№ 1212
гр. Благоевград, 22.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200501229 по описа за 2025 година
и за да де произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 26142/03.11.2025г.,
подадена от А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. ***, чрез адв. А. А., адв. М. К.,
Адвокатско дружество „К. и съдружници“, с адрес гр. С., ***, срещу Решение №
803/17.10.2025г., постановено по гр.д. № 3539/2024г. по описа на РС Благоевград.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че първоинстанционното
решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.
С жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд, поради това че е приел че
уволнението е извършено законосъобразно, а констатациите и интерпретациите му са в
разрез със събрания по делото гласен и писмен доказателствен материал.
Сочи се, че от съдържанието на уволнителната заповед е видно, че дисциплинарното
наказание „уволнение“ е наложено за това, че в периода от 27.09.2024г. до 03.10.2024г.
въззивника А. Г., на длъжност „горски стражар“, не е спазил трудовите си задължения,
свързани с охраняването, стопанисването и ползването на горите в 23-ти ОУ „Брежански“
към V-и ГСУ „Брежани“ в териториалния обхват ТП „ДГС Симитли“ и е допуснал
извършване на нарушения, изразяващи се в наличието на сеч на 23 бр. немаркирани дървета
и без издадено позволително за сеч в охранявания от него участък, като служителят не е
упражнил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия по
предотвратяване на нарушенията, както и действия по констатиране на същите и
уведомяване за допуснатите нарушения. Сочи се в жалбата, че същественото фактическо
обвинение срещу А. Г. е, че в посочения период е допуснал извършване на нарушения, като
не е осъществил необходимия текущ и последващ контрол и не е предприел действия за
предотвратяване на нарушенията.
Оспорват се изводите на районния съд, че погрешно не е отчел, че между релевираното
1
нарушение и фактите по делото липсва причинно-следствена връзка. Посоченият период е
неправилен и несъответстващ на обективната действителност, поради което
дисциплинарното нарушение не е доказано нито по време, нито по обективните си
признаци, а заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, защото санкционира
деяние, което обективно не е извършено в посочения от работодателя период. Застъпва се
становище, че липсата на доказано по несъмнен начин време на извършване на твърдяното
нарушение в заповедта я прави материално незаконосъобразна, а оттам се нарушава правото
на защита на жалбоподателя.
Поддържа се с въззивната жалба, че ответникът необосновано е изложил, че периодът на
твърдяното дисциплинарно нарушение е от 27.09.2024г. до 03.10.2024г., тъй като със
съставен от въззивника А. Г. Констативен протокол Серия ЮЗДП № 030513/27.09.2024г.
било установено, че към 27.09.2024г. в 23-ти Охранителен участък „Брежански“ няма
констатирани нарушения.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че не е осмислил обстоятелството, че
твърдяното „нарушение“ е продължавано и не може да се конкретизира точната дата на
неговото извършване, което опорочава заповедта за уволнение и същата следва да бъде
отменена. Районният съд необосновано не е отчел обстоятелството, че работодателят не е
изпълнил задължението си по чл. 189, ал. 1 КТ да извърши реална преценка на тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца. Сочи
се, че по делото липсват доказателства за такава оценка, което допълнително води до
незаконосъобразност на дисциплинарното наказание, като се позовава на Решение № 310 от
27.05.2024г. по гр. д. № 2163/2023г., 3-то ГО, ВКС.
Посочва се в жалбата, че тежестта за доказване законността на уволнението лежи у
работодателя и ако не го е сторил по несъмнен начин, то тогава следва да отпадне с обратна
сила незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение и да се възстанови
положението на ищеца преди уволнението.
Излагат се доводи с въззивната жалба, че първоинстанционният съд е приложил неправилно
материалния закон, като е приел, че заповедта за уволнение е издадена в
законовоустановените срокове. Сочи се, че изводът му е погрешен, доколкото и двете
съдебно-лесотехнически експертизи и показанията на свидетелите на ищеца установяват, че
сечта е извършена преди 2,3 и 4 години, следва да се приеме, че едногодишният срок по чл.
194, ал. 1 КТ, който започва да тече от момента на извършване на нарушението е изтекъл
към датата на издаване на дисциплинарната заповед. Изтичането на този преклузивен срок
погасява правото на работодателя да упражни дисциплинарната си власт, поради което
процесната заповед е материално незаконосъобразна, тъй като е постановена след изтичане
на законоустановения срок за налагане на дисциплинарно наказание.
Поддържа се с въззивната жалба, че в хода на делото не било доказано по несъмнен начин
фактическото съдържание на твърдяното дисциплинарно нарушение, неговата
индивидуализация и времето на извършването му. Не било установено надлежно връчване и
влизане в сила на относимите заповеди, включително на тази, с която е възложен процесният
2
охранителен участък, както и спазване на процедурата по чл. 193-195 КТ. Не били
представени доказателства и за извършена реална преценка по чл. 189, ал. 1 КТ относно
тежестта на нарушението и поведението на ищеца. Сочи се, че поради тези материални и
процесуални нарушения, процесната заповед е незаконосъобразна, поради което се моли
въззивния съд да преосмисли изводите на първоинстанционния съд и да приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразна, и да
постанови решение, с което да я отмени.
Във връзка с твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила при анализа на
събраните гласни доказателствени средства, се оспорва преценката на първоинстанционният
съд, поради това че е игнорирал и не е кредитирал свидетелските показания на свидетелите
П. С., А. А., В. А., които в показанията си са заявили, че не са забелязали прясно отсечени
дървета, защото ако са били пресни, нямало да се види дънера, но щяла да се забележи
прясната шума. Свидетелят В. А. посочил, че дърветата, които е видял, са отсечени преди
минимум четири години. Сочи се, че PC Благоевград не е преценил правилно събраните
гласни показания, че дърветата не са били прясно отсечени, а са имали белези на отдавна
настъпила сеч, със стара шума и без свежи следи.
Поддържа се с въззивната жалба, че свидетеля участвал в проверката, също изложил в
показанията си, че не може да бъде определено кога е извършена сечта, като твърденията му
били субективни и неподкрепени с обективни данни. Сочи се, че това прави показанията му
неубедителни и недостатъчни, за да обосноват извод, че незаконната сеч е извършена
именно през посочения в заповедта период. Изтъква се, че последното напълно опорочава
издадената процесна заповед, като се иска същата да бъде отменена. Сочи се също от
жалбоподателят, чрез неговия пълномощник, че свидетелските показания на Ковачев имат за
акцент неяснота относно времевия период, като в о.с.з било посочено, че нарушението може
да е извършено преди една седмица, преди месец, преди месец и половина, без да даде
конкретика, поради което при така установеното следвало, че липсва индивидуализация на
конкретното дисциплинарно нарушение, тъй като не може да се установи точният
момент (дори период) на неговото извършване.
Въз основа на така изложените доводи се иска от въззивния съд да извърши проверка на
изводите на районния съдия и да постанови съдебен акт в полза на въззивника Г..
Във връзка с твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила при липса на
мотиви относно кредитирането на съдебно-лесотехническите експертизи, се оспорват
изводите на РС Благоевград, който е игнорирал заключението на вещото лице и не се
мотивирал в решението си. Не било взето предвид, че отделните дървета са отрязани в
периода от преди 1 до 3 години (2024-2022г.), което било потвърдено и от показанията им в
съдебно заседание. Вещото лице Я. Ц. заявило, че при извършения оглед не могат да се
констатират белези по пъновете, които позволяват да се направи разграничение дали
отсеченото е извършено в периода 27.09.2024г. до 03.10.2024г. или преди това, а от
показанията на вещите лица по тройната съдебно-лесотехническа експертиза се установило,
че сечта е извършвана в различни времеви периоди от преди 1 до 3 години и дори и по-рано,
3
като по голямата част от незаконно отсечените дървета са били отрязани повече от две
години по-рано. Сочи се, че на стр. 32 от решението първоинстанционният съд е изложил,
че кредитира заключението на тройната лесотехническа експертиза, съгласно което
дърветата са отсечени преди 1-3 години, а някои и преди много повече, но в противоречие с
това обстоятелство е достигнал до извода, че извършването на нарушението и момента на
откриването му съвпадали. Сочи се също, че фактите от обективната действителност водят
именно до извода, че нарушение не е било извършвано от А. Г., но първоинстанционния съд
е възприел и анализирал фактологията неправилно, не е изследвал задълбочено
обстоятелствата по делото и е направил погрешни правни изводи, които накърнявали
правата на нашия въззивника А. Г..
Във връзка с твърдението за необоснованост на първоинстанционното решение се твърди, че
е недопустимо съдът при определяне на дисциплинарната отговорност на служителя, да се
ръководи от дисциплинарното минало на въззивника А. Г., доколкото представените от
въззиваемото дружество заповеди за предходно наложени дисциплинарни наказания са
неотносими към предмета на спора. Работодателят е наложил наказания за съвсем различни
прояви, които не са влезли в законна сила. Позоваването на тях, предвид висящността им, е
необосновано и не може да формира извод, че А. Г. е извършил твърдяното с атакуваната
заповед за уволнение нарушение. Застъпва се становище, че първоинстанционният съд се
домогва да прави преценка по целесъобразност, а не по законосъобразност, което е
недопустимо.
Относно акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ се иска от въззивния съд да
уважи претенциите на А. Г. за възстановяване на работа и за обезщетение за оставане без
работа, доколкото при основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, то и акцесорните
искове следва да бъдат уважени.
Иска се от въззивния съд да отмени Решение № 803 от 17.10.2025г. по гр.д. № 539/2024г. по
описа на PC Благоевград, като незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с
материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и
вместо него да постанови решение, с което да приеме, че уволнението е напълно
незаконосъобразно. Иска се от въззивния съд да отмени атакуваните Заповеди за
прекратяване на трудовото правоотношение; да възстанови А. Д. Г. на заеманата от него
преди уволнението длъжност „горски стражар“ в Териториално поделение „Държавно
горско стопанство Симитли“ към „Югозападно държавно предприятие“-гр. Благоевград,
както и да осъди въззиваемото предприятие да заплати на А. Д. Г. обезщетение за времето,
през което е останал без работа, считано от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение - 01.11.2024г. до 01.05.2025г., в размер на 11 424,00лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
цялата сума.
Иска се от въззивния съд да присъди в полза на А. Г. сторените по делово съдебно-
деловодни разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
4
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО
ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО СИМИТЛИ“, от което в
срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Сочи се в писмения отговор, че изложеното във въззивната жалба не отговаря на
действителното положение.
По отношение на атакуваната Pаповед № РД-07-593 от 01.11.2024г. за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“ на въззивника се застъпва становище, че същата
правилна и законосъобразна, издадена в съответствие с разпоредбите на КТ.
Сочи се, че на 01.11.2024г. директорът на въззиваемото дружество е издал Заповед №РД-07-
593/01.11.2024г., на основание чл. 174, ал. 2 от ЗГ, чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, във връзка с
чл. 188, т. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 от КТ, във вр. с чл. 126, т. 4 и т. 13 от КТ във
връзка с неизпълнение на задължения и отговорности по Длъжностна характеристика на
служителя и със Заповед № РД-07-686 от 20.11.2023г. на Директора на ТП „ДГС Симитли“,
както и дадени писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ (искани с писмо изх. №ТП-01-
154/14.10.2024г.), с вх. № ТП-01-154- 1/16.10.2024г., на А. Д. Г. на длъжност „Горски
стражар“ при ТП „ДГС Симитли“, гр. Симитли, обл. Благоевград към „ЮЗДП“ ДП, гр.
Благоевград, както и Констативен протокол Серия ЮЗДП № 034154 от 03.10.2024г. с Вх. 10-
03-106/03.10.2024г., Констативни протоколи Серия ЮЗДП № 030514 от 04.10.2024г. и Серия
ЮЗДП 030515 от 11.10.2024г. и при спазени изисквания на чл. 189, ал. 1 и чл. 194 от КТ.
Сочи се също, че на служителя А. Д. Г. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“,
поради констатирани нарушения, подробно отразени в Констативен протокол Серия ЮЗДП
№ 034154 от 03.10.2024г., с вх. № 10-03-106 от 03.10.2024 г. от извършена проверка от
служители на „ЮЗДП“ ДП, гр. Благоевград в ГСУ „Брежани“ в териториалния обхват на ТП
„ДГС Симитли“. На 03.10.2024г. била извършена теренна проверка от инж. Стоян Янев
Ковачев на длъжност Инспектор 03 при „ЮЗДП“ ДП, гр. Благоевград и Васил Методиев
Тасев на длъжност Помощник лесничей при „ЮЗДП“ ДП, гр. Благоевград в присъствието на
инж. Владислав Юлиев Сираков - Старши лесничей при ТП „ДГС Симитли“. При
извършване на обход по дейност опазване на горските територии в района на ГСУ
„Брежани“ в териториалния обхват на ТП „ДГС Симитли“ проверяващите служители на
„ЮЗДП“ ДП гр. Благоевград са констатирали отсечени пъни на дървета 23 бр-/ немаркирани
в основата с Контролна горска марка /КГМ/ и без издадено позволително за сеч. Пъните на
отсечените дървета се намирали под и над съществуващ камионен горски път от отдел 437
до отдел 434. Нарушението е било констатирано по подотдели и вид собственост както
следва:
- Подотдел 436 „д“, ДГТ - общо 6 бр. от които 3 бр.- здб с диаметър 36 см., 30 см., 20 см., 3
бр. - бук с диаметър 26 см., 32 см., 34 см.;
- Подотдел 435 „а“, ДГТ - общо 4 бр. от здб с диаметър 30 см., 30 см., 36 см., 20 см.;
- Подотдел 435 „б“, ДГТ - общо 3 бр., от които 2 бр.- здб с диаметър 26 см., 36 см., 1 бр. - бук
5
с диаметър 32 см.;
- Подотдел 434 „б“, ДГТ - общо 4 бр. здб с диаметър 26 см., 30 см. 32 см., 34 см.;
- Подотдел 436 „т“, собственост ЧГТ /до 2,0 ха/ - общо 1 бр. дървесен вид - здб с диаметър
на пъна 36 см.;
- Подотдел 436 „м“, собственост ЧГТ /до 2,0 ха/ - общо 5 бр., от които 4 бр. дървесен вид -
здб с диаметър на пъните 18 см., 24 см., 30 см., 32 см. и от дървесен вид бук 1 бр., с диаметър
на пъна 18 см.
Нарушенията били извършени на територията на ТП „ДГС Симитли“ и били отразени в
Констативен протокол Серия ЮЗДП № 034154 от 03.10.2024г., с вх. № 10-03-106 от
03.10.2024 г.
Сочи се още, че от изнесените по-горе факти и обстоятелства, съгласно Констативния
протокол било установено, че в периода от 27.09.2024г. до 03.10.2024г. служителят А. Д. Г.,
не е спазил трудовите си задължения като горски стражар по охраната, стопанисването и
ползването на горите в 23-ти ОУ „Брежански“ към V - и ГСУ „Брежани“ в териториалния
обхват на ТП „ДГС Симитли“ и е допуснал извършване на нарушения, изразяващи се в
наличието на сеч на 23 бр. немаркирани дървета и без издадени позволителни за сеч в
поверения му и охраняван от него участък, като служителят не е упражнил необходимия
текущ и последващ контрол и не е предприел действия по предотвратяване на нарушенията,
както и действия по констатиране на нарушенията и уведомяване за допуснатите
нарушения. С поведението и бездействието си служителят е допуснал нарушение в
участъка, в който е длъжен да осъществява пряк контрол и носи отговорност за охраната на
горите от посегателства, както и отговаря за състоянието на поверения му охранителен
участък „Брежански“.
Твърди се с отговора, че описаните нарушения представляват нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 10 във вр. чл. 126, т. 4 и т. 13 от КТ, а именно:
не е изпълнил основни длъжностни задължения и отговорности, не е упражнил необходимия
текущ и последващ контрол в поверените му държавни горски територии и територии,
собственост на физически лица с обща площ до 2 ха, не е предприел действия по
предотвратяването им, по констатирането им и по уведомяване за допускането и
извършването им, предвидени чл. 190, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3,.... т. 8 и т. 9 .... от ЗГ, чл. 18 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии, Утвърдена
длъжностна характеристика на служителя- пр. 1, 2, 3, 7, 11, 12, 17, 18, 21, 23, 29 от раздел I,
пр. 2, 3, 4, 6 и 7 от раздел II и Заповед № рд-07-686 от 20.11.2023г. на директора на ТП „ДГС
Симитли“ и предпоставя търсенето на дисциплинарна отговорност. Служителят бил
допуснал извършване на нарушения по Закона за горите - чл. 104, ал. 1, т. 5 и чл. 108, ал. 1
(сеч без контролна горска марка и без издадени позволителни за сеч) на 23 бр. дървета в
поверения му охранителен участък - ОУ „Брежански“. Допуснатите нарушения са във връзка
с неизпълнение на служебните му задължения в качеството му на горски стражар по
охраната, стопанисването и ползването на горите и отговарящ за ОУ „Брежански“ към ГСУ
6
„Брежани“ и извършените от него нарушения на трудовата дисциплина по опазване на
държавни горски територии и територии, собственост на физически и юридически лица и
техните обединения, с обща площ до 2 ха включително от незаконни ползвания и
увреждания.
Твърди се също, че извършеното нарушение е продължавано и резултатно и не може да се
конкретизира точната дата на неговото извършване предвид спецификата на изпълняваната
работа и невъзможността за отчитане на отделните действия, а контролирането им е
възможно само като краен резултат. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие е
продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, извършването на
нарушението е момента на неговото откриване- 03.10.2024 год.
Твърди се още, че при издаване на процесната заповед са отчетени тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Взети са
предвид Заповед № РД-07-170/04.04.2024год. на Директора на ТП „ДГС Симитли",
обяснения с вх.№ ТП-01-154-1/16.10.2024г. на въззивника, поради което се застъпва
становище, че издадената Заповед № Рд-07-593/01.11.2024г. е правилна, обоснована,
законосъобразна и мотивирана и не отговаря на твърдението за незаконосъобразност.
По отношение обстоятелствата, на които се основава въззивната жалба се изразява
становище, че всички твърдения, съдържащи се във въззивната жалба са неправилни,
подвеждащи, неверни, необосновани, немотивирани, неоснователни и без доказателства.
Изтъква се, че в първоинстанционното решение съдът е обсъдил горепосочените възражения
на ищеца и е стигнал до правилен, мотивиран и обоснован извод.
По отношение на твърдението във въззивната жалба, че Заповед № РД-07-593/01.11.2024г. за
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ и Заповед №РД-06- 6/01.11.2024г. не
били връчени се сочи, че безспорно заповедите са връчени при условията на отказ от
страна на въззивника. На 01.11.2024г. А. Г. бил поканен лично от директора в кабинета му в
присъствието на служителите М. Д. - СУЧР, Р. Н.- Финансов контрольор и Х. Н. -
Деловодител, за запознаване и връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното
уволнение. Лично директорът го запознал с изчитане на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание „Уволнение“, но служителят взел намиращата се на масата
заповед в работния вариант за налагане на дисциплинарното наказание, без № и подпис и
напуснал кабинета докато служителите оформяли писмено отказа, без да изчака изчитането
й до край. Директорът лично попитал служителя дали ще подпише заповедта, но той
категорично отказал, като заявил, че нищо няма да подпише. На същата дата – 01.11.2024г.,
след излизането му от кабинета на директора А. Г. слязъл на първия етаж, където му била
връчена и другата Заповед № РД-06-6/01.11.2024г. Присъствалите свидетели на връчването
оформили и подписали заповедта за Уволнение и за Прекратяване на трудовото
правоотношение при условията на отказ. Посочва се, че в тази насока и гласните
доказателства на св. М. Д. – СУЧР и св. Р. Н. - Финансов контрольор.
По отношение на изложените във въззивната жалба доводи за нарушение на
съдопроизводствените правила при анализа на събраните гласни доказателства, се застъпва
7
становище, че посочените от ищеца твърдения отново са подвеждащи, неправилни и
необосновани. Сочи се, че в първоинстанционното решение съдът е обсъдил горепосочените
възражения на ищеца и е стигнал до правилен, мотивиран и обоснован извод.
По отношение на изложените твърдения във въззивната жалба за нарушение на
съдопроизводствените правила при липса на мотиви относно кредитирането на съдебно-
лесотехническата експертиза се застъпва становище, че и от заключението на тройната
съдебно-лесотехническа експертиза, което съдът е кредитирал като пълно, обосновано,
компетентно и ясно, се установява, че отделните дървета са отрязани в периода от преди 1 до
3 години /2024 - 2022/, а някои и от много повече, т.е. една част от дърветата са отрязани в
годината на установяване на нарушението и в тази връзка съдът е приел заключението на
едноличната експертиза за необосновано и непълно, поради което не го е кредитирал.
Във връзка с твърдението за необоснованост на първоинстанционното решение, сочи се в
отговора, че решението на съда е убедително, аргументирано и почива на закона. Съдът е
обсъдил подробно всеки факт и обстоятелство, относими по предмета на спора, кредитирал
е представените доказателства и е стигнал до категоричния извод, че заповедта на
работодателя, с която е наложено дисциплинарно наказание на А. Г. е правилна, обоснована
и законосъобразна.
Съдът подробно е анализирал всяко възражение на ищеца, като позовавайки се на трайната
съдебна практика е стигнал до правилен, обоснован и категоричен извод да потвърди
издадените от директора на въззиваемото предприятие заповеди за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение.
Въз основа на изложените доводи се иска от въззивния съд да постанови съдебен акт, с който
да потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Иска се
съдът да осъди въззивника да заплати направените съдебни и деловодни разноски,
включително и възнаграждение за юрисконсулт за втора инстанция.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчик, на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 29.01.2026г. от 9.30 ч., за която дата да
се призоват страните и техните пълномощници.
Разпореждането на съда не подлежи на обжалване.
8
На основание чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна
форма и по смисъла на чл. 360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен
подпис.
По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9