Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на дванадесет и
втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05727 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на И.Х.Й. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с искане за признаване за
установено, че ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата от 975,75
лева - главница за стойността на ВиК услуги, за което вземане е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № ****/**** г. на Пернишки районен съд. Претендират
се разноски.
В исковата молба се посочва, че за
процесните вземания е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 2584 по описа за 2005 г. на Пернишки районен съд. Въз основа на този
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на
ЧСИ С.Д.. Изложени са подробни доводи, че вземанията са погасени по давност.
Ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложено определение
от 05.12.2005 г. по ч. гр. д. № 02584
по описа за 2005 г. на
Пернишки районен съд, с което на основани чл. 237, б. „к”, вр. чл. 242 ГПК
(отм.) е издаден изпълнителен лист от 08.12.2005 г. в полза на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД срещу И.Х.Й. за следните вземания: 975,75 лева - главница за
стойността на ВиК услуги и
394,46 лева – лихва за забава.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № *****от 22.02.2007 г. на «Водоснабдяване
и канализация“ ООД е образувано изпълнително дело № ***/****
г. по описа на ЧСИ С.Д.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение, както и възбрана на откритите имоти. В тази връзка съдебният
изпълнител е извършвал проучвания за имуществото на длъжника. На 30.03.2007 г.
длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение.
Съдебният изпълнител е изпратил
запорно съобщение вх. № 4362/13.09.2007 г. до работодателя на длъжника, с което
е наложено запор върху получаваното трудово възнаграждение. За периода от
11.10.2007 г. до 17.04.2008 г. ежемесечно принудително са събирани суми от
трудовото възнгаражднеие на длъжника.
С молба от 05.03.2010 г.
длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да се разсрочи дължимото вземане. В
тази връзка длъжникът доброволно по сметка на съдебния изпълнител е внасял суми
за периода от м. април до 17.06.2010 г.
С
постановление от 20.08.2019 г. на съдебния изпълнител е прекратено изпълнително дело.
Изслушано
е заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено от
страние. Дава информация, че през 2014 г. и 2015 г. са постъпвали суми по
сметка съдебния изпълнител, което се подкрепя и от отразеното на гърба на
изпълнителния лист. От същото се установява, че със събраните суми са погасени
вземанията за лихва, като главницата е останала дължима в пълен размер 975,75
лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения за липсата на
висящо изпълнително производство.
Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на
изтекла погасителна давност. В настоящия случай следва да се приложи кратката
тригодишна давност, доколкото се касае за периодични вземания (предоставяне на
ВиК услуги) и същите са обективирани в изпълнителен на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.).
Подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по
смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД. В този смисъл е т. 14 от Тълкувателно решение
2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК към ВКС.
Давността
е прекъсната на 22.02.2007 г. с
подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело,
като от тази датата е започнала да тече нова тригодишна давност. Това е така,
тъй като в нея е направено искане за налагане на запор върху вземанията на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№ 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Давността
отново е прекъсната на 13.09.2007 г., когато е изпратено запорното съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение. Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.
Впоследствие
давността е последователно прекъсвана за периода от 11.10.2007 г. до
17.06.2010 г., тъй като през този период са постъпвали суми от наложения запор
или доброволно платени по сметка на съдебния изпълнител. Това
е така, тъй като е осъществен изпълнителен способ, който прекъсва давността. В
този смисъл от 17.06.2010 г. е прекъсната давността и започва да тече нова
тригодишна давност.
Съдът намира, че в рамките на две години, считано от 17.06.2010 г. до 17.06.2012 г. не са извършени изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива.При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Това води до извод, че на 17.06.2012 г.
изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Този извод не се променя от
обстоятелството, че на 20.08.2019 г. е
издадено постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело, тъй като изпълнителното производство се прекратява по силата на закона и
не е необходимо издаването на акт на съдебния изпълнител.
Горният
извод не се променя и от обстоятелството, че през обсъждания двегодишен период
са извършвани проучвания за наличното имущество на длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. Тъй като производството по изпълнително дело е
премирано на 17.06.2012 г., то извършените след тази действия по принудително
събиране на суми не пораждат действия, т. е. не се прекъсват давността. Тези действия биха имали
значение само ако са в друго изпълнително производство, но не е и в рамките по
вече прекратено изпълнително производство.
Горното налага извод, че
започналата да тече давност на 17.06.2010
г. е изтекла на 17.06.2013 г. Установи се, че принудителното събрани суми са
погасили единствено разноски и лихви, но не и главницата в размер на 975,75
лева. Това налага извод за
основателност на исковата претенция и като такива следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му се заплатят направените разноски в производство, които в случая са 50
лева - държавна такса, 24 лева - такса за препис изпълнително дело, 80 лева –
депозит за вещо лице и 600 лева – адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно. Това е така, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, хонорарът следва да се намали до 300 лева. В този смисъл
тветаната страна трябвада плати разноски в общ размер на 454 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Х.Й., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализации” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Средец” № 11, сумата
от 975,75 лева - главница за стойността на ВиК услуги, за което вземане е
издаден изпълнителен лист по гр. д. № ****/**** г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализации” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Й.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 454 лева –
направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 02584 по описа за 2005 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: