№ 55 / 27.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря….Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1948 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-003708/19.11.2019г. на Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР - Монтана са наложени на П.Б.Ц. с посочен адрес xxx административни наказания - глоба в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123 от ЗДвП и глоба в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление Ц. лично и чрез пълномощник моли да бъде отменено оспорвайки, че е извършил посочените нарушения в АУАН и НП. Алтернативно се пледира за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна ОДМВР - Монтана Сектор ПП не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и частично основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
На 21.08.2019г. в 19:25 часа в гр.Монтана, ул.”Д. П. ж. „. б. на паркинга пред вх.Б, жалбоподателя П.Б.Ц. като водач на л.а. „Ш.” с рег. № М. 6. 7. В., негова лична собственост, при извършване на маневра на заден ход за паркиране до ред паркирани мпс-ва, не се убедил, че зад него е свободно и блъснал пешеходеца Е.П.Г. – на 73 години /съсед на жалбоподателя/. Последният бил възмутен от поведението на жалбоподателя, заради обидния му тон.
Водачът Ц. не изчакал и не уведомил органите на МВР и напуснал местопроизшествието. Очевидката на случилото се св.Е.М..Г. видяла как на заден ход водача Ц. удря по крака св.Г.. Последният държал кучето си.
Св.Г. се обадил на тел.112 да съобщи за станалото, при което на мястото на произшествието пристигнали св.П.К.П. и св.В.М..В. – и двамата мл. авто-контрольори в Сектор ПП при ОД МВР – Монтана.
В хода на полицейската проверка било установено, че водача на л.а. „Ш.” с рег. № М. 6. 7. В. – жалбоподателя Ц. е допуснал нарушенията по чл.40, ал.1 от ЗДвП, чл.123 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – водача Ц. не представил КТ, заради което след установяване на жалбоподателя и самоличността му, св.П.К.П. в присъствието на св.В.М..В. съставил спрямо Ц. АУАН Серия GA № 26074/21.08.2019г., който бил надлежно предявен на Ц.. Св.П. съставил и Протокол за ПТП. В АУАН е посочено, че св.Г. не е имал видими наранявания. В рамките на съдебното следствие лично св.Г. твърди, че е имал нараняване по крака си – имал синина.
В рамките на съдебното следствие по искане на жалбоподателя е разпитан св.А. Л. А., които е свидетел на караница между св.Г. и жалбоподателя, но не и на удар от страна на водача Ц. спрямо св.Г..
На 22.08.2019г. Ц. подал писмени възражения пред АНО, оспорвайки нарушенията, твърдейки, че св.Г. не е имал съприкосновение с управления от него л.а. Началник Сектор ПП при ОД МВР – Монтана съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН с Решение № 301р-19071/10.09.2019г. оставил без уважения възраженията на Ц.. На базата на изготвения процесен АУАН и събраните доказателства, Началник Сектор ПП при ОДМВР - Монтана като административно наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/18г. на МВР издал обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд /имайки предвид вида дело/, дадоха показания св.П.К.П., св.В.М..В., св.Е.П.Г., св.Е.М..Г., които потвърждават изложените факти и обстоятелства в АУАН и НП.
Жалбоподателят Ц. оспорва посочените обстоятелства в АУАН чрез обяснения, дадени лично пред въззивния съд. Жалбоподателя твърди, че управлявания от него л.а. на заден ход не е имал съприкосновение със св.Г.. Св. А. А. е чул, че св.Г. и жалбоподателя се карат.
Настоящият съд като обсъди непосредствено събраните по делото доказателства, намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че жалбоподателя Ц. е извършил нарушения по смисъла на чл.40, ал.1, респ. чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, респ. чл.123, ал.1, т.3, б.”б” – чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, респ. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът изцяло кредитира показанията на св.Е.П.Г., св.П.К.П., св.В.М..В. и св.Е.М..Г., които са обективни и последователни в контекста на писмените доказателства по делото, а посоченото от Ц. пред настоящия съд е необосновано защото е недоказано – обясненията на Ц. не се подкрепят от показанията на св.П., св.В., св.Г. и св.Г., които показания съдът кредитира като обективни. Установено е по безспорен начин, че на 21.08.2019г. преди извършване на полицейската проверка Ц. е извършил административните нарушения по чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123 от ЗДвП, като при съставяне на АУАН е установено и трето нарушение – такова по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Настоящият съд кредитира показанията на св.Г. като обективни, изхождащи от пряк очевидец. Показанията на св.А. не кореспондират с показанията на св.Г., чиито настоящия съд кредитира като обективни.
Съдът като има предвид показанията на св.Г., приема, че е налице ПТП по смисъла на § 1, т.30 от ДР на ЗДвП – св.Г. е имал синина на долен крайник, с което е реализиран състава на ПТП – причинено е нараняване на човек, независимо от вида, тежестта му и това, че св.Г. няма данни да е търсил медицинска помощ. Видно от показанията на св.Е.Г., същия е имал увреждане, което по правна квалификация отговаря на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, т.е. налице е нараняване по смисъла на § 1, т.30 от ДР на ЗДвП.
Съдът намира, че при установяване на административните нарушения, санкционирани на основание чл.175, ал.1, т.5, чл.183, ал.2, т.11 и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Видно от приетата по делото справка за водача – нарушител Ц., последният е правоспособен водач и има установени с влезли в сила наказателни постановления и фишове други нарушения по ЗДвП, освен процесните. Безопасността на движението и спазването на правилата за движение по пътищата, са приоритет на държавната политика и свързаните с тези въпроси обществени отношения, които са добили завишена степен на защитеност, изключвайки приложението на чл.28 от ЗАНН. В контекста на изложените доводи и вземайки предвид тежестта на извършените процесни нарушения, по разбиране на настоящия съд чл.28 от ЗАНН е неприложим, респ. не може да се определят извършените от Ц. административни нарушения като маловажни, в т.ч. това по чл.123 от ЗДвП.
Въз основа на посоченото от Ц. от личен характер, изискващо управление на мпс – работи като шофьор в Община - Монтана, съдът намира, че е налице правно основание за изменение на наложеното по размер административно наказание лишаване от право да се управлява мпс за срок от три месеца, като същото следва да се намали при минимума на един месец лишаване от правоуправление. С поведението си като водач на мпс жалбоподателя е причинил ПТП изразяващо се в нараняване на св.Г., което не е било сериозно по вид и тежест, видно от показанията на св.Г.. Съдът намира, че така определено административното наказание лишаване от право да управлява мпс е съответно и справедливо съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
В останалата част НП следва да се потвърди, като по разбиране на настоящия съд не е налице правно основание за изменение на НП чрез намаляване размерите на наложените административни наказания – глоби от 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, 100 лева на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. При определяне размера на административните наказания глоби спрямо Ц., настоящия съд не открива АНО да е нарушил изискванията на чл.27 от ЗАНН и поради което потвърждава НП в тази му част.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0996-003708/19.11.2019г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, в частта, с което на П.Б.Ц. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание – лишаване от право да управлява мпс за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като го НАМАЛЯВА за срок от 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-003708/19.11.2019г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Монтана, в частта, с което на П.Б.Ц. с посочен адрес xxx са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: