РЕШЕНИЕ
№ 6292
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110166746 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната А. С. Е., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка М. Й. Г., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК срещу С. И. Е., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 200,00 лв. на 800,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /08.11.2024 г./. Претендира се и присъждане на законната лихва
за забава на основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № III-91-366/04.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26498/2015 г. по описа
на СРС, 91-ви състав, влязло в сила на 04.01.2016 г., да му заплаща месечна издръжка в
размер на 200,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от
време от определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване, както и
настъпилите инфлационни процеси в страната. Навеждат се твърдения, че ищеца е активен
спортист, като посещенията на лагери и състезания се заплащат изцяло от майката.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията като неоснователна. Твърди се, че същата е прекомерно завишена по размер.
Алтернативно се прави искане претенцията да бъде уважена в намален размер.
Излагат се пространни доводи, че майката на ищцата е била образувала дело за лишаване
1
от родителски права ответника поради неплащане на издръжката, но тъй като ответника
заплатил издръжката до датата на сключване на споразумение от 16.07.20 г. между страните,
а и е дал декларация съгласие за пътуване на ищцата в чужбина, производството било
прекратено, по молба на майката на ищцата, която се отказала от претенцията си. Твърди се,
че издръжката след 2020г. била заплащана от Георги Гагон /вече бивш съпруг на майката на
ищцата/. Сочи се майката ограничава контактите на ответника с ищцата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 7 от делото/, А. С. Е., ЕГН **********, е
непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните
състезания по делото, като нейни родители са М. Й. Г., ЕГН ********** и С. И. Е., ЕГН
**********. Следователно ответникът, като баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е
задължен да му дава издръжка.
Съгласно решение № III-91-366/04.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26498/2015 г. по
описа на СРС, 91-ви състав, влязло в сила на 04.01.2016 г. /л. 5-6 от делото/, ответникът е
задължен да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от
01.06.2015 г. От определяне размера на издръжката на ищцата е изминал значителен период
от около осем години, като към датата на устните състезания по настоящото дело детето
вече е на 12 години, докато при определяне на размера на издръжката детето е било една на
около 4 години Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне
предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му.
По делото не е спорно, че детето живее при майката, която полага грижи за него, както и
че ответника живее на територията на Великобритания. Установява се, че ищецът е
картокиран състезател по плуване към плувен клуб „Олимпик“ гр. Сандански / видно от
2
служебна бележка на л. 8 от делото/, както и че ищцата участва на международни турнири и
шампионати. Нуждите на ищцата, обичайни за деца на нейната възраст /за храна, дрехи,
училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което тя се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Вече с
израстването на детето тя има и други нужди от социален характер както и във връзка с
обстоятелството, че спортува.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран
минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не
общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за
издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По делото се установява, че майката на ищеца в периода 01.01.2023 г. – 12.10.2024 г. /л.
110 от делото/ е работила по трудово правоотношение с Лим Рент а Кар ЕООД с основна
заплата от 610,00 лева, а от 11.10.2024г. до 28. 02.2025 г. работи по трудово правоотношение,
има сключен трудов договор с Район „Възраждане“ /поделение/ гр. София, като размера на
трудовото й възнаграждение възлиза на 2000 лв./л.111 от делото/.
По отношение на ответника по делото не беше установен размера на дохода му, тъй като
от представеното по делото писмо от НАП се установява, че по отношение на него няма
данни за действащи трудови договори /л. 104 от делото/. Установява се също, че ответника
има и други две ненавършили пълнолетие деца – Кевин-Иван Е., роден на 25.04.2016 г. /л.
124 от делото/, както и Ава – Мари Е. родена на 20.01.2022 г., за които съответно полага
грижи.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията, по отношение
притежаваните от дядото и бабата по майчина линия имоти, която информация не е
относима с предмета на настоящото дело, тъй като задължението за издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца е на техните родители, като другите родственици на детето
нямат задължение в тази връзка.
По отношение твърденията за образувано и висящо изпълнително дело, съдът счита, че
първо същите са неотносими към настоящото производство, доколкото касаят предходен
период при които ответника не е заплащал издръжка, поради което сам се е поставил в
положение срещу него да бъдат предприети принудителни мерки, респективно свързани
неминуемо с заплащане допълнителни такси към съдебния изпълнител. Други относими
3
доказателства по делото не са представени.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, въпреки липсата на данни за получаваните от ответника доходи, съдът
съобрази данните за местоживеенето на ответника на територията на Великобритания от
2010 година, както и наличието алиментни негови задължения и към други две негови
ненавършили пълнолетие деца, намира, че искът се явява основателен до размер от 570,00
лв. месечно, до който претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част – до пълния
предявен размер, следва да бъде отхвърлена.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2024 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, такива му се следват с оглед уважената
част от предявения иск, но по делото не са представено доказателства за стойността на тези
разходи както и доказателства за това, че такива са реално направени, поради което съдът не
следва да се произнася по това искане. В производството ответника също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същия е претендирал такива и е представил
доказателства, че разноските, които реално е направил възлизат на 1200,00. /л.125 от делото/.
Съответно ищеца следва да бъде осъден да запрати на ответника разноски, в размер на
460,00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 532,80 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от С. И. Е., ЕГН **********, определена по силата на решение № III-91-
366/04.01.2016 г., постановено по гр.д. № 26498/2015 г. по описа на СРС, 91-ви състав,
влязло в сила на 04.01.2016 г., в полза на А. С. Е., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител М. Й. Г., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. И. Е., ЕГН **********, да
заплаща на А. С. Е., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
4
М. Й. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 570,00 лв., считано от 08.11.2024 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 570,00 лв. до пълния предявен такъв от 800,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. С. Е., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител М. Й. Г., ЕГН **********, да заплати на С. И. Е., ЕГН
**********, разноски в размер на 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. И. Е., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 532,80 лв., представляващи държавна
такса върху увеличението на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 09.04.2025 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5