№ 51832
гр. София, 19.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110151250 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от К. Б. В. срещу „Фератум България“
ЕООД.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Към исковата молба е приложен препис от процесния договор за предоставяне на
потребителски кредит, както и от преддоговорната информация, в която е обективиран
погасителният план към договора, като ответникът не оспорва същия. Ето защо не е
необходимо задължаването по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи
повторно погасителния план към договора за кредит. Искането по чл. 190 следва да
бъде отхвърлено.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли,
тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. Ответникът не оспорва, че
възнаграждението за поръчител не е включено при определяне на ГПР по договора,
като излага аргументи защо не следва да бъде включено, а именно, че същото е
дължимо на дружеството – поръчител, а не на кредитора. Искането за допускане на
ССчЕ експетиза следва да се отхвърли.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с
оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително
насочване на страните към медиация.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК
„Фератум България“ ЕООД да представи посочения в доказателственото искане
1
документ, както и искането за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза с посочени в исковата молба въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 05.02.2025 г.
от 10:15 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № *******
от 17.07.2021 г. поради противоречието му със закона, евентуално поради накърняване
на добрите нрави, кумулативно съединени с 2/ осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за връщане на сумата от 352,97 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за потребителски кредит № ******* от 17.07.2021 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба до погасяването.
В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на
нищожност на договор за потребителски кредит № ******* от 17.07.2021 г. поради
накърняване на добрите нрави.
Ищцата К. Б. В. твърди, че на 17.07.2021 г. сключила с ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № *******. По силата на
договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 1500 лв., която
следвало да върне в срок от 18 месеца. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на
49,66 % и ГЛП в размер на 41,00 %. В т. 5 от договора било уговорено, че кредитът се
обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Фератум Банк p.l.c.“ в полза на
ответника. Поради поставеното изискване бил сключен и договор за гаранция с
„Фератум Банк p.l.c.“, като съгласно чл. 6 от договора ищецът следвало да заплати
възнаграждение на поръчителя в размер от 1485 лева, уговорено като такса за
предоставяне на гаранция (поръчителство). Сочи, че сключените договори за кредит и
за гаранция са свързани помежду си и следва да се разглеждат заедно при изчисляване
на размера на ГПР по договора. Счита, че договорът за кредит е недействителен на
осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй
като начисленото възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване на
дължимия ГПР. Намира, че след неговото включване убия размер на ГПР би
надхвърлил 250 %. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на
потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и
липсата на ясното му посочване в договора. Уговореното възнаграждение за поръчител
освен това сочи, че се равнявало почти на размера на главницата, с което се
накърняват добрите нрави. Сочи, че заплатила на ответника сумата от общо 1852,97
лева по процесния договор, като с оглед недействителността ме, то дължи единствено
чистата стойност на кредита, а именно 1500 лева. Поради заплащането по
недействителен договор на горницата от 352,97 лева, моли ответникът да бъде осъден
да й я заплати. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявените искове да бъдат уважен. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Признава факта на
сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но счита, че
същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Не оспорва и
сключването на договор за гаранция с посоченото от ищеца съдържание. Излага
подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не
следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е
2
сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк, поради което не следва да бъде
вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора ясно посочвал
избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно
Мултитуюд Банк (Малта). Излага подробни съображения относно разпоредбата на чл.
5 от договора, като неправилно е възприел, че предявеният иск е за обявяване
недействителността единствено на тази разпоредба. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ******* от 17.07.2021 г., който
противоречи на закона.
В тежест на ответника е да докаже действителност на договора за кредит.
По установителния евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения установителен иск е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ******* от 17.07.2021 г., който
накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже действителност на договора за кредит.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 352,97 лв., представляваща заплащане на суми по недействителен договор за
потребителски кредит, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е
имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между К. Б. В. и „Фератум България“ ЕООД е
сключен договор за потребителски кредит № ******* от 17.07.2021 г., по силата на
който ищецът е получила в заем сумата от 1500 лв.; 2) в договора за потребителски
кредит е предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез
поръчителство с трето лице; 3) между ищцата и „Фератум Банк p.l.c.“ (Multitude Bank)
е сключен и договор за гаранция, по който била уговорена такса, дължима от ищеца, в
размер на 1485 лева; 4) че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство
не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4