Р Е Ш
Е Н И Е
№:288 20.03.2023 г. гр.
Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На двадесети февруари, две хиляди двадесет и трета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар:
Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно
дело № 371 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на „Никома – 2002“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез процесуален представител, против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. № 01-2600/2769#3 от 21.01.2022 г.
издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"
(ДФЗ).
Жалбоподателят
твърди, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен
като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона. Излага съображения, че неправилно административният орган е
приел, че дружеството не е изпълнило задълженията на чл. 15, ал. 3, т. 3 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а именно, че не са спазени изискванията на чл.
33, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от посочената наредба. Счита, за незаконосъобразен
извода, че представеният от дружеството сертификат № 01/BG833/00071/18
от 24.04.2018 г. издаден от „Кю сертификейшън“ не отговаря на изискванията, тъй
като същият е издаден по образеца на приложение XII от Регламент
(ЕО) № 889/2008 г. Твърди, че едва с изменението на чл. 49, ал. 9 от Наредба №
5/03.09.2018 г. е въведено допълнително изискване към издаваните от
контролиращото лице доказателства да се представи приложение, в което да се
посочи количеството произведена продукция. Счита, че на посочената разпоредба
не е придадено обратно действие, поради което издаденият на 24.04.2018 г.
сертификат е отговарял на нормативните изисквания,
към датата на издаването му. В тази връзка посочва, че дори и издаденият
сертификат да не отговаря на някакви изисквания, това не може да се вмени във
вина на земеделския стопанин, тъй като документа се издава от контролиращо
лице, контрол върху работата на което може да упражнява само и единствено
Министерство на земеделието. Излага съображения, че е издадено и писмено
доказателство № ********** от 10.06.2021 г. от „Космосерт“ АД, което отговаря
на изискванията на приетите с ДВ бр. 33/2020 г. изменения на Наредба №
5/03.09.2018 г., но в същото е посочена дата на инспекцията 08.07.2020 г., на
която дата е следвало да се издаде писмено доказателство, че продукцията е
биологична. Към представеното писмено доказателство от 10.06.2021 г. е
представен и анекс , в който е удостоверено, че количеството произведена
първична земеделска продукция през 2020 г. – сливи – 13 т. са биологичен
продукт (реколта 2020 г.). Този сертификат е издаден допълнително поради забава
в издаването му, което забавяне не е в резултат на действия или бездействия на
дружеството, а поради допусната грешка от контролиращото лице „Космосерт“ АД.
По подробно изложени в жалбата доводи, се иска отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на разноски по делото, съобразно представен
списък. В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа.
Ответната
страна – заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, чрез пълномощник излага доводи
за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, моли адвокатското
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя да бъде намалено.
Административен
съд – Бургас намира за установено следното от фактическа страна:
От
приобщените към преписката документи се установя, че жалбоподателят „Никома –
2002“ ЕООД е земеделски стопанин по смисъла на пар. 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, във
вр с чл. 4, пар. 1, б „а“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., регистриран с УРН
183493. Видно от уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г. изх. № 02-020-2600/1760/24.02.2016 г. (л.60) депозираното от
дружеството заявление с УИН 22/070715/037051 за подпомагане по мярка 11 за
извършване на биологично растениевъдство за кампания 2015 г. е одобрено за
участие по направление „Биологично земеделие“ за парцел 02765-218-1-5 – овощни видове – сливи. С писмото жалбоподателят
е уведомен, че най-късно до 30 септември на петата година от ангажимента ,
който започва да тече от подаване на първото одобрено заявление за подпомагане
по съответното направление, най малко веднъж трябва да получи сертификат или
писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти,
животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство;
сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция, съгласно
чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Най-късно до 30 октомври на
петата година от поемане на ангажимента – поне веднъж следва да предостави
копие на гореописания сертификат, съгласно чл. 39, т. 1 „в“ от Наредба №
4/24.02.2015 г.
На
25.04.2019 г. от „Никома – 2002“ ЕООД е подадено заявление за подпомагане за
кампания 2019 г. по СЕПП, СПП, ЗДП, СП (основна), СП (други), СЗ – МЗДП, СПК,
ПНДП, мярка 10 и мярка 11.
На 29.11.2019
г. дружеството е депозирало заявление, (л.126) с което е представило сертификат
за биологична продукция № 01/BG833/00071/18
издаден на 24.04.2018 г. от „Кю сертификейшън“ АД, както и писмени
доказателства издадени от „Космосерт“ ЕАД.
С
писмо изх. № 02-020-2600/2416 от 17.07.2020 г. (л.140) жалбоподателят е
уведомен, че при извършване на административни проверки по предоставените
документи по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. ДФЗ е установил непълноти, които съгласно чл. 15,
ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от горепосочената наредба водят до прекратяване на ангажимента по
съответното направление и възстановяване на получената до момента финансова
подкрепа по това направление в размер на 100 %. Предоставен е 15-дневен срок за
представяне на всички документи свързани с поетия ангажимент по мярка 11,
съобразени с разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същата наредба.
С
писмо вх. № 02-020-2600/2589 от 04.08.2020 г. от жалбоподателя са представени
Сертификационно писмо (писмено доказателство) № 01/2005-БГ833/06.02.2015 г. от
„Кю сертификейшън“ АД, Сертификат за съответствие № 01/BG833/00071/18
издаден на 24.04.2018 г. от „Кю сертификейшън“ АД, удостоверение за регистрация
**********/30.10.2019 г. издаден от „Кю сертификейшън“ АД и писмено
доказателство № ********* издадено от „Космосерт“ ЕАД, ведно с обяснение във
връзка с промяната на контролиращото лице и наложени мерки за несъответствие на
дружеството.
С
писмо изх. № 01-2600/2796 от 13.05.2021 г. (л.56) зам. изпълнителния директор на ДФЗ на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК уведомява жалбоподателя, че открива производство
по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент
за кампания 2019 г. като приема, че представените документи не отговарят на
изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., като към
писмото в Приложение № 1 е посочено, че не са предоставени сертификати за
цялата площ, удостоверяващи произведена биологична продукция. Предоставена е
възможност в 7-дневен срок да направят възражения и да се представят
допълнителни доказателства относно изложените констатации.
С възражение
вх. № 01-2600/2796/04.06.2021 г.(л.46) дружеството е изложило подробни
аргументи за спазване на поетия ангажимент като е представило отново сертификат
за биологична продукция № 01/BG833/00071/18
издаден на 24.04.2018 г. от „Кю сертификейшън“ АД, фактура № 79/30.08.2018 г.,
изходящ дневник и дневник на мероприятията. Посочило е, че очаква издаване на
документ от „Кю сертификейшън“ АД, който ще представи допълнително.
С
допълнително становище вх. № 01-2600/2796#2
от 21.06.2021 г. (л.40) са представени Уведомление за решение №
**********/10.06.2021 г. за издаване на писмено доказателство, писмено
доказателство № **********/10.06.2021 г., в което е посочена дата на инспекция
08.07.2020 г. и анекс към писменото доказателство № **********/10.06.2021 г., в
който е удостоверено, че „количеството произведена първична земеделска
продукция през 2020 г. – сливи 13,000 т.
са биологичен продукт (реколта 2020 г.) Изложени са подробни аргументи за
допусната грешка от контролиращото лице „Космосерт“ ЕАД и неправилно стартиране
на нов преходен период за стопанството, поради което не са представени
своевременно сертификати удостоверяващи количество произведена биологична
продукция.
Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от програма за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 за кампания 2019 г. изх. № 01-2600/2796 от 21.01.2022 г. на зам. -
изпълнителен директор на ДФЗ, е издаден с оглед установяването, че не е спазено
изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и
да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на
подпомагане за всички площи и съществувало при възникване на многогодишния
ангажимент, доколкото това задължение произтича от регламент на ЕС.
Представения документ не отговаря на посочените условия, поради което на
основание чл. 15, ал. 3,
т. 3 от Наредба № 4/2015 г., в съответствие с чл. 63, т. 1, вр. чл. 77, т. 4, б.
"а" от Регламент на (ЕС) 1306/2013 ДФЗ – РА отказва
финансова помощ и прекратява поетия от дружеството ангажимент по направление
"Биологично растениевъдство". По отношение на направените възражения
от жалбоподателя е посочено, че дори и да бъдат приети за частично основателни,
няма да доведат до различни правни последици по отношение на ангажимента и
същият ще подлежи на прекратяване.
По
делото е назначена съдебно-агротехническа експертиза, която в последствие е
променена на съдебно-икономическа експертиза поради естеството на въпросите и
липса на експерти агрономи, които са съгласни да извършат експертизата.
Съгласно отговорите на поставените въпроси към вещото лице се установява, че
издаденият сертификат на 24.08.2018 г. от „Кю сертификейшън“ АД с № 01/BG833/00071/18
удостоверява, че продукцията е биологична – отбелязана дата на включване в
системата за контрол 29.12.2014 г.; дата на последна инспекция 23.11.2017 г.
биологично растениевъдство – сливи, количество 1000 кг. (прогнозен добив),
производствена единици с. Детелина, общ. Карнобат, обл. Бургас. Вещото лице е
проследило хронологията на извършените действия и издадени документи от
контролиращите лица, като е посочило, че с писмо изх. № 142129/01.08.2018 г.
„Кю сертификейшън“ АД уведомява „Никома – 2002“ ЕООД, че по време на годишна
инспекция, проведена на 24.07.2018 г. във взета представителна проба сливи е
установено наличие на вещества, които не са разрешени съгласно Регламент (ЕО)
834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008 г. Проведена е съответна кореспонденция и с
писмо изх. № 142133/07.08.2018 г. „Кю сертификейшън“ уведомява, че документът
сертификат по чл. 29 пар. 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 г. се отнема считано от
01.08.2018 г. за срок, който се съгласува с компетентния орган. С писмо изх. №
91-504/21.08.2018 г. Министерство на земеделието, храните и горите съгласува
наложената от контролиращото лице мярка 5.4 – Отнемане на документа
(сертификата) и налага забрана на оператора да извършва търговия с продукти с
позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за
посочения срок от 12 месеца считано от 01.08.2018 г. За стопанството не е подадена информация в СВДВИ на ДФЗ-РА,
нито МЗХГ за стартиране на нов преходен период, тъй като такъв не е стартиран.
Вещото лице посочва, че в издадения сертификат с № 01/BG833/00071/18 от
24.08.2018 г. се съдържат всички данни, посочени в образеца на приложение XII от Регламент
(ЕО) № 889/2008 г., като всички издадени през 2018 г. сертификати за
съответствие от „Кю сертификейшън“ на контролираните от тях лица са еднакви с
издадения на „Никома-2002“ ЕООД. При упражняване на контрол на стопанството от
„Космосерт“ АД не са констатирани нарушения, съответно несъответствия и
наложени мерки. Издаденото от „Космосерт“ АД уведомление за решение № **********
от 14.08.2020 г. и писмено доказателство № ********** са отменени с уведомление
за решение № ********** от 10.06.2021 г. и писмено доказателство №
**********/10.06.2021 г.. Причината довела до тази отмяна е представената
допълнителна информация на 04.06.2021 г. от „Кю сертификейшън“ АД – уведомление
за несъответствие и писмо за съгласуване с компетентния орган. Въз основа на
тази получена информация „Космосерт“ АД преразглежда отново цялата налична
информация и издава решение № ********** от 10.06.2021 г. и писмено
доказателство № **********/10.06.2021 г.. В така издадените сертификат и
писмено доказателство е посочен като период на последна инспекция 08.07.2020
г., като същият замества документ с номер **********/14.08.2020 г.. На
10.06.2021 г. е издаден и анекс към писменото доказателство с № **********, в
който е посочена обобщена справка за добитата биологична продукция – сливи –
13,00 т. биологичен продукт ( реколта 2020). Посочената дата 08.07.2020 г. е
датата на извършената годишна необявена проверка на жалбоподателя, при която не
са констатирани нарушения и несъответствия съгласно приложимото
законодателство. Факта, че писмено доказателство № ********** издадено на
10.06.2021 г. замества документ с № **********/14.08.2020 г., и че в анекса е
посочена обобщена справка за добитата продукция (13,000 т. сливи) свидетелства,
че продукцията е биологична от предходната година – 2020 г.
При
изслушване на вещото лице в съдебно заседание, уточнява, че според него
сертификата издаден през 2018 г. отговаря на нормативните изисквания.
Разяснява, че и следващия сертификат, който удостоверява произведена продукция
за 2020 г. също е валиден, макар и издаден по-късно. По отношение за срока на
изтичане на поетия ангажимент, счита, че същият изтича през 2020 г., като
посочва, че според нея приложимите наредби не дават точна информация кога е последната
пета година от ангажимента.
Съдът
кредитира заключение по изготвената съдебно-икономическа експертиза като
компетентно, обективно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по
делото, без частта, в която са направени изводи, че поетия ангажимент по мярка
11 изтича през 2020 г. Това е така, тъй като заявлението за подпомагане по
посочената мярка е подадено през 2015 г., а съгласно чл. 6 от Наредба №
4/24.02.2015 г. биологичните направления се изпълняват за срок от пет
последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината
на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през
първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". В тази
връзка следва да се приеме, че 2019 г. е последната година от поетия
ангажимент.
Съдът,
с оглед установеното от фактическа страна прави следните правни изводи:
Оспорването
е против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес, чийто права са
засегнати от този акт. Оспорения административен акт е съобщен на 02.02.2022 г.
лично на управителя на „Никома – 2002“ ЕООД, жалбата е подадена на 17.02.2022
г. (видно от известие за доставяне на л. 175) в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед
изложеното жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на
ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда
възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
С т. 5
от Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. (л. 13) издадена от изпълнителен директор
на ДФЗ е делегирал на П. Д. С. – заместник – изпълнителен директор на ДФЗ правомощия
да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие". С оглед установеното оспорения
административен акт е издаден от компетентен орган.
Процесният
административен акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа
изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени
са както правни, така и фактически основания за издаването му. Не се споделя
твърдението на жалбоподателя, че актът е немотивиран. Мотивите са юридическите
факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една
страна дават възможност на адресата и на заинтересованите лица да узнаят причините
за издаването на акта и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а
от друга страна позволяват на съда да извърши проверката за неговата
законосъобразност. В процесния административен акт са посочени достатъчно ясно
и изчерпателно конкретните обстоятелства наложили издаването му. В случая фактическите основания за издаване
на оспорения акт са именно, че представените документи (сертификати и другите
писмени доказателства от контролиращите лица) не отговаря на условията по чл. 33, ал. 1, т. 2 и § 7 от Наредба №
4/24.02.2015 г.,
чл. 36 от Регламент №
889/2008
на Съвета и чл. 48, ал. 9 от
Наредба № 5 от 03.09.2018 г. – всички одобрени земеделски площи да са
преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно
декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа.
В оспорения
акт са изложени подробно приложимите правни норми, поради което безспорно се
установява ясно волята на административния орган. Не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като е бил информиран, че ангажиментът по мярката
ще бъде прекратен. Видно от
представеното уведомително писмо изх. № 01-2600/2796 от 13.5.2021 г. на зам.
изпълнителния директор на ДРЗ, дружеството е било уведомено, че ангажиментът му
ще бъде прекратен, като в Приложение № 1 подробно е посочен парцела и площта му
като в колона № 5 е записано, че не е представен сертификат, удостоверяващ
произведени биологични растителни продукти. Даден е 7-дневен срок за даване на
обяснения и представяне на писмени доказателства, като безспорно писмото е било
надлежно получено от оспорващото дружество. Обстоятелството, че не са изложени
подробни мотиви от органа във връзка с подадените възражения, а единствено е
посочено, че същите са неоснователни, не съставляват толкова съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до
отмяната на акта. Предвид на представените подробни възражения ведно с писмени
доказателства (сертификат за биологична продукция № 01/BG833/00071/18
издаден на 24.04.2018 г. от „Кю сертификейшън“ АД, фактура № 79/30.08.2018 г.,
изходящ дневник и дневник на мероприятията, Уведомление за решение №
**********/10.06.2021 г. за издаване на писмено доказателство, писмено
доказателство № **********/10.06.2021 г. и анекс към него) следва да се приеме,
че жалбоподателят ясно и точно е разбрал волята на административния орган,
което му е дало възможност да ангажира защитата си. В случая намира приложение ТР № 16/31.03.1975
г. на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите могат да бъдат изложени и
допълнително в административната преписка, каквито данни се съдържат в
издаденото уведомително писмо от зам. – изпълнителен директор на ДФЗ и
представеното с него Приложение № 1. Установеното налага извод, че процесния
административен акт е издаден при изяснена фактическа обстановка като са
спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, и не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореният
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент е издаден в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби.
Условията
и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски
дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020, са регламентирани в Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4
от 24.02.2015 г.) Съгласно посочената
наредба,
биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет
последователни години, като в ал. 2 на същата разпоредба в редакцията към
момента на издаване на оспорения административен акт (доп. ДВ, бр. 21 от 2021
г., в сила от 12.03.2021 г.) е предвидено, че срокът по ал. 1 и 4 започва да
тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението за
подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за
плащане“. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 и 4 кандидатите
за подпомагане подават „Заявление за плащане“.
В
разпоредбите на чл. 15, ал. 1–3 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2021 г., в сила от
20.04.2021 г.) са посочени основанията и условията, при които ДФЗ прекратява
биологичния ангажимент, като съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 - правното основание
за издаване на оспорения административен акт, ДФЗ прекратява поетия биологичен
ангажимент в случаите, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на
чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Съгласно чл. 33 от посочената наредба (Изм. и доп.
- ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.) - подпомаганите лица,
изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни: т. 2. до 30 октомври
на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото
одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж
да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство
удостоверяват произведена биологична продукция; т. 3 да предоставят документите
по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената
продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината
на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е
поет ангажимент; и т. 5. за площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал.
4 до края на ангажимента поне веднъж да получат сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински
или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или
писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.
Предвид
съдържанието на цитираните разпоредби, безспорно същите предвиждат като
материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин
биологичен ангажимент - в случая по направление "Биологично
растениевъдство", когато в рамките на периода на ангажимента – от първото
одобрено заявление до 30.10. на петата година, бенефициерът не получи или не
представи сертификат или писмено доказателство за съответствие с правилата на
биологично производство, удостоверяващо произведена биологична продукция.
Задължението за получаване на сертификата/писменото доказателство е това да
стане "най-малко веднъж" и "поне" веднъж до края на
ангажимента, а задължението за представяне по т. 3 е относимо към годината на
издаване на самите документи. Последвалите изменения по чл. 33, ал. 1, т. 2, 3
и 5 (ДВ бр. 32/2022 г. в сила от 26.04.2022 г.) не променят установените
задължения с предходната редакция на нормата, действала към момента на
издадения административен акт.
Съгласно
§ 1, т. 7 от ДР на Наредба № 4 от 24.05.2015 г., в редакцията му както към 2015
г., така и към датата на издаване на оспореният акт, "Сертификат" или
"Писмено доказателство" е документ, издаван от контролиращо лице на
всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) на
Съвета № 834/2007
и на Регламент (ЕО) на
Съвета № 889/2008
в областта на своята дейност. Писменото доказателство следва да е изготвено
съгласно образеца в приложение XII на
Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
Жалбоподателят
е подал заявление за подпомагане през 2015 г., поради което 2019 г. е
последната кампания от петгодишният период на ангажимент на жалбоподателя по
мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично
растениевъдство" /по арг. на чл. 6, ал. 1 и 2 от Наредба №
5/24.02.2015 г.
/. В случая през периода на поетия агробиологичен ангажимент до 30.10.2019 г. е
представен единствено Сертификат за съответствие № 01/BG833/00071/18 от
24.04.2018 г. издаден от „Кю сертификейшън“ (л. 38), в който е записано
количество 1000 кг. Сливи (прогнозен добив). Така представеният сертификат не
отговарят на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, тъй като в него не е вписана
реално произведена, съответно налична биологична продукция от сливи.
Действително, съгласно заключението на вещото лице, и отговора даден на въпрос
№ 4, е посочено, че в Сертификат за съответствие № 01/BG833/00071/18 от
24.04.2018 г. се съдържат всички данни, посочени в образеца на приложение XII от Регламент
(ЕО) 889/2008 г., но в конкретния случай не може да се приеме, че същият е
отговарял на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Изискването
на посочената разпоредба от наредбата е съществувало още към датата на приемане
на подзаконовия нормативен акт, следователно и през 2015 г. – първата година на
поемане на ангажимента, поради което през 2018 г. също е имало нормативно
изискване сертификатът да удостоверява произведена биологична продукция. Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че едва с изменението на чл. 49, ал. 9 от Наредба №
5/03.09.2018 г. (ДВ. Бр. 33 от 2020) е въведено изискване към писменото
доказателство да бъде представено приложение съдържащо справка за количеството
произведена първично земеделска продукция през съответната година, поради което
представения сертификат от 24.04.2018 г. е отговарял на всички нормативни
изисквания към датата на издаването му. В случая съгласно чл. 1, т. 10 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. (Нова – ДВ, бр.
38 от 2020 г., в сила от
24.04.2020 г.)
условието за спазване на изискванията на Наредба № 5 от 03.09.2018 г., както и
за последващ официален надзор върху контролиращите лица, е въведено в Наредба №
4 от 24.02.2015 г. едва през 2020 г. и жалбоподателят не е бил длъжен да
съобразява поведението си с разпоредбите й към датата на представяне на
сертификата. Това обстоятелство обаче е без правно значение, доколкото
изискването за получаване на сертификат, в които да е удостоверено количество
произведена биологична продукция е съществувало и към момента на поемане на
ангажимента съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/24.05.2015 г.. По тези
причини, правилно и законосъобразно административният орган е приел, че
представеният документ (сертификат) не отговаря на условията - всички одобрени
земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи. Посочената
в сертификата прогнозна продукция от 1000 т. сливи не изпълнява изискванията на
Наредба № 4/25.04.2015 г. и води до извод, че следва да бъде приложена
задължителната, предвидена в нормативния акт последица, а именно прекратяване
на ангажимента, както е приел административният орган в оспорения акт. В случая
е налице и нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/25.04.2015 г., тъй
като сертификат за съответствие № 01/BG833/00071/18
от 24.04.2018 г. издаден от „Кю сертификейшън“ е представен едва със заявление
вх. № 02-020-2600/6196 от 29.11.2019 г., тоест не е изпълнено задължението за
представяне на документите в годината им на издаване.
По
отношение на представеното писмено доказателство № **********/10.06.2021 г. и
приложения анекс към него, в който е представена обобщена справка на добитата
биологична продукция – 13 т. сливи (реколта 2020 г.) следва да се приеме, че същото
не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/24.05.2015 г..
Това е така, тъй като както беше споменато по-горе в изложението, последната
година на ангажимента е 2019 г., а така издаденото писмено доказателство
удостоверява добита биологична продукция от реколта 2020 г., тоест след
изтичане на периода на поетия биологичен ангажимент по мярка 11. В тази връзка
и предвид годината в която изтича ангажимента съдът счита за неотносими към
настоящия правен спор изложените в жалбата доводи относно допуснати грешки от
контролиращото лице „Космосерт“ АД, неправилно стартиране на нов преходен
период за дружеството, по причини независещи от „Никома – 2002“ ЕООД. Действително
от събраните доказателства по делото се установява, че поради допусната грешка
от контролиращото лице „Космосерт“ АД погрешно е стартиран нов преходен период
за стопанството, но това обстоятелство не променя факта, че добитите 13 т.
сливи биологична продукция през 2020 г., макар и надлежно удостоверени съгласно
всички нормативни изисквания, са след изтичане на срока на поетия от
дружеството 5-годишен ангажимент.
Представените
писмено доказателство № *********/25.07.2019 г. издадено от „Космосерт“ АД (л.25),
макар и издадено в срок, също не отговаря на изискванията на чл. 33 от Наредба
№ 4/24.05.2015 г., тъй като няма отразено количество реално добита биологична
продукция. Писмено доказателство № **********/14.08.2020 г. е издадено след 30.10.2019 г. и също не
отговаря на нормативните изисквания, поради което правилно не е било
кредитирано от административния орган.
В случая, ако „Никома – 2002“ ЕООД, е считало,
че неправомерно му е наложената от контролиращото лице мярка 5.4 – Отнемане на
документа (сертификата) и налага забрана на оператора да извършва търговия с
продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на
производство за посочения срок от 12 месеца, то е следвало да обжалва същата в
законоустановения 14-дневен срок пред компетентния Административен съд. Видно
от доказателствата по делото, това не е сторено като наложената мярка 5.4 е влязла в сила за
стопанството през периода 01.08.2018 г. – 01.08.2019 г.. Също така следва да се
посочи, че след като неправилно е бил стартиран нов преходен период за
стопанството от „Космосерт“ АД, то е трябвало дружеството да свърже незабавно с
контролиращото лице като изяснят спорните обстоятелства и се предприемат съответните
мерки. Това обаче не е сторено своевременно.
При поемане на ангажимента за производство на
биологична продукция към 2015 г. както и към момента съобразно чл. 33 от Наредба № 4/24.02.2015
г.
се изисква от земеделския стопанин сертификат за биологично производство
удостоверяващ количеството произведена продукция, поради което той е лицето,
което трябва да съблюдава в състояние ли е да изпълни поетия ангажимент. Видно
от заявлението за подпомагане, лично подписано от управителя на дружеството,
същия е попълнил Общи декларации при участие по направление "биологично
растениевъдство" – т. 1. 3 (л. 99), в които е декларирал, че е запознат
със задължението да представи копие от сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените растителни и/или пчелни продукти с правилата на
биологично производство удостоверяващ наличие на биологична продукция. При
неизпълнение на поетите ангажименти земеделският стопанин следва да понесе и
последиците от непредставяне на изискуемия сертификат.
По
изложените съображения, посочените в оспорения акт норми на чл. 15, ал. 3,
т. 3
във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 и т. 5 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г.
отговарят на описаните в акта фактически основания, поради което не е налице
неправилно приложение на материалния закон.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с целта на
закона, а именно да се развива биологичното земеделие посредством
насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в селските райони чрез
прилагане на методите на биологичното производство, но при спазване на нормите
на националното право и на правото на ЕС.
Не
е налице нарушение на принципите на съразмерност, установени в чл. 6 от АПК и принципите
на чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от АПК. Както вече се
посочени по-горе, изискването за подпомагане по чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.
не е било изменяно в края на поетия ангажимент, нито пък се установява органът
едностранно да е променял условията по ангажимента.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт не страда от пороци,
обосноваващи отмяната му на основанията по чл. 146 от АПК, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
в
минималния размер по чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – 100 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата „Никома –
2002“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез
процесуален представител, против Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично
земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 за кампания 2019 г. с изх. № 01-2600/2769#3 от 21.01.2022 г.
издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА „Никома – 2002“ ЕООД,
ЕИК *********да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: