Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20
гр.Русе, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 134 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.118, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба на В.М.Г. ***,
чрез адв.-пълномощник Г. П. ***, против решение № 2153-17-107/09.03.2022 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е
потвърдено разпореждане № 17221167764/01.01.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане, на
основание § 7е, ал.1 и ал.2
от ПЗР на КСО, е извършено преизчисление на отпуснатата на жалбоподателката
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се твърди, че оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане са постановени при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Основното възражение
на жалбоподателката е, че незаконосъобразно пенсионният орган не е извършил нужните
преизчисления за 2018 г. и 2019 г., каквото е изискването на § 7е, ал.2 от ПРЗ
на КСО. В жалбата са посочени конкретни проценти, които административният орган
е следвало да приложи към вече преизчисления по реда на § 7е, ал.1 от ПЗР на
КСО размер на пенсията на жалбоподателката. Наведените в жалбата възражения се
поддържат и в хода на делото по същество – лично от жалбоподателката и от
процесуалния й представител, както и в депозирани по делото писмени бележки.
Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане на
пенсионния орган и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне с указания по точното прилагане на закона. Претендира се и присъждане
на направените в производството разноски.
Ответникът в производството – директорът
на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Ц.Р.,
оспорва жалбата. В подробни писмени бележки аргументира законосъобразността на
обжалваното решение. Моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Решението на директора на ТП на НОИ -
Русе е изпратено на жалбоподателката по пощата и е получено от нея на 14.03.2022
г. (известие за доставяне на л.5 от преписката). Жалбата е подадена в
деловодството на административния орган, издал оспореното решение, на 23.03.2022
г., с което е спазен преклузивният 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Предмет на оспорване
в настоящото производство е решение № 2153-17-107/09.03.2022 г. на директора на
ТП на НОИ – Русе, постановено по жалба на В.Г. срещу разпореждане № 17221167764/01.01.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в същото териториално поделение на
НОИ.
Съдът намира, че
решението е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на
чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО орган – директора на ТП на НОИ – Русе. Спазена
е и изискуемата писмена форма като решението е мотивирано съобразно изискването
на чл.117, ал.3 от КСО. Съдът не констатира при неговото издаване да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Развитите в жалбата оплаквания
касаят приложението на материалния закон. То е обусловено от отговора на
следните два въпроса: правилно ли е извършено преизчислението
на пенсията на жалбоподателката на основание § 7е, ал.1 от ПЗР на КСО (въпрос,
който не е спорен между страните) и правилно ли е приложена разпоредбата на
§7е, ал.2 от ПЗР на КСО относно прилагането на всички осъвременявания,
преизчисления и индексации, извършени след датата на отпускане на пенсията на
последната, по който се концентрира спорът между тях.
От фактическа страна се установява следното:
С разпореждане № 6/13.04.2018 г.
(л.20 от преписката) на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 03.06.2017 г., по подадено от нея
заявление от 11.04.2018 г. Пенсията е отпусната пожизнено по чл.69б, ал.2 от КСО
в размер на 555,50 лева. С разпореждането е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат
към ІІІ категория от 34 години, 04 месеца и 15 дни, от които 16 години, 05
месеца и 02 дни – ІІ категория и 13 години, 10 месеца и 05 дни – от ІІІ
категория. Изчислен е индивидуален коефициент 1,820. За определяне размера на
пенсията е използван средномесечният осигурителен доход за страната за периода
м.06.2016 г. – м.05.2017 г. – 789,50 лв. и относителна тежест на всяка година
осигурителен стаж 1,126% за 34 години 04 месеца стаж. Доходът за изчисляване
размера на пенсията е 1436,86.
В административната преписка се
съдържа разпореждане № 17191449821/01.07.2019 г. (л.21 от преписката), с което на
основание §7б, ал.2 и §7в от ПЗР на КСО и/или ПМС № 136/06.06.2019 г. пенсията
на жалбоподателката е била преизчислена. С това разпореждане са извършени две
изчисления, като считано от 01.07.2019 г., на основание § 7в, ал.3 от ПЗР на
КСО, е определен за изплащане по-благоприятния за жалбоподателката размер – 609,65
лв. При първото изчисление, на основание § 7в, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, е
получен размер на пенсията от 592,00 лв., като е приложен по-висок процент за
всяка година осигурителен стаж – 1,2% (при 1,169% през 2018 г.). При второто
изчисление, на основание § 7б, ал.2 от ПЗР на КСО, размерът на пенсията към
30.06.2019 г. (576,77 лева) е увеличен с 5,7% и така е получен по-благоприятният
размер на пенсията на жалбоподателката – 609,65 лв.
С разпореждане №
17201258861/01.07.2020 г. (л.22 от преписката), на основание чл.100 от КСО,
пенсията на жалбоподателката към 30.06.2020 г. е осъвременена с коефициент
1,067 и е получен нов размер 650,50 лв.
С разпореждане №
17214583421/01.07.2021 г. (л.23 от преписката) върху пенсията на
жалбоподателката е приложено поредното осъвременяване, на основание чл.100 от КСО, с коефициент 1,050. Новият размер е 683,03 лв.
Последното постановено разпореждане
на ръководителя по пенсионно осигуряване е разпореждане № 17221167764/01.01.2022
г. (л.11 от преписката), с което, на основание § 7е, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО,
пенсията на жалбоподателката е преизчислена, считано от 25.12.2021 г. При
преизчислението е приложен отново по-висок процент за всяка година осигурителен
стаж – 1,35% (при досегашен 1,2%) като този процент е приложен върху общия
осигурителен стаж на жалбоподателката без превръщане към ІІІ категория, т.е.
сбора между стажа от ІІ и стажа от ІІІ категория, който е 30 години и 3 месеца.
За останалия стаж до 34 години и 4 месеца, т.е. 4 години и 1 месец (формиран от
превръщането на стажа от втора категория в трета) е приложена тежест от 1,2 %.
Изчисленият при използването на тези величини размер на пенсията (657,23 лв.) е
осъвременен, съгласно чл.100 от КСО, със съответните коефициенти за 2020 г. (с
1,067) и за 2021 г. (с 1,050). Окончателният определен размер е 736,32 лв.
Именно това последно преизчисление на
пенсията на жалбоподателката от 25.12.2021 г. е предмет на настоящия спор.
Съгласно
разпоредбата на §7е, ал.1 от ПЗР на КСО (нов – ДВ, бр. 77 от 2021 г.,
в сила от 25.12.2021 г.), на която се позовава пенсионният орган в процесното
разпореждане от 01.01.2022 г., отпуснатите с начална
дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември
2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане
и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж
без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати
с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25
декември 2021 г. със съответния коефициент по чл.79, ал.1. Съгласно ал.2 на
същия параграф, преизчисляването по ал.1 се извършва, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на
отпускането й до 24 декември 2021 г. включително.
Съдът намира, че съобразно цитираната
разпоредба на § 7е, ал.1 от ПЗР на КСО правилно пенсионният орган е приложил
новия процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на
пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката по реда на чл.70,
ал.1 от КСО спрямо сбора на осигурителния й стаж без превръщане, каквото именно
е изискването на § 7е, ал.1 от ПЗР на КСО.
По делото не е спорно, че още при
отпускане на пенсията на жалбоподателката, е зачетен стаж от 16 години, 05 месеца
и 2 дни от ІІ категория и 13 години, 10 месеца и 05 дни от ІІІ категория или
общ сбор с превръщане – 34 години, 04 месеца и 15 дни. Така определените в § 7е,
ал.1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно само по отношение на стаж с
продължителност от 30 години и 3 месеца сбор на стаж без превръщане. По този
въпрос няма и спор по делото.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за неправилно приложение на § 7е, ал.2 от ПЗР на КСО, изразяващо се в това, че пенсионният орган не е извършил нужните преизчисления за 2018 г. и 2019 г. Както вече беше посочено, според тази разпоредба преизчисляването по ал.1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително.
Спорът в случая е свързан с това, какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал.1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателката до 24.12.2021 г.
Видно от представените по делото
разпореждания, разгледани по-горе в настоящото решение, върху пенсията на
жалбоподателката са приложени 2 осъвременявания на основание чл.100 от КСО (за
2020 г. и за 2021 г.) и 2
преизчисления въз основа на различни разпоредби от ПЗР на КСО и на ЗИДКСО/2015
г. (за 2018 г. и за 2019 г.). Макар и разпореждането, с което е била
преизчислена пенсията на жалбоподателката, считано от 01.07.2018 г. да не се съдържа
в представената по делото административна преписка, видно е, че такова
преизчисление е било извършено, тъй като, считано от 03.06.2017 г., пенсията й е
била отпусната в размер на 555,50 лв., а от съдържанието на разпореждане №
17191449821/01.07.2019 г. става ясно, че размерът й към 30.06.2019 г. е 576,77
лева.
С оспореното разпореждане, след
преизчисляване на пенсията на жалбоподателката по реда на § 7е, ал.1 от ПЗР на
КСО, са приложени двете осъвременявания (2020 г. и 2021 г.), но не са приложени
преизчисления за 2018 г. и 2019 г. Точно липсата на такива преизчисления се
оспорва по делото.
При преценка основателността на
жалбата следва да се извърши анализ на правните норми, въз основа на които са
извършени преизчисления и увеличения на пенсията й за 2018 г. и 2019 г.
За 2018 г. Преизчислението от 01.07.2018 г. е било извършено на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., като нормата е претърпяла промяна с § 3, т.35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) и за 2018 г. има следната редакция:„§ 53. (Изм. и доп. - ДВ, бр. бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) (1) От 2017 г. до годината, в която процентът по чл.70, ал.1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл.100. (2) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл.70, ал.1, изречение първо достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл.70, ал.1, изречение четвърто. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл.79, ал.1, т.1 – 3 се увеличава с процента по чл.70, ал.1, изречение трето. Преизчисленият размер се определя, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията.(3) (Нова) Когато преизчисленият по реда на ал.2 размер на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента по чл.70, ал.1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия размер.“Налице е и промяна в разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО, която към 01.07.2018 г. има следното съдържание: „Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. До 31 декември 2016 г. процентът е със стойност 1,1. След тази дата той нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл.100, ал.1, до достигане на стойност 1,5. Процентът по изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на базата на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени.С чл.11 от Закова за бюджета на ДОО за 2018 г. е определен процентът по чл.70, ал.1, изречение първо от КСО – 1,169.Видно от цитираните разпоредби през 2018 г. не е налице осъвременяване по реда на чл.100 от КСО, макар извършените преизчисления да включват в себе си величини, получени по реда на чл.100 от КСО. От една страна е извършено преизчисление на пенсиите, което е с по-висок процент за тежест на всяка година осигурителен стаж. Този процент от 1,126% през 2017г. е станал 1,169% за 2018 г. В тази връзка това преизчисление важат се явява обективно неприложимо при извършеното с оспорваното разпореждане преизчисление, тъй като последното го „поглъща“ поради определения с §7е, ал.2 от ПЗР на КСО още по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж. През 2018 г. обаче, освен преизчисляването на пенсиите по реда на §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. (в редакцията за 2018 г.), е предвидено и увеличение по реда на новата за 2018 г. разпоредба на § 53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. като този увеличен размер се съпоставя с размера, изчислен при преизчисляването по §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и на пенсионера се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., размерът на пенсията, определен по реда на ал.2, се сравнява с размер, определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т.е. към 30.06.2018 г., с процента по чл.70, ал.1, изречение трето от КСО или с други думи с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. В случая от 1,126% за 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл.70, ал.1 от КСО е нараснал до 1,169% или нарастването е с 3,8%. В тази връзка неоснователно в жалбата и в съдебно заседание жалбоподателката твърди, че процентът нарастване е с 4,3, а не 3,8. Това е и приложеното през 2018 г. увеличение на пенсиите към 30.06.2018 г. с което е сравнен размера, получен при преизчислението по §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. По същество спорът по настоящото дело се свежда именно до прилагането на увеличението с 3,8% /или както е според В.Г. – с 4,3%/, което жалбоподателката счита, че неправилно не е било приложено от пенсионния орган. Съдът намира, че липсва основание за прилагане на посоченото увеличение, като доводите си за този извод съдът черпи от разпоредбата на §7е, ал.2 от ПЗР на КСО и съвместното й тълкуване с нормата на §53 от ПЗР на ЗИДСКО/2015 г. Така, от една страна, нормата на § 7е, ал.2 от ПЗР на КСО предвижда, че след преизчислението по ал.1 пенсията „се осъвременява, преизчислява и индексира“. Съгласно § 53, ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2018 г. не се извършва осъвременяване по чл.100 от КСО. Разпоредбата на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. предвижда извършване на преизчисление, за което вече се каза, че е обективно неприложимо след процесното преизчисление по § 7е, ал.2 от ПЗР на КСО. Липсват данни за наличие на основание и прилагане на някакъв вид индексация на пенсиите през 2018 г. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на разпоредбата на §7е, ал.2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисление, нито индексация. Това следва и от използвания от законодателя термин, а именно „увеличение“ като то е обособено в отделна алинея като по този начин то е разграничено от останалите форми на увеличение на пенсията в широк смисъл – посредством нейното осъвременяване, преизчисление или индексация.
За 2019 г.През 2019 г. §53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен с §3, т.26 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 г., Oбн., ДВ, бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., но едновременно с това с §3, т.25, б.„б“ са приети нови разпоредби на §7б и §7в от ПЗР на КСО, които са със следното съдържание:
„§
7б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1)
През 2019г. пенсиите не се осъвременяват по чл.100.
(2) Размерът към 30 юни 2019 г. на
пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1
юли 2019 г. с процент 5,7.
§ 7в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.) (1) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември
2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест,
отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019
г. със съответния коефициент по чл.79, ал.1.
(2) Преизчисляването по ал.1 се извършва,
без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се
осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща
от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително.
(3) Когато преизчисленият размер на
пенсията по ал.1 и размерът на пенсията по § 7б, ал.2 не са равни, пенсията се
определя в по-високия размер.“
Видно от цитираните разпоредби, през 2019 г. също не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл.100 от КСО. По реда на § 7б, ал.2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с 5,7 %, а по реда на §7в, ал.1 от ПЗР на КСО този размер е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,2% (при 1,169% през 2018 г.).И тук с пълна сила важат изводите, изложени по-горе в настоящото решение, относно преизчислението и увеличението за 2018 г. Преизчисляването по реда на § 7в, ал.2 от ПЗР на КСО се покрива („поглъща“) от преизчислението по §7е, ал.2 от ПЗР на КСО, извършено с оспорваното разпореждане, поради определения с последната разпоредба по-висок процент на тежест на всяка година осигурителен стаж, дори и приложен само по отношение на общия стаж без превръщане. Увеличението по § 7б, ал.2 от ПЗР на КСО, от своя страна, както вече се посочи, не попада в предметния обхват на § 7е, ал.2 от ПЗР на КСО поради това, че не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация. Използваният израз „увеличение“ не е дефиниран легално в допълнителните разпоредби на кодекса и на законите за неговото допълнение и изменение, поради което и по арг. от чл.37, ал.2 и ал.3 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА от това следва, че липсва отклонение от общоприетия му смисъл, както и че законодателят е счел, че при прилагането на коментираната разпоредба не би възникнало съмнение относно неговия смисъл.В обобщение на изложеното съдът намира, че в настоящия случай пенсионният орган правилно е приложил разпоредбата на § 7е, ал.2 от ПЗР на КСО като след преизчислението на пенсията на жалбоподателката по реда на ал.1 от същия параграф, е взел предвид извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. осъвременявания по чл.100 от КСО, тъй като преизчисленията по § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2018 г. и по § 7в, ал.2 от ПЗР на КСО за 2019 г. са обективно неприложими, поради поглъщането им от процесното преизчисление по §7е, ал.2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и § 7б, ал.2 от ПЗР на КСО не попадат в предметния обхват на разпоредбата на § 7е, ал.2 от ПЗР на КСО.С оглед на тези изводи съдът намира, че оспореното в настоящото производство решение № 2153-17-107/09.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане № 17221167764/01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване представляват законосъобразни административни актове, поради което подадената срещу тях жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изричното изявление на процесуалния представител на ответника по жалбата, че не се претендира юрисконсултско възнаграждение, такова в полза на последния не следва да бъде присъждано.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.Г., с ЕГН **********,***,
против решение № 2153-17-107/09.03.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ
– Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено разпореждане №
17221167764/01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ – Русе.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: