Решение по КНАХД №614/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от В. Т. Г., подадена чрез пълномощник, против Решение № 59 от 13.05.2025 г., постановено по АНД № 1126/ 2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0813-002036 от 19.10.2023 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ - Ямбол в ОД на МВР Ямбол, с което на касационния жалбоподател на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 26 контролни точки за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и е осъдена В. Т. Г. с [ЕГН], да заплати на ОД на МВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че: съдът не е възприел доводите на жалбоподателя, че процесното нарушение не е осъществено в условията на системност; не се е доказала твърдяната в НП системност, доколкото въпреки повторно предоставената на ответника възможност при връщането на делото за ново разглеждане, не са се събрали доказателства, годни да установят както надлежното връчване на процесните електронни фишове, така и твърдяното плащане на наложените с тях санкции; легалната дефиниция за системно нарушение е дадена в § 1, т. 62 от ДР на ЗДвП и наказващият орган е длъжен да посочи в НП какво обуславя системността на деянието – с кой акт е било наложено наказание и кога е влязъл в сила този акт, за какво нарушение, кой е наказващият орган. Счита, че като липсва такова посочване е допуснато процесуално нарушение, което е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени ясно и разбираемо правнорелевантните факти, по които то следва да се защитава. Счита, че: по делото не са събрани никакви доказателства, от които да е видно дали засечената от процесното техническо средство скорост е на автомобила, който се движи преди собствения на касатора и който е заснет на снимката, приложена по делото като такава към процесния АУАН; не са представени надлежни доказателства за годността на техническото средство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Ямбол и наказателното постановление. При условия на евентуалност, моли съда да отмени наказателното постановление, като приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - В. Т. Г., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба, чрез пълномощник, който заявява, че поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорваното решение на Районен съд – Ямбол и да постанови друго, с което отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 07.07.2023 г. в 15:44 часа, в обл.Ямбол, общ.Тунджа, на А. Т., км 281, в посока към гр.Бургас, В. Т. Г. от [населено място] е управлявала МПС – лек автомобил „Ауди СК5“ с рег. № [рег. номер] с превишена скорост от 188 км/ч при максимално разрешена скорост от 140 км/ч. Превишаването на скоростта от 42 км/ч е установено с автоматизирано техническо средство /АТСС/ ARH CAM S1 № 120cc8A, фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС. Изготвен е и протокол за използване на АТСС. След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е управлявало МПС, на Г. била изпратена покана за явяване на 24.08.2023 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол за съставяне на АУАН, която получила, но не се явила. АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на системност, в едногодишен срок – наложени наказания за нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП – електронен фиш серия К № 6907971, влязъл в сила на 29.03.2023 г. и електронен фиш серия К № 7191592, влязъл в сила на 11.04.2023 г.

На 17.08.2023 г. от В. Г. е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, в която изрично е заявила, че на процесната дата - 07.07.2023 г. в 15:44 часа е управлявала МПС „Ауди SQ5“ с рег. № [рег. номер]. На 12.10.2023 г. е подадено възражение против АУАН, в което е посочено, че за времето от 05.02.2023 г. до 08.02.2023 г. не е управлявала процесното МПС, а друго лице е ползвало автомобила.

Въз основа на съставения АУАН, на 19.10.2023 г. е издадено НП, с което на В. Т. Г. на основание чл.182, ал.5 вр. ал.2, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 26 контролни точки.

Производството пред Районен съд - Ямбол е образувано по жалба на В. Т. Г., подадена чрез пълномощник, против НП № 23-0813-002036 от 19.10.2023 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол. По жалбата първоначално е било образувано АНД № 330/2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол, който с Решение № 147/ 02.09.2024 г. е потвърдил НП. В резултат на касационно обжалване от страна на В. Т. Г. посоченото решение е отменено с Решение № 1468/ 09.12.2024 г., постановено по КАНД № 355/ 2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол с мотиви, че е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и делото е върнато на Районен съд - Ямбол за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото районният съд е установил горепосочената фактическа обстановка, като е приел, че: при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна; съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; същите са издадени в предвидените за това срокове; описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си. Приел е, че: процесният автомобил се е движил с посочената в НП скорост и с описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя; надлежно е приложена и санкционната разпоредба, като нарушението правилно е квалифицирано като системно. С такива мотиви районният съд е потвърдил НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, изложените доводи и възражения, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че на 07.07.2023 г. в 15:44 часа, в обл.Ямбол, общ.Тунджа, на Автомагистрала Тракия, км 281, в посока към гр.Бургас, В. Т. Г. е управлявала МПС – лек автомобил „Ауди СК5“ с рег. № [рег. номер] с превишена скорост от 188 км/ч при максимално разрешена скорост от 140 км/ч. Превишаването на скоростта от 42 км/ч е установено с автоматизирано техническо средство /АТСС/ ARH CAM S1 № 120cc8A, фиксиращо дата, час, скорост, координати и изображение на МПС. Изготвен е и протокол за използване на АТСС рег. №813р-3946/ 10.07.2023 г. с дата на използване 07.07.2023 г. и Протокол за проверка №016-СГ-ИСИС/ 09.03.2023 г. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126. Правилно районният съд е приел, че използваното АТСС е от одобрен тип средство за измерване, отговаря на метрологичните изисквания и е било в изправност.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател относно скоростта на движение на заснетия автомобил. По делото на първоинстанционния съд е представена снимка №120СС8А/ 0045754 с данни за местоположението, GPS координати, дата и час, установената скорост на движение и предвидения лимит на скоростта на движение; рег. № на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. От посочено се установява, че МПС с рег.№ [рег. номер] се е движило със скорост от 188 км/ч, при ограничение от 140 км/ч. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е императивно въведена забрана за водача на пътно превозно средство за превишаване на посочените стойности при избиране скоростта на движение, като за ППС от категория „B“ стойността на скоростта за движение по автомагистрала, която не трябва да се превишава е 140 км/ч. За нарушение на посочената забрана е предвидена санкция с нормата на чл. 182 от ЗДвП, според ал. 2, т. 5 от която водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, с превишение от 41 до 50 км/ч се наказва с глоба в размер на 400 лева. За системно нарушение от посочения вид, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Извършеното от жалбоподателя нарушение е извършено в условията на системност. Съгласно §6, т. 62 от ДР на ЗДвП системно е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В процесното НП е изрично посочено, че нарушението от 07.07.2023 г. е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6907971, влязъл в сила на 29.03.2023 г. и ЕФ серия К № 7191592, влязъл в сила на 11.04.2023 г. Тези електронни фишове са приобщени към доказателствата по делото заедно с документи за плащането им. Приложена е и декларация по чл.188 от ЗДвП. Възражения в същия смисъл са били изложени и пред районния съд, който ги е обсъдил, приемайки ги за неоснователни. Мотивите на Районния съд напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.

Процесното НП съдържа точно и ясно описание на нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, което е дало възможност на санкционираното лице да разбере за какво деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило.

Неоснователно е и възражението за наличие на маловажност по чл. 28 от ЗАНН. По смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. С оглед обществените отношения, които регламентира Законът за движението по пътищата и липсата на такива смекчаващи обстоятелства, които да формират извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението, то същото не представлява маловажен случай. С процесното НП на В. Т. Г. е наложено административно наказание, което съответства по вид и размер на предвиденото с приложените от АНО и описани в НП законови разпоредби. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 14 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, според която за нарушение по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП (системно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 1, т. 4 – 6, ал. 2, т. 4 – 6 и ал. 3, т. 4 – 6 от ЗДвП) на водачите на МПС се отнемат 26 контролни точки.

В образуваното административнонаказателно производство не се констатира да е нарушено или ограничено правото на защита на наказаното лице, реализирано в пълнота в проведеното съдебно производство. Настоящият касационен състав счита, че районният съд е събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото, коментирал е възраженията на жалбоподателя, приемайки ги за неоснователни, като е постановил обосновано и правилно съдебно решение.

Въз основа на изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 13.05.2025 г., постановено по АНД № 1126/ 2024 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

Решението е окончателно.