че вземането за обезщетение е било валидно прехвърлено с договор за цесия в
полза на ищеца, за което ответникът е бил надлежно уведомен. В тежест на
ответника е да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно
уговореното в договора / посоченото в билетите като дата, час на излитане,
час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща
„извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент 261/2004 г./ ЕО. В тежест на
всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
В хода на производството между страните са отделени за безспорни тези
обстоятелства, а и се установява от писмените доказателства по делото, в това
число бордна карта за полет № ***** от 22.09.2024 г. на името на Ф. Х. за
полет от ******-******** на 22.09.2024 г. а именно: че е сключен договор за
въздушен превоз полет *****, по направление от летище *******, **********
до летище ********, **********разстояние 1255 км., планиран за 22.09.2024
г., с час на излитане – 08:50 ч. местно време, като същият е бил отменен.
Установява се, че на 26.09.2024 г. е изпратена покана по електронен
адрес:**********************. Установява се, че в полза на Ф. Х. е издаден
билет за полет ******-******** на 23.09.2024 г., 10:20 часа. Видно от
споразумение по претенция № **** Ф. Х. е прехвърлило на
**************** вземанията си за обезщетения поради
закъснение/отмяна/отказан достъп до борда по полет № ***** от 22.09.2024 г.,
а с имейл от 26.09.2024 г. ищецът е уведомил ответника за станалата цесия и е
поканил същия да заплати обезщетение за отменения полет.
Предвид гореизложеното, между страните са безспорни обстоятелствата
от горепосочения фактически състав, следва да бъде разгледано защитното
правоизключващо възражение за наличие на извънредни обстоятелства,
освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл.
5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, позовавайки се на технически проблем на
самолета. При определяне дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ №
261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои
правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003
год., в сила за България от 09.01.2004 г./, която в чл. 19 изрично предвижда, че
в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е
било неизбежно, въпреки че той е взел всички необходими мерки. Съобразно
даденото задължително тълкуване от Съда на Европейските общности с
решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, когато
закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са взети всички необходими мерки, тоест от
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач, последният не дължи обезщетение по чл. 7 от Регламента. За
установяване наличието на „извънредни обстоятелства“ в разглеждания
случая, ответникът не е ангажирал никакви доказателства. Доказателствената
3
тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение
при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП,
1978 г., Ж.Сталев/. Ето защо съдът приема, че главният иск се явява
основателен. По делото е установено, че Ф. Х. е прехвърлила надлежно
вземането си за обезщетение за отменения полет № ***** в полза на ищеца, за
което е уведомен ответника на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД с електронно писмо
от 26.09.2024 г., поради което съдът приема, че цесията има действие за
ответника.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Тъй като главният
иск за обезщетение не е възникнало като срочно, а изискуемостта и
поставянето му в забава е предпоставено от отправянето на покана от
кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е представена електронна
кореспонденция между страните, в частност покана изпратена по електронен
път до адрес на ответника, която последният не оспорва, а заявява, че ще
ползва от същата, както и предвид разпоредбата на чл. 10 от ЗЕДЕУУ,
съгласно която изявлението се счита за получено с постъпването му в
посочената от адресата информационна система, от която се установява, че
ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение на 26.09.2024г.,
като няма данни то да е изплатено. Следователно, искът за законна лихва за
забава върху главницата е установен по основание, а по размер на осн. чл. 162
ГПК с помощта на интернет калкулатор възлиза на 30,55 лв., но при спазване
на принципа на чл. 6, ал. 2 ГПК следва да бъде уважен в претендирания
размер.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г., ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и
в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца се следва разноски за заповедното в размер на 474,84 лева, както и
разноски за исковото производство 525 лева в това число държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева , платено по банков път
съгласно приложено платежно нареждане от 27.10.2025 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от ********************, рег. № *********, учредено съгласно
4
законодателството на Република ****** искове, с правно основание чл. 7,
параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че
****************, ЕИК ********* дължи на ********************, рег. №
*********, учредено съгласно законодателството на Република ****** сумата
от 250 евро (двеста и петдесет евро), представляваща обезщетение на
основание чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за отмяна на полет
***** от летище ******, ********* до летище **********, ******* на
22.09.2024 г., прехвърлено от пътника Ф. Х. в полза на ********************
чрез договор за цесия, ведно със законна лихва за периода от 13.03.2025 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 30,09 лева (тридесет лева и 9 стотинки),
представляваща лихва за период от 26.09.2024 г. до 10.03.2025 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.04.2025 г. по ч. гр. д. № 14717/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК *********
да заплати на ********************, рег. № *********, учредено съгласно
законодателството на Република ****** сумата в размер на 474,84 лева
(четиристотин седемдесет и четири лева и 84 стотинки) – разноски за
заповедно производство, както и сумата в размер на 525 лева (петстотин
двадесет и пет лева) - разноски за исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5