№ 14484
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110146790 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от ДРУЖЕСТВО срещу Р.
В. Т., Е. В. Т. и Т. В. Н., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правна квалификация чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която се твърди ответниците да са наследници на потребител на топлинна
енергия за недвижим имот, находящ се в град АДРЕС, аб. № ******, поради което между
страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът под ържа, че в периода от 01.05.2017
г. - 30.04.20 19 г. е доставял топлинна енергия на стойност 715,95 лева, която ответниците не
са заплатили, поради което и изпаднали в забава и дължали обезщетение за забава в размер
на законната лихва на стойност 204,49 лева, за периода от 1 5.09.2018 г. до 27.04.2022 г.
Развиват се съображения, че ответниците му дължат и сума за главница за услугата дялово
разпределение в размер на 5,96 лева за периода 01.06.2019 г. - 30.09.2019 г. и обезщетение за
забава в размер на законната лихва на стойност 1,43 лева, за периода от 31.07.2019 г. до
27.04.2022 г., както и законната лихва върху главниците от предявяването на заявлението по
чл. 410 Г П К - 14.09.2022 г., до окончателното изплащане. Претендира се присъждането на
сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да признае за
установено, че ответниците му дължат посочените суми при квоти по 1/3 за всеки ответник,
дължими при условията на разделна отговорност, а именно:
За Р. В. Т. - 1/ 3 от цялото вземане, а именно: главница в размер на 238,65 лева за цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 27.04.2022 г. в размер на 68,16 лева, главница за дялово
1
разпределение за периода 01.06.2019 г. - 30.09.2019 г. в размер на 1,99 лева, мораторна лихва
за периода от 31.07.2019 г. до 27.04.2022 г. в размер на 0,48 лева, ведно със законна лихва
върху главниците за периода от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането;
За Е. В. Т. - 1/3 от цялото вземане, а именно: главница в размер на 238,65 лева за цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 27.04.2022 г. в размер на 68,16 лева, главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2019 г. - 30.09.2019 г. в размер на 1,99 лева, мораторна лихва
за периода от 31.07.2019 г. до 27.04.2022 г. в размер на 0,48 лева, ведно със законна лихва
върху главниците за периода от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането;
За Т. В. Н. - 1/3 от цялото вземане, а именно: главница в размер на 238,65 лева за цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 27.04.2022 г. в размер на 68,16 лева, главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2019 г. - 30.09.2019 г. в размер на 1,99 лева, мораторна лихва
за периода от 31.07.2019 г. до 27.04.2022 г. в размер на 0,48 лева, ведно със законна лихва
върху главниците за периода от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането.
Ответниците са подали в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК съвместен отговор на
исковата молба, с който оспорват предявените искове. Твърди се, че не е налице
облигационно отношение между страните, като твърдят, че не са нито собственици, нито
ползватели на имота, с оглед на което не дължат заплащане на претендираните суми. Прави
се възражение за погасяване на вземанията по давност. Твърди се недоказаност на връзката
между ответниците и лицето Ж. Я. Н.а. Излагат се твърдения, че искът е следвало да бъде
насочен срещу наемателя по заповедта за настаняване от 1977 г. Направено е искане за
отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
2
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите
си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са
длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т.
1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените доказателства по делото се установява, че Ж. Я. Н.а (наследодател на
ответниците) е била в наемно правоотношение със Столична община, което е възникнало на
3.02.1977 г. и е прекратено със смъртта й – 22.07.2019 г. Обект на наемното правоотношение
е бил процесния недвижим имот.
Съгласно ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
3
ОСГК на ВКС за да възникне облигационно правоотношение с договорния ползвател е
необходимо между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие да е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта
на ползване на топлоснабдения имот (виж мотивите към ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС). При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. Обикновено възникването на договорно
правоотношение за доставяне на топлина енергия с договорен ползвател се доказва с
подаването на декларация/едностранно волеизявление за откриване на партида. В процесния
случай ищецът не е установил пълно и главно, че с наследодателя на ответниците е бил в
договорни отношения за доставяне на топлинна енергия. В условията на пълно и главно
доказване се установи единствено, че за процесния период наследодателя на ответниците е
упражнявал фактическа власт върху процесния имот на основание сключен договор за наем
със СО.
По делото не са представени доказателства за сключването на договор между
договорния ползвател (наследодателя на ищците) и ищеца, поради което ответниците не се
явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на твърдяното притезателно
право.
По отговорността за разноски:
Право на съдебни разноски имат ответниците. Всеки от ответниците - Р. В. Т. и Т. В.
Н. са представили доказателства за сторени съдебни разноски в размер от 450 лева ( от
които 400 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство и 50 лева за
подаденото бланково възражение в заповедното производство, т.е. възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, но единствено за сторените
разходи в заповедното производство). Е. В. Т. не е представил доказателства за сторени
съдебни разноски. Процесуалният представител на страната претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА, което съдът определя в общ размер от 450 лева – 400 лева за исковото производство и
50 лева за заповедното производство.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на
СРС, 24 състав,
4
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от ДРУЖЕСТВО с ЕИК
********* срещу Р. В. Т., ЕГН **********, установителни искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 238,65 лева за цена
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с аб. № ******,
за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
27.04.2022 г. в размер на 68,16 лева, главница за дялово разпределение за периода 01.06.2019
г. - 30.09.2019 г. в размер на 1,99 лева, мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до
27.04.2022 г. в размер на 0,48 лева, ведно със законна лихва върху главниците за периода от
14.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 50036/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от ДРУЖЕСТВО с ЕИК
********* срещу Т. В. Н., ЕГН **********, установителни искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 238,65 лева за цена
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с аб. № ******,
за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
27.04.2022 г. в размер на 68,16 лева, главница за дялово разпределение за периода 01.06.2019
г. - 30.09.2019 г. в размер на 1,99 лева, мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до
27.04.2022 г. в размер на 0,48 лева, ведно със законна лихва върху главниците за периода от
14.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 50036/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от ДРУЖЕСТВО с ЕИК
********* срещу Е. В. Т., ЕГН **********, установителни искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 238,65 лева за цена
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с аб. № ******,
за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
27.04.2022 г. в размер на 68,16 лева, главница за дялово разпределение за периода 01.06.2019
г. - 30.09.2019 г. в размер на 1,99 лева, мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до
27.04.2022 г. в размер на 0,48 лева, ведно със законна лихва върху главниците за периода от
14.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 50036/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, да
заплати на всеки от ответниците - Т. В. Н., ЕГН **********, и Р. В. Т., ЕГН **********,
сумата от 450 лева, представляваща сторените в първоинстанционното и заповедното
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ДРУЖЕСТВО, ЕИК
*********, да заплати на адв. М. И. П., ЕГН **********, сумата от 450 лева,
5
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Е.
В. Т. в рамките на първоинстанционното и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6