РЕШЕНИЕ
№ 963
гр. Казанлък, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20255510101605 по описа за 2025 година
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. М., заявява, че на ***
год. П. П. С. сключила потребителски договор за кредит № *** с „Б.” ООД за
сумата от 1300,00 лева. В договора било посочено, че ще се ползва услугата
„Бързо разглеждане”, за което се дължи сума в размер на 323,20 лева.
Заплащането на допълнителната такса „Бързо разглеждане” било
включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит № ***.
Твърди, че П. П. С. е заплатила възнаграждение по клаузата на чл. 10 ал.
1.
С оглед на гореизложеното счита, че е налице правен интерес за ищцата
от предявяване на настоящия иск срещу ответното дружество с правно
основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за платена при липса на основание сума, както
следва: на 88,48 лв. - такса за Бързо разглеждане по Договор за потребителски
кредит № ***/*** год.
С оглед на гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което
да осъдите на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Б.” ООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.К.Б., да заплати
на П. П. С., с ЕГН: **********, сумата в размер: 88,48 лв., представляваща
платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на такса
за Бързо разглеждане в полза на ответника по договор за кредит № ***/***
год., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
1
Претендира присъждането на разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не се явят,
на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
С допълнителна молба вх. № 11184/07.07.2025 г. по описа на съда адв.
М. заявява, че е предявяват само един осъдителен иск. Не предявяват иск за
нищожност на клаузи. За съдебно заседание ищцата е редовно призована не се
явява и не изпраща процесуален представител.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. Ю. Б., в
качеството й на пълномощник на ответното дружество, с която изразява
следното становище:
Факт, който не оспорват, е че за допълнителното действие Бързо
разглеждане” (чл. 10, ал. 1 от Договора) е заплатена сумата в размер на 88,48
лева. За съдебно заседание ответното дружество е редовно и своевременно
призовано не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира следното:
Между страните по делото не е спорно, че на ***г. П. П. С. е сключила
договор за кредит MAX *** с „Б.“ ООД, а това се установява и от
представения по делото договор /лист 4/ от делото/. Съгласно договора
кредитодателят отпуска на ищцата кредит в размер на 1300 лева Договорът е
сключен при следните условия размер на кредита 1 300 лева; погасителна
вноска 141.44 лева, брой погасителни вноски 7 10; срок на кредита : 5 месеца;
обща стойност на плащанията: 1 414.40 лева; годишен процент на разходите :
49.86%, годишен лихвен процент : 40.65 %.
Съгласно чл.10, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит
кредитоискателя изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането
му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия. Паричната
сума за експресно обслужване на кредита е в размер на 484.90 лева и е
дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в
настоящия договор.
Безспорно е по делото, че с влязло в сила Решение № 358/28.06.2024 г.
по гр. д. № 2152/2023 г. по описа на Районен съд - К., съдът е прогласил за
нищожна клаузата за заплащане на такса „експресно обслужване“ в чл. 10, ал.
2 от Договор за кредит № MAX *** от *** г. сключен между „Б.” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от
управителите Б.К.Б. и С.И.Г. и П. П. С., ЕГН **********, поради
противоречие със закона, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , във връзка с чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
Ответникът признава, че за допълнителното действие „Експресно
обслужване” (чл. 10, ал. 1 от Договор за кредит№ MAX *** от *** г. с е
заплатена сума в размер на 8848 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, във вр. чл. 34 от ЗЗД. За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума за такса експресно
обслужване по договора в размер на 88.48. лева., че тя е постъпила в
патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на
ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било
налице годен юридически факт. Ответното дружество признава, че по
процесния договор е заплатена такса „Експресно обслужване” на основание
чл. 10, ал.1 от договора в размер на 88.48 лева.
Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Със задължителните
разяснения в мотивите на ТР № 2 от 18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК
на ВКС, където е прието, че силата на пресъдено нещо има
правоустановяващо действие. С решение № 55 от 22.02.2012 г. по гр. д. №
812/2011 г.,, ІІ г. о. на ВКС, докладчик съдията Камелия Маринова е прието, че
качеството "пресъдено нещо" на решението по установителен иск създава
състояние на определеност и безспорност относно съществуването или
несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост на
разрешения спор. Следователно когато дадено обстоятелство или
правоотношение е било включено в спорното право по установителен иск и е
обхванато от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, то в
последващ процес между същите страни или техни правоприемници е
недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или
правоотношение. С оглед на гореизложеното и видно от Решение №
358/28.06.2024 г. по гр. д. № 2152/2023 г. по описа на Районен съд - К. съдът е
прогласил за нищожна клаузата за заплащане на такса „експресно
обслужване“ в чл. 10, ал. 2 от Договор за кредит № MAX *** от *** г. г.
сключен между „Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
***, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г. и П. П. С., ЕГН
**********, поради противоречие със закона, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , във
връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 298, ал.1 от ГПК решението е влязло
в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван. Следователно и предвид нищожността на клаузата
за заплащане на такса експресно обслужване в чл. 10, ал. 2 от Договор за
кредит № MAX *** от *** г., ищецът се легитимира като кредитор на вземане
в размер на 88.48 лева, представляващо платено при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
на 18.06.2025 г., до окончателното плащане, поради което искът при
квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 34 от ЗЗД е
доказан по основание и до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер
на 51.68 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева. с
ДДС, тъй като ответникът своевременно не е направил възражение за
3
прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът счита, че посочените в списъка
по чл.80 от ГПК 15.00 лева куриерски услуги не са разноски по смисъла на
чл.78, ал.1 от ГПК. Съдът намира, че посочените разходи не са разноски по
смисъла на закона. Под разноски законът има предвид внесена държавна такса,
възнаграждение за един адвокат, възнаграждения за вещи лица и
възнаграждения за свидетели. На присъждане съобразно нормата на чл.78,
ал.1 от ГПК не подлежат разходите, които е направила страната за редовността
на исковата молба, съобразно разпоредбите на чл.127 и чл.128 от ГПК, тъй
като нормата на закона не предвижда задължение противната страна да
репарира подобни разходи.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г. да заплати на П. П. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: град К., ***, със съдебен адрес
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ***, представлявано от адвокат Д.
М. М., чрез адвокат Д. М. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 34 от
ЗЗД, сумата в размер на 88.48 лева, представляваща получено без основание
от ответника възнаграждение по нищожна клауза, предвиждаща заплащане на
такса „експресно обслужване“ по чл. 10, ал. 2 в полза на ответника по Договор
за кредит № MAX *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.06.2025 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г. да заплати на П. П. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: град К., ***, със съдебен адрес
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ***, представлявано от адвокат Д.
М. М., чрез адвокат Д. М. сумата от 1 251.68 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4