№ 22319
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110140126 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от С. Г. Д. срещу Народно събрание на Република България, с която е
предявила при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед на
работодателя за незаконно и неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност като главен експертен сътрудник към Комисия по демографската
политика, децата и семейството от 10.02.2025 г.; осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, във вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала
без работа поради уволнението в размер на 23000 лв. за периода от 13. 06.2025 г. до 13. 12.2025 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.07.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищцата твърди, че е работила в Народното събрание на РБ като главен експертен сътрудник към
Комисия по демографската политика, децата и семейството от 10.02.2025 г., съгласно трудов
договор № 119 от 10.02.2025 г. сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда с определен
срок до 5 дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото народно
събрание. Поддържа, че въпреки, че този срок не е изтекъл, в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 5 и чл.
325, ал. 1, т. 3 от КТ договорът е прекратен от страна на ответника със заповед № 634 от 13.06.2025
г. на Председателя на народното събрание. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира
разноски. В срока за отговор е депозиран такъв, с който се оспорва иска. Не се спори по фактите и
се навежда, че е налице соченото в заповедта основание като се излага, че правоотношението
между страните е пряко свързано с избора на председател на съответната постоянна комисия.
Постоянните комисии в НС са помощни органи на народното представителство, които подпомагат
неговата дейност, като подготвят проекти за закони, решения, декларации и обръщения и за
надлежното изпълнение на тези парламентарни задачи НС сключва трудов договор със
служителите към съответните комисии за заемане на длъжност за определен мандат. Сочи се, че в
конкретния случай възникването и прекратяването на трудовите правоотношения с
парламентарните служители към комисиите е уредено с изрична правна разпоредба в ПОДНС,
който е нормативен акт с ранг на закон - чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, съгласно която служителите в
парламентарните комисии се назначават и освобождават от Председателя на НС по предложение на
техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната
комисия в следващото НС. Сочи се, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС предложението на
председателя на съответната комисия до органа по назначаване е условие за възникването на
правоотношението, респективно липсата му - за неговото прекратяване и той е органът, който
1
преценява необходимостта от попълване на състава на комисията с експертни сътрудници и
предлага сключването на трудови договори с тях, с оглед тяхната компетентност и квалификация.
Излага се и че парламентарните служители в постоянните комисии са пряко подчинени на
Председателя на съответната комисия и извършват и отчитат своята работа именно пред него ето
защо се навежда, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата поради изтичане на
уговорения срок е законосъобразно като се излага и че са спазени и всички изисквания за това по
чл. 8, ал. 1, т. 10 от ПОДНС и § 7, ал. 2 от ДР на същия, чл. 33, ал. 4 от Правилника за работата на
администрацията на НС и Решение за промени в ръководството на Комисията . Въз основа на
гореизложеното счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
С оглед наведените доводи за незаконосъобразност на уволнението, в чиито рамки е
ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение и неговото прекратяване. При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест на ответника – работодател е да докаже материалноправните
предпоставки, обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него основание
и надлежното му упражняване, а именно изтичането на срока, за който трудовото правоотношение
е било учредено.
С доклада по делото, обективиран в определение № 38234/15.09.2025 г., на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени
обстоятелствата,, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищцата е
работила в Народното събрание на РБ като главен експертен сътрудник към Комисия по
демографската политика, децата и семейството от 10.02.2025 г., което е прекратено със Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Видно от оспорената уволнителна заповед, същата е мотивирана с избора на нов
Председател на Комисия по демографската политика, децата и семейството на 05.06.2025г.
Решение за промяна в ръководството на Комисията по земеделието, храните и горите, публикувано
в ДВ бр. 47/2025г.
С посочения акт на основание чл. 16, ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията и
дейността на Народното събрание /ПОДНС/ е освободен от заеманата от него до този момент
длъжност „председател“ на Комисия по демографската политика, децата и семейството на
действащото 51-во Народно събрание и същевременно с това е избрана за нов председател.
Съгласно чл. 73 КРБ, организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват
въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Приложим към уредбата на
отношенията между страните по делото е приетият от 51-вото Народно събрание Правилник за
организацията и дейността на Народното събрание 3 /ПОДНС/, обн. в ДВ бр.107/ 20.12.2024г.,
който е в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ – арг. от § 15. от ДР на ПОДНС.
По аргумент от чл. 79, ал. 1 КРБ, във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 11 ПОДНС, Комисия по
демографската политика, децата и семейството, част от персоналния състав на която е бил ищеца
по силата на процесното трудово правоотношение, е постоянна комисия на Народното събрание.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, председателят на Народното събрание в изпълнение на
правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 КРБ назначава и освобождава служителите в
парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до пет работни дни от
избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание.
Съдържанието на посочената норма намира приложение в клаузата за срок, уговорената в
сключения между страните трудов договор № 120 от 10.02.2025 г.
Видно от неговото съдържание трудовото правоотношение е възникнало като срочно, а
именно за срок до пет работни дни от избирането на председател на съответната комисия /в
случая – Комисия по демографската политика, децата и семейството / в следващото Народно
събрание.
Така уговорения срок намира правното си основание в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ
и неговата продължителност произтича пряко от мандата на съответния орган, за чието пряко и
непосредствено осъществяване служат възложените на работника трудови функции. Същата
създава яснота в трудовоправното положение на работника към момента на сключване на договора
и определяемост на срока на неговото действие.
2
В разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/ е установен
четиригодишен мандат на Народното събрание, който съгласно чл. 64, ал. 2 КРБ може да бъде
продължен в случай на война, военно или друго извънредно положение до отпадането на тези
обстоятелства. Съгласно чл. 64, ал. 4 КРБ, с полагането на клетвата на новоизбраните народни
представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание. С доклада по
делото са обявени на страните, на основание чл. 155 ГПК, за общоизвестни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че мандатът на 51-вото Народно събрание е с начална дата
11.11.2024 г. и е в ход към датата на предявяване на исковата молба – 08.07.2025 г., както и че
към датата на депозиране на исковата молба не е конституирано 52-ро Народно събрание.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал
наличието на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – изтичане
срока на договора, поради което извършеното с процесната заповед уволнение е
незаконосъобразно. Настъпването на прекратителното действие на срока по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ е
пряко обусловено от изтичане мандата на 51то Народно събрание, към чиято Комисията по
земеделието, храните и горите ищецът е бил назначен на длъжността „главен експертен
сътрудник“, който мандат не е изтекъл нито 4 към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, нито понастоящем. Законността на уволнението не би могла да се обоснове с
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Правилника за работа на администрацията на Народното
събрание /ПРАНС/, утвърден от председателя на Народното събрание с вх. № АД-850-09-4 от
02.05.2018 г. Това е така, тъй като посочената разпоредба, в приложимата си към момента на
възникване на трудовото правоотношение между страните редакция, гласи, че служителите към
кабинета на председателя на Народното събрание, към кабинетите на заместник-председателите на
Народното събрание, към парламентарните групи и към постоянните комисии се назначават на
срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ.
Действително същата норма е изменена със Заповед № АД-51-550-05- 118/05.06.2025 г. на
председателя на Народното събрание, издадена на основание чл. 8, ал. 1, т. 11 ПОДНС, със следния
текст: „Срокът им е съгласно чл. 8, ал.1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата
на избиране на нов председател, зам.- председател на Народното събрание, председател на
парламентарна група/постоянна комисия, или от преустановяване съществуването на
парламентарна група/постоянна комисия, в рамките на мандата на съответното Народно
събрание.“
В Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г. е прието, че ПОДНС е нормативен
акт със задължителна сила за държавните органи, организациите и гражданите, който по силата на
Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове. Така в
приложение на чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът констатира, че с направеното допълнение в разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 ПРАНС, подзаконовият нормативен акт влиза в пряко противоречие със разпоредбата
на чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, която предвижда 10. назначава и освобождава главния секретар
на Народното събрание; назначава и освобождава служителите към кабинета на
председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и
парламентарните групи по тяхно предложение със срок до 5 работни дни от избирането на
лицата по чл. 4, ал. 2, респективно от образуването на парламентарна група в следващото
Народно събрание; назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по
предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя
на съответната комисия в следващото Народно събрание, като тази разпоредба се съдържа в
нормативен акт от по-висока степен. Ето защо и по аргумент от чл. 5, ал. 1 АПК приложение
намира по-високият по степен акт, а именно ПОДНС. Очевидно заповедта на председателя на
народното събрание, с която е изменил ПАНС в явно противоречие на по-висшестоящия акт
е незаконосъобразна и не може да произведе никакво валидно правно действие.
Извън изложеното, дори да можеше да прояви правното си действие, посоченото
допълнение не би се приложило по заварените трудови правоотношение, доколкото на същото не е
придадена обратна сила по смисъла на чл. 14 ЗНА. Освен всичко останала с изменение на ПРАНС
било то и с обратно действие по никакъв начин не може да се създаде основание за промяна на вече
сключен договор, който обвързва страните. Договорите имат силата на закон между страните и се
изменят и прекратяват по взаимно съгласие или по предвидения в закона начин.
Въз основа на горните изводи, предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.
3
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно
преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя
незаконосъобразно. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
предвид определяемия характер на срока по чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ – до пет работни дни от
избирането на председател на Комисията по земеделието, храните и горите в следващото 51-во
Народно събрание, чийто мандат като такъв все още не е изтекъл, конститутивният иск за
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност при ответника, следва да се уважи
като основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка с уволнението е останал без работа за процесния период, поради
което е претърпяла имуществена вреда, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. От приетите като писмени
доказателства по делото, се установява, че ищецът е останал без работа за периода от 13.06.2025 г.
до 19.11.2025 г.
По делото не бяха ангажирани доказателства, от които да може да бъде изведен еднозначен
извод, че за посочения период работникът е получавал доходи от труд, поради което фактът на
принудителната безработица следва да се счита установен. Размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец възлиза на сумата от 3801 лв., което
е видно от представената по делото служебна бележка.
Следователно за периода от 13.06.2025 г. до 19.11.2025 г., през които ищецът е останал без
работа, размерът на дължимото обезщетение, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на
сумата от 20 905,50 лв.
При тези констатации съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и следва да се уважи до размера от 20 905,50 лв. и за периода от
13.06.2025 г. до 19.11.2025 г., а за разликата до пълния заявен размер от 23 000 лв. и за период от
20.11.2025 г. до 13.12.2025 г. следва да се отхвърли, доколкото обуславящите основателността му в
посочената част факти към момента на прекратяване на съдебното дирене не са били настъпили.
По отговорността за разноските: При този изход на правния спор с правна възможност да
претендира заплащането на деловодни разноски разполагат и двете страни.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на С. Г. Д., ЕГН **********, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ със
Заповед № 634/13.06.2025 г. на Председателя на Народното събрание на Република България.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ С. Г. Д., ЕГН **********, на
заеманата до уволнението длъжност „главен експертен сътрудник към Комисия по демографската
политика, децата и семейството.
ОСЪЖДА Народното събрание на Република България да заплати на С. Г. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 20 905,50 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 13.06.2025 г. до 19.11.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 10.07.2025 г. до
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
20 905,50 лв. до пълния предявен размер от 23 000 лв.
ОСЪЖДА Народното събрание на Република България да заплати на адвокат Е. Й., сумата
от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН ********** да заплати на Народното събрание на Република
България, сумата от 25,62 лв., представляваща разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3, във
вр. ал. 8 ГПК.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Народното събрание на Република България, да
заплати по сметка на СРС сумата от 850,06 лв. – държавна такса за разглеждане на делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5