РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 27 19.04.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: дванадесети март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 197 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, подадена
чрез ю.к.Кристиян Николов, против решение № 2649/20.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 5258/2018 г. по описа на
РС-Бургас, с което е прието за установено, че ищецът Б.Т.Б. ***, не дължи на
ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 514.64 лв., като
допълнително начислена ел.енергия за период от 90 дни, по фактура № ***48/27.06.2018
г. за периода от 20.01.2017 г. до 20.04.2017 г. за имот, находящ се в гр.Б.,
ул.“Ш.“ № * и измервателна точка ***26, както и „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да заплати на Б.Т.Б. сумата от 350 лв. за
разноски по делото.
Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение, като на счита същото за
неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че фактическите констатации в
решението не съответстват на обективната истина, а правните изводи на закона,
като са пренебрегнати важни обстоятелства и доказателствата са тълкувани
превратно единствено в полза на ищеца. Счита се за неправилен извода на съда,
че липсва нормативно установена процедура за преизчисляване на количествата
електрическа енергия, като се сочи, че всички действия по проверката и
преизчислението са извършени при действие на новите ПИКЕЕ. В тази връзка се
посочва, че на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, вр. чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 ПИКЕЕ за ответното дружество е
налице валидно правно основание за извършване на корекцията, която е направена
в предвидените в ПИКЕЕ срокове, поради което поведението на ЕВН ЕС е
законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на Правилата. Счита се също, че
районният съд не се е произнесъл съобразно задължителната съдебна практика на
ВКС, съгласно която не следва да се доказва виновно поведение на клиента по
чл.82 ЗЗД от страна на крайния снабдител и посочената норма е неприложима, за
което се цитират решения на ВКС, като се изразява несъгласие с изложените в
противоречие с практиката мотиви на районния съд. Изложени са съображения и за
основателно начисляване на претендираната сума, предвид безспорно установената
по делото нерегламентирана външна намеса в СТИ, вследствие на която е отчитано
по-малко количество енергия от реално консумираната и установения от приетата
експертиза начален момент на извършената манипулация. В заключение, моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно и да се отхвърли предявения иск. Не са направени нови
доказателствени искания. Претендират се направените разноски в двете съдебни
инстанции, като е приложен списък по чл.80 ГПК. Направено е и възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от въззиваемия адвокатски
хонорар.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Б.Т.Б., подаден чрез пълномощник адв.Тонкова,
в който са изложени пространни съображения и доводи за неоснователност на
въззивната жалба и за основателност на предявената искова претенция. Моли
въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се направените по делото съдебни разноски. Не са
направени нови доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба
доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
Производството по гр.д.№ 5258/2018 г. по
описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на Б.Т.Б. против „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 514.64 лв., като допълнително начислена ел.енергия за
период от 90 дни, по фактура № ***48/27.06.2018 г. за периода от 20.01.2017 г.
до 20.04.2017 г. за имот, находящ се в гр.Б., ул.“Ш.“ № *. Изложени
са твърдения и подробни доводи за липса на законово основание за доставчика да
коригира едностранно сметките на потребителите за минал период, както и доводи
за липса на виновно поведение на потребителя, поради което неоснователно се
претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното
неправомерно въздействие върху средството да търговско измерване. Изложени са и
доводи за неспазване на реда за извършване на корекцията.
В писмения отговор по чл.131 ГПК ответното
дружество е оспорило иска като неоснователен, тъй като корекцията на сметката е
извършена правомерно на основание чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 и
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Изложени са доводи,
че електромерът на ищеца е манипулиран, установено с експертиза на БИМ, в
резултат на което е отчитал по-малко от реално използваната ел.енергия с грешка
над допустимата. В тази връзка, корекцията е извършена на основание чл.51,
ал.1, вр. чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ, поради което сумата е правилно
начислена. Изложени са и съображения, че в чл.28, вр. чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС се
съдържа ред за уведомяване на клиента и същият е спазен от ответното дружество.
В
подкрепа на твърденията си страните са ангажирали доказателства.
По
делото е безспорно, че ищецът Б.Б. е потребител на електроенергия и абонат на
ответното дружество с кл.№ **********, за обект на потребление в гр.Б., ул.“Ш.“ № * – ИТН:
***26. Видно от представения Констативен протокол № 319388/20.04.2017 г., на
същата дата служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД са извършили на
основание чл.42 и чл.44 ПИКЕЕ проверка на електромера на ищеца с № ***, намиращ
се в електромерно табло на партера, при която са били констатирани
несъответствия – при извършеното контролно измерване с еталон № 0430602 марка EMSYST е установено, че измерената грешка е над допустимата;
нормална векторна диаграма на схемата на свързване, няма видима
нерегламентирана намеса по измервателното средство. Електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевна
торба и изпратен за служебна метрологична експертиза в БИМ, а на негово място е
поставен друг електромер. Протоколът е подписан от служителите на ЕВН ЕР и от
двама свидетели. Видно от Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № **/22.03.2018 г. на БИМ, по електромера е
констатирано: наличие на механични дефекти по кутията на клемите на клемния блок на
електромера – кутията на електромера е пробита от дясно, след което е
възстановена; фирмен знак (пломба) № ***е
унищожена; осъществен е достъп до вътрешността на електромера – изваден е
куплунг Х-15, не функционира датчик за регистрация за отворен капак на клемен
блок, залепена е пластината на ключе SB1 за регистрация на отворен основен капак, допълнително са присъединени два
броя съпротивления към R19. Заключението на БИМ е, че в резултат от
манипулацията са изменени техническите и метрологични характеристики на
електромера, като преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение извън границите на допустимото – отчетена грешка (–77,0 %). С оглед горните констатации, от страна на
ответника едностранно е коригирана сметката на ищеца и е издадена фактура №
***48/27.06.2018 г. за сумата от 514.64 лв., дължима вследствие установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия
за електромер № *** за периода 20.01.2017 г. – 20.04.2017 г., в размер на 3554 кВтч.
Съгласно приетата пред
БРС съдебно-техническа експертиза, поставянето в електромера
на допълнителни
компоненти, непринадлежащи към схемата му, влияят на върху работата на
преобразователите на тока и напрежение в електромера, като по този начин се
променят техническите му параметри и заводски настройки, расте процентът на
грешката, което води до частично измерване на потребената електрическа енергия. Според вещото
лице, при отчитане на неотчетената електрическа енергия е спазена
методиката по чл.48, ал.1, т.1 ПИКЕЕ, като началният момент на неточно отчитане
може да бъде точно установен от записите на системата за
дистанционно отчитане.
Първоинстанционният съд е приел, че
липсва ред, по който да бъде извършена корекционната процедура предвид
обстоятелството, че ПИКЕЕ, на които се позовава ответното дружество са обявени
за нищожни и отменени с Решение № 1500/2017 г. на ВАС, обн. в ДВ-бр.15/2017 г., поради
което липсва законово
основание, определящо реда по който се извършва корекцията и субекта на тази
корекция.
Отделно от това е прието, че доколкото
между страните съществува облигационно, договорно правоотношение във връзка с
доставката на ел.енергия, на общо основание приложение следва да намери
разпоредбата на чл.82 ЗЗД, регламентираща виновния характер на договорната
отговорност,
поради което за да може доставчикът
да пристъпи към едностранна корекция на сметката, безспорно следва да бъде
установено виновно неизпълнение на задълженията на последния по договора, което
да е довело до настъпването на евентуалните вреди. В тази
връзка, районният съд е приел, че по делото не е установено кой е извършил някакво действие/бездействие, което да се
приема за неправомерно, както и няма данни за въздействие върху
техническото средство за измерване на потребената ел.енергия. По горните съображения съдът е
приел, че липсва всякакво
фактическо и правно основание за начисляване на допълнителни средства за
ел.енергия, поради което предявеният отрицателен установителен иск е уважен като основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. При тази служебна
проверка Бургаският окръжен съд намира, че решението е валидно и допустимо, а
по същество – правилно.
Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическата обстановка, след установяване
на релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразно събраните по делото
доказателства и приложимия закон. Бургаският окръжен съд изцяло споделя окончателните
правни изводи на първата инстанция за основателност на исковата претенция, като
препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба
оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Настоящата
инстанция намира за неоснователни възраженията на въззивника, че районният съд
е тълкувал превратно доказателствата само и единствено в полза на ищеца, като
фактическите му констатации не съответствали на установените по делото факти и
обстоятелства. В тази връзка, въззивният съд намира за нужно да отбележи, че
първата инстанция е събрала необходимите, допустими и относими доказателства,
ангажирани от страните, като обжалваното решение е постановено след анализ на
доказателствения материал и в съответствие с приложимите законови разпоредби.
Спорът по делото е за законосъобразност на
едностранно извършената от ЕВН корекция на сметката на ищеца за потребена електроенергия
за периода 20.01.2017 г. – 20.04.2017 г., а оттам и за дължимостта на
процесната сума, начислена от ответника на основание тази корекция по чл.51 ПИКЕЕ.
Настоящата инстанция поддържа становището
си, че законовото основание на крайния снабдител, въведеното със ЗЕ (ДВ-бр.54/2012
г.), да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електроенергия, е поставено под условие – ако е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ
на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Само при едновременното наличие на тези предпоставки е завършена
процедурата, създаваща право за енергодружеството да извършва едностранно
корекция на сметки за минал период (Решение № 111/17.07.15 г. по т.д.№ 1650/14
г., I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г., II т.о., Решение
№ 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г., I т.о.).
В конкретния случай, въззивният съд
намира, че по делото не е доказано
кумулативното наличие на изискуемите от закона предпоставки, даващи правото на
въззивника да извършва корекция на сметката на въззиваемия-краен клиент.
От една страна, ответникът не е
установил по делото да е изменил общите си условия и да ги е привел в
съответствие с нормативната уредба, тъй като действащите към момента на
начислението и понастоящем Общи условия на ЕВН ЕС и на ЕВН ЕР са одобрени от
ДКЕВР през 2008 г., т.е. преди изменението на ЗЕ, като ответникът не е доказал да е
привел съдържанието им в съответствие със закона. В същите не се съдържа
изрично регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен клиента за
извършването на едностранна корекция съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ,
тъй като в ОУ е налице само разписано задължение за уведомяване, но не и реда
за това. Липсва предвиден такъв ред в клаузата на чл.28 от ОУ на ЕВН ЕС, която предвижда единствено уведомяването на клиента за вече
начислените суми, което обаче не може да бъде приравнено на законовото изискване за
регламентиране на изричен ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за извършване на корекция на сметка съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Не сочи на такъв изричен ред и разпоредбата на чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС. Ето защо,
въззивната инстанция намира, че е налице неизпълнение на законоустановените
изисквания от страна на енергийния доставчик, тъй като общите условия на дружество
не отговарят и не съответстват на изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ,
поради което не е осъществен пълният фактически състав за едностранна корекция
на сметката на ищеца.
От
друга страна, действително за периода на допълнително начислената
от ответника електрическа
енергия – от 20.01.2017 г. до 20.04.2017 г. са
приложими ПИКЕЕ (обн. ДВ-бр.98/12.11.2013 г.). Тези Правила обаче са отменени с
Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм.д № 2385/2016 г. на ВАС, Петчленен състав,
с изключение на
нормите на чл.48-чл.51. Решението на
ВАС е обнародвано в
ДВ-бр.15/14.02.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.2 АПК,
правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган
в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая, този компетентен
орган е КЕВР съобразно делегираните му
правомощия с нормата на
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да приема
правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Известен
факт е, че към настоящия момент КЕВР не е приела нови Правила на
мястото на отменените норми,
поради което към момента на проверката – 20.04.2017 г., а и понастоящем
липсва приложим материален закон, определящ
реда, по който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, тъй като след отмяната
на чл.41-чл.44 ПИКЕЕ
липсват ред и предпоставки
за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност
на СТИ. С решението на ВАС е отменена и разпоредбата на
чл.47 ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния
протокол, който се съставя при проверката
(оправомощно лице, което да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на
абоната и т.н.), който е елемент
от фактическия състав,
пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна
корекция. А неотменените с
решението на ВАС норми на чл.48-чл.50 ПИКЕЕ не могат да
запълнят обема на възложеното с
чл.83, ал.2, изр.второ, вр. ал.1, т.6 ЗЕ правомощие на КЕВР, тъй като регламентират единствено
хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, но не
определят реда за извършване на проверка за установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съществуващата
към момента на проверката нормативна
празнота в ПИКЕЕ относно
реда за извършване на едностранни корекции, не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми в други източници на правото. Да се приеме обратното
означава да се заобиколи ефекта на решението
на ВАС за преустановяване
занапред действието на съответните отменени
правни
норми.
При това
положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на ВАС и до
приемането на нови ПИКЕЕ нито операторът на разпределителната мрежа, нито въззивното
дружество могат да се ползват от корекционната процедура, за която към датата
на проверката е липсвал ред за извършването й. В този смисъл следва да бъде
отречено и право на въззивника да начисли исковата сума на основание чл.48 и
чл.51 ПИКЕЕ въз основа на констатациите от извършената на 20.04.2017 г. проверка
от служители на ЕВН ЕР. Ето защо, правилни са изводите на районния съд за липса на законово основание, определящо реда по който се извършва
корекцията и субекта на тази корекция, като изложените от въззивника в
тази насока доводи са неоснователни.
Във връзка
с горното, следва да се има предвид също така, че съгласно Закона за
енергетиката, източник на задълженията на крайния потребител и
електроснабдителното дружество във връзка с доставената електрическа енергия е
договорът, сключен в случая при общи условия. В този смисъл, предвид решението
на ВАС и при съществуващата празнота в нормативната уредба, позволяваща
едностранно коригиране на сметките на потребителите само поради обективния факт
на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, евентуално
могат да се приложат общите основания за ангажиране на договорната отговорност
по ЗЗД с оглед забраната за неоснователно разместване на блага. Предвид това и
доколкото в случая се касае за нерегламентирана външна намеса (неправомерно
въздействие) в СТИ, в резултат на която електрическата енергия се отчита
неточно, и при знание на ответника за отменените ПИКЕЕ към датата на съставяне
на протокола за проверката, същият не е ангажирал по делото доказателства за
наличие на неправомерно действие от страна на потребителя, периода на грешното
измерване или неизмерване и отчетената реално консумирана електрическа енергия
за минал период. В
този смисъл, практиката на ВКС, постановена преди изменението на Закона за
енергетиката остава актуална към процесния казус и за да бъде
ангажирана отговорността на потребителя, следва да бъде доказано негово виновно
поведение. Ето защо, тези изводи на районния съд са правилни и в съответствие с
относимата за конкретния спор съдебна практика, а възраженията на ответното
дружество, че в случая се касае за обективна отговорност са неоснователни.
С оглед
всички изложени съображения, въззивният съд намира, че по делото не е доказано,
наличието на основание, което би било годно да породи правото на въззивника да
начисли и претендира процесната сума от въззиваемия, поради което едностранната корекция на сметката на ищеца е
неоснователно извършена. Това води до извод за основателност на предявения
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, който
следва да бъде уважен. Ето защо, като е стигнал до същия извод, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход
на делото и направените от двете страни искания за присъждане на разноски, на
въззивника такива не му се следват, предвид неоснователността на въззивната
жалба. На
основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия се следват разноски за
настоящото производство, като с оглед материалния интерес и ниската фактическа
и правна сложност на делото, съдът намира за основателно направеното от
въззивното дружество възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 420 лв., поради което
същото следва да се редуцира до минималния размер от 300 лв., съгласно чл.7,
ал.2, т.1 Наредба № 1/2014 г. за МРАВ, в който искането за разноски следва да бъде
уважено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 2649/20.12.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 5258/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Христо Г. Данов“ № 37, да заплати на
Б.Т.Б., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 300 лв. (триста лева) за разноски във въззивното производство пред
БОС за платено адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване (чл. 280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.